Присъда № 20 от 22.05.2023, Районен съд - Сандански

М О Т И В И към присъда №20 от 22.05.2023г. по НОХД № 443/2022 г. по описа на РС Сандански:

ТО Сандански при РП Благоевград е внесла обвинителен акт в РС Сандански с обвинение с р е щ у С. М. Х. - роден на ********г. в гр. ********, с постоянен и настоящ адрес гр.********, ул. "******** № ****, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 21.06.2021г. около 19:00 часа в гр. Сандански, в двор на къща с административен адрес ул. “******** №****** се е заканил с престъпление против личността - с убийство, отправяйки към св. Т. следните закани "ще те убия и ще те лежа“, държейки кухненски нож с дървена дръжка и с острие, като това заканване е могло да възбуди у Г. Т. основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл.144 ал.З вр. с ал.1 НК.

В проведеното разпоредително заседание страните на твърдят и съдът не открива допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат прекратяване на съдебното производство. Липсват основания за разглеждане на производството по предвидените в НПК диференцирани процедури. Пострадалото съгласно обвинителния акт лице - Т. – уведомен за правата си – не предявява граждански иск и не желае да конституира като частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на Самоковската районна прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. В хода на съдебните прения прави анализ на събраните доказателства и претендира доказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Подсъдимия Х. участва в производството с редовно упълномощен защитник. Подсъдимият дава кратки обяснения, като отрича да е извършил престъплението, за което е обвинен. В хода на съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си. В последната си дума иска от съда да го оправдае.

Защитника на подсъдимия участва в съдебното следствие. В хода на съдебните прения анализира събраните доказателства подробно, като обосновава извод недоказаност на обвинението по предвидения в закона ред – несъмнено и категорично. Иска от съда да оправдае подсъдимия.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимия С. М. Х. е роден на ********г. в град********, с постоянен адрес в град Сандански, ул. ********“ №****, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН**********. Пострадалото съгласно обвинителния акт лице – Г. Й. Т. от град Сандански е съпруг на сестрата на обвиняемия – свидетелката К. Т..

Подсъдимият и семейството на сестра му – включително пострадалото лице Т. – живеят в една жилищна сграда, намираща се в град ********, ул. “********“ №**** като подсъдимият и семейството му живеят на втори етаж, а пострадалото лице Т. със семейството си – на първи етаж. По повод ползването на общите части на имота – в частност дворното място и общ гараж, както и във връзка с разпореждането с наследени от родителите на подсъдимия и неговата сестра – свидетелката Т. - движими вещи между Х. и Т.и възникнали конфликти. На 20.06.2021г. подсъдимият Х. направил забележка на Г. Т. за намиращите се в двора дърва, собственост на Т.. Х. поискал от Т. да ги премести, тъй като му пречили да замаже кабели, наммиращи се от външната страна на къщата. На 21.06.2021г.

, около 19.00 Т. преместил дървата и тъй като Х. бил на двора го попитал дали така ще му пречат. Х. отвърнал, че няма да му пречат да замаже, но може да му пречат да извади от гаража желязото. Ставало дума за строително желязо, закупено от бащата на Х. и свидетелката Т.. Тъй като желязото не било разделено между наследниците Т. напомнил на Х., че желязото е общо и не може да се разпорежда с него. Така направената бележка 1 ядосала Х. и същият започна да псува и да обижда Т., включително и да заплашва със саморазправа. Тъй като конфликтът протичал на висок тон на двора слезли зетя на подсъдимия Х. – свидетеля И. – и сестрата на Х. и съпруга на Т. – свидетелката К. Т..

Двамата възприели отправянето на обиди и псувни от Х. към Т.. И. хванал Х. за ръката и го накарал да се прибере, за да прекрати конфликта. На следващия ден Т.и заминали на почивка в град Велинград за няколко дни. Впоследствие заминали на почивка в Гърция, като през това време Т. не се срещал с Х.. На 11.07.2021г. Т.и се върнали от почивка и Г. Т. паркирал колата си в двора на обитавания от тях и Х. имот. На двора бил и Х. и Т. поискал от него да извади автомобила си от гаража, за да може той да паркира колата си там. Х. отказал и така бил провокиран нов конфликт. Бил подаден сигнал до РУ Сандански и на място пристигнали полицейски служители. Същите установили конфликт, дължащ се на спор за ползване на гараж и съставили предупредителни протоколи на Х. и на Т.. На следващия ден – 12.07.2021г. подсъдимият Х. подал жалба срещу Т. в РУ Сандански, в която се оплаквал от поведението на Т., който постоянно провокирал конфликти във връзка с ползването на дворното място и разпореждането на вещи, наследени от бащата на Х.. На 13.07.2021г. – един ден след жалбата на Х. - Т. също депозирал жалба до до Началник РУ Сандански. По жалбата на Т. била разпоредена проверка и впоследствие образувано досъдебно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт и образуване на настоящото съдебно производство.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Обясненията на подсъдимия Х. са лаконични и не съдържат необходимия обем информация, като се свеждат до отричане на отправянето на закани от страна на Х. към Т.. Х. същевременно не отрича, че е обиждал и псувал Т.. Предвид липсата на подробни обяснения от страна на Х., основен доказателствен източник се явяват показанията на пострадалото лице Т.. Същите са подробни, но в частта, касаеща извършването на престъплението, за което Х. е обвинен не са подкрепени от останалите събрани доказателства – както гласни – показанията на свидетелите Т., Х. и И. – така и от приобщените писмени доказателства. Не са налице противоречие в събраните гласни доказателства относно конфликта, възникнал на 21.06.2021г. между Т. и Х.. Съдът приема за доказана комуникацията между Х. и Т. по повод преместването на дърва, собственост на Т.и в двора на ползваната от тях жилищна сграда.

Няма спор според съда и че между Т. и Х. конфликт е възникнал по повод бележката на Т., че желязото, което се намира в гаража е общо и Х. не може да се разпорежда еднолично с него – в този смисъл са и показанията на Т. и кратките обяснения на Х.. Последвалите действия от страна на Х. обаче съответстват на обвинението единствено съгласно показанията на пострадалия Т. и – частично – от показанията на неговата съпруга.

Твърдението, че Х. е отправял закани не се доказва безспорно, тъй като свидетелката Т. така и не успя категорично да разграничи какво от действията на брат си е възприела лично и какво и е разказано впоследствие от съпруга и. Дори и при това положение обаче Т. е категорична, че не е видяла брат си да държи нож и да заплашва с него Т.. Такова твърдение липсва и от другия свидетел – И., в който смисъл и остават единствено показанията на свидетеля Г. Т.. Същите от своя страна страдат от вътрешно противоречие и противоречие с логичното поведение на лице, което се чувства застрашено за живота си. Т. свидетелства, че Х. се е заканил, че ще го убие и ще го лежи, но тази закана - придружена с размахване на нож - не е уплашила достатъчно Т., за да напусне мястото и да се отдалечи от Х. – напротив, същият е останал и е изчакал докато се появят И. и съпругата на Т., за да прекратят конфликта. Отправената от Х. закана съпроводена с държан от него нож също така не е е уплашила Т. достатъчно, за да не предизвика той нов конфликт на 11.07.2021г. Самият Т. посочва, че след като се е прибрал е паркирал автомобила си в двора и е поискал от Х. да иззвади своя автомобил от гаража, за да може да паркира своя автомобил вътре. Въпреки изложеното твърдение че гаража е общ и в него има място за автомобилите и на Х. и на Т., поведението на последния не съответства на поведението на човек, който се страхува за живота си по повод отправени именно от Х. закани. Изложеното – анализирано в съвкупност с изложеното отново от самия Т. – заминаване на почивка във Велинград и по2 късно в Гърция за период от две - три седмици – според съда изключва отправянето на закани от страна на Х. към Т., които да са в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им.

Довод за това да не кредитира показанията на Т. за отправените от Х. закани, възбудили страх у Т. – е и последващото негово поведение. Т. не подава жалба и не сигнализира органите след конфликта на 21.06.2021г., вместо това заминава на почивка. Същият не подава сигнал и веднага на 11.07.2021г. – когато е втория конфликт - или на 12.07.2021г. – когато жалба подава Х.. Подава такава едва на 13.07.2021г. В случая показанията на свидетелката Т., че тя не позволила да съпруга си да подава жалба не са достатъчни да обосноват липсата на активност от страна на пострадалото лице, ако същото действително се е чувствал застрашено. Допълнителен довод в тази насока са наведените – отново от самия Т. и неговата съпруга – доводи за влошено здравословно състояние, но … в началото на 2022г. – половин година след конфликта, за който Х. е обвинен. Следва да се отбележи, че изминалия период от време – повече от половин година – и възрастта на Т. сами по себе си са достатъчни за да провокират промяна в здравословното му състояние, без да е необходим външно обстоятелство, което да провокира тази промяна – в случая, съгласно твърденията на Т.и – отправените от Х. закани. Посоченото е в още по-голяма степен относимо, предвид обстоятелството, че подсъдимият и пострадалото лице живеят на един адрес, имат едва ли не всекидневен контакт и при реалност на отправените закани, същите биха имали много по-бърз и забележим ефект.

Не на последно място, за да не кредитира показанията на пострадалото лице Т. относно отправянето на закани от страна на Х. съдът изхожда отново от неговите показания, в които същият заявява „..нямаше да стигнем до тук, ако се беше извинил..“! Извинението би имало ефект при обиди и псувни, при отправени закани срещу живота на едно лице извинението едва ли би довело до отпадането на въздействието им върху лицето, което се е почувствало застрашено.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че не се доказа осъществяването от обективна и субективна страна на престъплението, за което Х. е предаден на съд, поради което оправда същия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 20 гр. Сандански, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев

Съдебни

Илко Н. Божев заседатели: Наташа Н. Петрова при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова и прокурора М. Т. С. като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Наказателно дело от общ характер № 20221250200443 по описа за 2022 година

Въз основа на закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. Х., роден на ***г. в град Сандански, с постоянен адрес в град Сандански, ул.“***“ №***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на ***г., около 19:00 часа в град Сандански, в двор на къща с административен адрес – ул.“***“ №***– се е заканил с престъпление против личността – с убийство на Г. Й. Т. от град Сандански, отправяйки следните думи „Ще те убия и ще те излежа..“, държейки кухненски нож с дървена дръжка и острие, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г. Й.

Т. за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.