Решение № 1863 от 24.11.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2000/2021
- Вид
- Решение № 1863
- Подписан
- 24.11.2021
- Състав
- ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ, ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА, ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 212 ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 59 ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1863/24.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов секретар Й. Б. прокурор Дарин Христов разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2000/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г.М. ***, като процесуален представител на Н.Г.С. с ЕГН ********** против решение № 299/07.07.2021 година по н.а.х.д. № 1788/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 7779а-122/23.03.2021 година на началника в РУ – Камено към ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на С. за нарушение на чл. 59 ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на основание чл. 212 ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано. Според него, съдът не е отчел обстоятелството, че в АУАН и в НП не е посочено кое фактическо действие представлява неизпълнение на задължението за опазване на оръжието и с какво негово действие или бездействие е допусната кражбата. Заявява се, че във вида, в който е описано нарушението, той би следвало да е наказан за допустителство, но по силата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в изрично предвидени от закона случаи, а този не е от тях и за налагане на наказанието е следвало да бъде установено конкретно поведение, имащо за краен резултат нарушението на закона.
Поддържа се, че едва за пръв път от съда е установено конкретно фактическо поведение, възприето като основание за санкциониране, но този подход е неправомерен предвид липсата на изрично посочена фактическа обстановка в НП.
Иска се отмяната на решението и на НП. Претендират се разноски.
Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С НП Н.С. е санкциониран за това, че на 08.03.2021 година в 21:00 часа, в община Камено, в село Трояново, на улица „Добри Чинтулов“ № 5, не е изпълнил задължението си, след като е получил разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, да ги опази от кражба, като е допуснал да бъдат откраднати от мястото им на съхранение пистолет „Хеклер и Кох“ калибър 45, сериен № 126-049028 и ловна карабина „Браунинг“ калибър 300 със сериен № № 311ZP06465.
За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна от събраните доказателства. Съдът е приел, че именно върху С. (а не върху негови близки) е възложено задължението за опазване на разрешеното му оръжие и след като е предоставил на друг за съхранение ключовете от мястото, където то се намира (т.е. предоставил е достъп), и оръжието е откраднато, то съставът на нарушението е осъществен.
Решението е законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон. Такива не са налице и в административнонаказателното производство. РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.
Съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ, лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.
Нормата на чл. 212 ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на РС. Щом е извършена кражба на процесните оръжия (резултат), то лицето, на което е било възложено да ги опази, не е изпълнило законовото си задължение и е осъществило състава на нарушението по чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Действително, в текста на НП – при описание на фактическата обстановка, по отношение на санкционирания е използван израза „…допуснал да бъдат откраднати…“. Този израз, обаче, не сочи към „допустителство“ по смисъла на чл. 10 от ЗАНН, а е използван за описание на неизпълнението на законовото задължение за надеждно съхранение на огнестрелното оръжие от страна на С.. Не е налице нарушението, твърдяно от касатора, изразяващо се в опит за налагане на наказание на „допустител“ при липса на нормативна възможност в тази насока.
Решението на РС следва да се остави в сила.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
299/07.07.2021 година по н.а.х.д. № 1788/2021 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: