Решение № 14938 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14938 гр. София, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251110138800 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „**“ ЕАД съществуват следните вземания от Т. Н. М.: за сумата от 1075.61 евро (2103.72 лева), представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 23, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 2“, бл. 248, вх. А, ет. 8, за сумата от 224.02 евро (438.15 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 29.10.2024г., за сумата от 14.74 евро (28.82 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2022 г. до м. 04.2023 г. услуга дялово разпределение, за сумата от 3.20 евро (6.25 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 15.08.2022 г. до 29.10.2024 г., както и за сумата от 0.04 евро (0.08 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021г. до 17.01.2023г. върху заплатената цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2021г. до м. 02.2022г. в размер на 4.54 лева, ведно със законната лихва върху цените на топлинната енергия и услугата дялово разпределение, считано от 06.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 66979/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „**“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на процесното жилище въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите 1 просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който е заявено, че ответникът приема задълженията, предмет на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „**“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера на вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

Настоящият съдебен състав намира, че макар изявленията на ответника в отговора на исковата молба, че приема задълженията, по същността си да представляват признание на основателността на предявените искове, същите формално не съставляват признание на иска по смисъла на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и не са налице предпоставките за постановяване на решение по този ред.

Същевременно, съдържащото се в отговора изявление за дължимост на процесните вземания съставлява по правната си същност признание на неизгодни за страната обстоятелства, а именно на всички правнорелевантни факти, включени в пораждащия спорното материално право фактически състав и обуславящи неговия размер, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същите са обявени за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване.

А признанието на неизгодни за страната обстоятелства съставлява едно от найнадеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което в случая, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора и в останалите приобщени по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства- молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху собствения на ответницата имот- процесния, представляващ апартамент 23, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 2“, бл. 248, вх. А, ет. 8, както и изготвените в края на всеки от двата включени в исковия отчетни периода, носещи подписи за потребител и 2 установяващи както факта на извършена доставка на топлинна енергия, така и нейния обем за исковия период, а и обстоятелството, че дружеството за дялово разпределение е изпълнило надлежно задължението си да предостави уговорената с етажните собственици в процесната сграда услуга топлинно счетоводство.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира за установено съществуването в правната сфера на ищеца на претендираните от него вземания, поради което исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в тяхната цялост.

В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 101.54 лева, представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 247.13 леваразноски настоящото исково производство, включващи заплатени държавни такси, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, че в правната сфера на „**“ ЕАД, ЕИК *****, съществуват следните вземания от Т. Н. М., ЕГН **********: за сумата от 1075.61 евро (2103.72 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 23, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 2“, бл. 248, вх. А, ет. 8, за сумата от 224.02 евро (438.15 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 29.10.2024г., за сумата от 14.74 евро (28.82 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2022 г. до м. 04.2023 г. услуга дялово разпределение, за сумата от 3.20 евро (6.25 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 15.08.2022 г. до 29.10.2024 г., както и за сумата от 0.04 евро (0.08 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021г. до 17.01.2023г. върху заплатената цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2021г. до м. 02.2022г. в размер на 4.54 лева, ведно със законната лихва върху цените на топлинната енергия и услугата дялово разпределение, считано от 06.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 66979/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „**“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 51.92 евро, представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 126.36 евро- разноски за настоящото производство.

3

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4