Решение № 261666 от 08.06.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 261666 гр. Пловдив, 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9464 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН

България Топлофикация” ЕАД срещу П.Х.К.,***, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1693,19 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ИТН: *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 132,37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 16.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1225/ 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2581 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с. Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия с № *****, в качеството си на собственик на обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН: *****.

Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, включваща главница в размер на 1693,19 лв., както и обезщетение за забава в размер на 132,37 лв. за периода 04.12.2018 г. – 16.02.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2581 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIХ гр.с., която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноските в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Х.К., чрез назначения особен представител адв. В.С.М., със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че в петитума на исковата молба не е посочено, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което предявяването на установителен иск е недопустимо. Намира, че е налице неопределеност на вземанията за главница и лихва, като липсва посочване на вземанията по компоненти – ТЕ, отдадена от сградна инсталация, за отопление и за дялово разпределение. Оспорва ищецът да е предоставил претендираните количества топлинна енергия, както и тяхното правилно изчисляване. Прави възражение за неизправност на уредите за измерване на топлинна енергия и съответствието им с утвърдените еталони. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.78 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г., тъй като топлинният товар бил намелен с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата. Оспорва през процесния период да е имало валидно упълномощена фирма за топлинно счетоводство, която да извършва дялово разпределение в етажната собственост, в което се намира топлоснабдения имот. Намира, че през процесния период дяловото разпределение е извършено без реален отчет. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2581 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 1225/ 18.02.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 07.07.2020 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

Неоснователни са възраженията на ответната страна за недопустимост на исковете, тъй като липсвало интерес от предявяване на установителен иск, при възможност за ищеца да предяви осъдителен иск. Настоящите искове са по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. В този случай, кредиторът, в полза на който е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил или която му е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК (както е в случая) има интерес да предяви именно установителни искове, а не осъдителни. Исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК се явява продължение на заповедното производство и цели да стабилизира изпълнителната сила на заповедта за изпълнение.

Несъстоятелни са и твърденията на ответника за нередовност на исковата молба поради недостатъчна индивидуализация на претенциите. Ищецът ясно е посочил обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), а именно, че са се касае за доставена и потребена топлинна енергия. Не е необходимо, както ответната страна поддържа, да е посочено каква част от тази топлинна енергия е отдадена от сградна инсталация, каква за отопление на общите части и каква за услугата дялово разпределение. Тези обстоятелства подлежат на установяване посредством ангажиране на доказателства и касаят основателността на иска. Не е нужно също в петитума на исковата молба да е посочено изрично, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, след като в обстоятелствената част това е упоменато. Петитумът на исковата молба е ясен до степен да се разбира каква е претенцията на ищеца, на какво основание се претендират сумите и техния размер. Затова съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. От ангажираните от ищеца писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****, се установява, че ответникът е придобил собствеността по отношение на 5/6 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № *****, находящ се на * етаж в сграда на адрес: гр. *****. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, поради което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Установява се също, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена, видно от договор № ТС-П145/ 08.11.2001 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, сключен между Етажна собственост в гр. *****, в качеството на възложител, „Бруната България“ ООД, в качеството на изпълнител и „Топлофикация Пловдив“ ЕАД.

По делото е представена документация, удостоверяваща изправността на абонатната станция в топлоснабдената сграда за процесия период – сертификат на ЕО за типово изпитване на топломер, калкулатор Multical 402, валиден до 29.04.2020 г. С протокол за извършени дейности по средствата за измерване от 07.02.2018 г. е извършена подмяна на измервателно устройство в абонатна станция № *****в гр. *****, като е монтирано измервателно устройство № *****. За посоченото устройство е налице валиден сертификат за проверка на СИ № *****г. със заключение за съответствие. С протокол от 22.01.2020 г. в процесната абонатна станция е монтирано друго СТИ № *****. От представените доказателства се установява изправността на уредите за измерва на топлинната енергия и съответствието им с утвърдените еталони. Направените от ответника възражения в обратния смисъл са неоснователни.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. *****, вх.*, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 245,862851 MWh TE за разпределение, от които са изчислени технологични разходи в размер на 3,85074 MWh за сметка на

„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. През процесния период ап.13/41 е бил присъединен към топлопреносната мрежа в блока и е бил снабден с 3 бр. ИРУ за визуален отчет. Има монтиран и 1 брой водомер за топла вода. Отопляемият обем на имота е 146 куб.м. През имота на ответника не преминава щранг лира. Начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетни показания на устройството. За имота на ответника не са прилага изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо 16,44724 MWh, в това число 1,32448 MWh за отдадената от сградната инсталация, 13,82033 MWh за отопление и 1,30243 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено след сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Бруната“ ЕООД и ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. В имота на ответника се е начислявала потребена топлоенергия по сезонен визуален отчет от 3 бр. ИРУ, монтирани на отоплителните тела. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Бруната“ ЕООД. За процесния период е изготвена 1 бр. изравнителна сметка в края на отоплителния сезон съгласно приложение № 1 към заключението. Извършено е реално отчитане на потребената топлинна енергия от „Бруната“ ЕООД, в началото и края на отоплителния сезон, чрез индивидуалните уреди за дялово разпределение. Начисленията за изразходваната ТЕ в процесния имот са из числявани в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В процесния имот няма демонтирани ИРУ. Има налични 3 бр. отоплителни тела тип радиатор, с монтирани ИРУ на същите за визуален отчет.През процесния период в имота е осигуряван достъп за отчет на ИРУ и не е имало служебно начисление на топлинна енергия. Отчитането на измервателните устройства е ставало в началото и края на отоплителния период, а не ежемесечно. Това налага прогнозен метод за начисляване на потребената топлинна енергия за отопление и сградна инсталация, след което са изготвяни и изравнителни сметки. За определяне на процентното съотношение между количеството енергия, отдадена от сградната инсталация и количеството топлинна енергия за отопление на имотите за процесния период се взема най-натоварения месец по отчетните данни на абонатната станция в блока, а за просената абонатна станция е именно месец януари, където процентът за дела на ТЕ, отдадена от сградна инсталация ще бъде най-голям. Няма данни за извършено и връчено уведомление по реда на чл.78, ал.2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, понеже топлинният товар на отоплителните тела в сградата етажна собственост не е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация не е по-голямо от количеството на енергия за отопление на имотите. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба. Възраженията на ответника за неправилно начисляване на претендираната топлинна енергия не се споделят от съда, а и се опровергаха от събраните доказателства.