Определение № 13931 от 17.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13931 гр. София, 17.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100110232 по описа за 2023 година

Производството пред СГС е образувано след прекратяването му с Определение № 22274/25,06,2023г. постановено по гр.д. № 21290/2023г. по описа на СРС и изпращането му на родово компетентния СГС.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“******* подадена чрез адв.В. срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ******* представлявано от П.Д., Д.Ш. и А.Я., за прогласяване нищожността на разпоредбите на чл. 3, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.З от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44131 от 26.01.2009 г., разпоредбите на чл.4, ал.1, чл.6, чл.7, чл.11 от допълнително споразумение от 03.02.2012 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.З, ал.1, чл.4, ал.2, чл.5, чл.10 от допълнително споразумение от 12.04.2013 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.З, ал.З, чл.5, ал.1, чл.10 от допълнително споразумение от 24.06.2015 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.З, ал.З, чл.4, ал.2, чл.9, чл.10 от допълнително споразумение от 27.04.2016 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.1, ал.З, чл.4, чл.З, ал.1, б.“а“ и б.“б“, чл.4, ал.4 от допълнително споразумение от 28.09.2021 г. към посочения договор.

С Определение № 22274/25,06,2023г. СРС е изложил мотиви, че съгласно погасителен план към договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 44131 от 26.01.2009г., възнаградителната лихва по него е в размер на 150 302.05евро. Доколкото ищцата оспорва действителността именно на клаузи, определящи размера и начина на формиране на лихвата по договора, то цената на иска се извежда от размера на това задължение, възникващо от процесиите клаузи, които се иска да бъдат прогласени за нищожни. Така и при посочените допълнителни споразумения сключени между страните, като по всяко едно от тях се оспорват и клаузи, свързани с определяне на конкретния размер на дължимата лихва по кредита - чл.7 от допълнителното споразумение от 2012 г., чл.5, ал.1 от допълнителното споразумение от 2013 г., чл.5 от допълнителното споразумение от 2015 г., чл.4, ал.2 от допълнителното споразумение от 2016 г. и чл.З, б.“а“ и б.“б“ и чл.4, ал.4 от допълнителното споразумение от 2021 г. Видно от предоставените от „Юробанк България“ АД погасителни планове, дължимата възнаградителна лихва, определена по всяко едно от сключените допълнителни споразумения е в размер над 25 000.00 лв. Според СРС съобразявайки цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове – над 25000,00лв., родово компетентен да ги разгледа е СГС.

Настоящият състав намира, че съдържанието на договорните клаузи, чиято нищожност се претендира с предявените искове, не касае основанието на вземането /престацията/ по Договора за кредит и длъжникът не отрича наличието на действително 1 правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането му или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора. Затова исковете за прогласяване нищожността на тези клаузи са неоценяеми. Касае се за хипотези, в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза за кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника. Материалният интерес изводим от атакуваната за нищожност разпоредба се съобразява винаги като интерес на кредитора, а пряко засегнат материален интерес на кредитора е само този, оспорван му по осъдителен иск за събиране на взевмането.

Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК намира приложение при определяне цената на иска само в случай, когато страната оспорва основанието за възникване на вземането, в който случай се атакува съществена – било за уредбата на главно или акцесорно вземания норма. Затова в случая не може да бъде приложена по аналогия. /така Опр. № 449/29,07,2015г. на ВКС, т.д. № 1596/2015г./

При така изложеното е видно, че нито един от обективно съединените искове не е на цена над 25000,00лв. Следователно не са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК производството да бъде разгледано от СГС.

Изложеното налага настоящият съд да прекрати образуваното пред него производство и повдигне препирня за подсъдност пред Апелативен съд – гр.София, между Софийски районен съд и Софийски градски съд, за определяне на родово компетентният съд за разглеждане на предявените в производството гр.д. № 21290/2023г. по описа на СРС искове, на основание чл. 122 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10232 по описа за 2023г. на СГС.

ПОВДИГА препирня за подсъдност пред Апелативен съд – гр.София, между Софийски районен съд и Софийски градски съд, за определяне на родово компетентният съд за разглеждане на предявените в производството по гр.д. № 21290/2023г. по описа на СРС искове, на основание чл. 122 ГПК.

ИЗПРАЩА делото на САС за определяне на родово компетентния съд за разглеждане на предявените в производството по гр.д. № 21290/2023г. по описа на СРС искове, на основание чл. 122 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с частна жалба пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2