Решение № 2297 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2297 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330109759 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, срещу М. С. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата М. С. П. дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: главница в размер на 2259,73 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, битово-гореща вода и от сградната инсталация, за периода 01.11.2023 г. – 30.04.2024 г., за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. „****“ № **, ет.*, ап. **, и обезщетение за забава в размер на 208,53 лв., за периода 03.01.2024 г. – 18.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 9882/25.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19861/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив. Сочи, че съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия. Посочва, че ответницата М. С. П., като носител на 1 вещното право на ползване върху топлоснабден обект, находящ се в гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. **, е клиент на топлинна енергия на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и дължи заплащане на месечните суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. При забава се начислявало обезщетение в размер на законната лихва.

Поддържа, че за процесния период е доставена от ищеца до сградата и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия – „Нелбо“ АД, топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 2468,26 лв., включваща главница в размер на 2259,73 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2023 г. – 30.04.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 208,53 лв. за периода 03.01.2024 г. – 18.11.2024 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19861/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца били дадени указания да предяви настоящите установителни искове, което същият сторил в указания срок.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М. С. П., чрез назначения й особен представител адв. И.

Х., с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва ответницата да е собственик на процесния недвижим имот, респ. да е клиент на топлинна енергия. При условията на евентуалност, ако се установи, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия, то се възразява да е доставена, респ. разпределена до имота топлинна енергия за отопление и сградна инсталация. Оспорват се извършените от ищцовото дружество начисления по количество и стойност. В случай че се установи да е доставена, респ. разпределена до имота топлинна енергия и сградна инсталация, то се оспорва да е разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване. Навеждат се доводи, че от обстоятелствената част на исковата молба не се изяснява топлинна енергия за каква услуга се твърди да е доставяна. Не ставало ясно дали в имота е начислявана топлинна енергия за отопление чрез монтирани отоплителни уреди, отдадена сградна инсталация или битово-горещо водоснабдяване. Посочва се и че определянето на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна енергия следвало да бъде извършено в съответствие с приложимата нормативна уредба, като от изложеното в исковата молба не можело да се установи по какъв начин е извършено.

По гореизложените съображения ответницата М. С. П., чрез назначения й особен представител адв. И. Х., моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от приложеното ч.гр.д. № 19861/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на предявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150 ЗЕ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата, с предмет предоставяне на топлинна енергия през процесния период от време, респективно, че ответницата е била потребител (собственик или ползвател на обекта, до който е доставена топлинна енергия) на услугите за посочения в исковата молба обект; че ищецът е бил изправна страна по договора, включително, че е предоставил топлинна енергия до процесния обект на стойност, съгласно претендирания размер.

По отношение на иска за мораторна лихва, ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и факта на настъпване на падежа за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията.

Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Следователно облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.

150, ал.1 от ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В процесния случай по делото са ангажирани доказателства за публикуването на Общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на Общите условия за продажба на топлинна енергия.

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, за да бъде обвързана от договора, ответницата следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост. В процесния случай, видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № **, дело *** от *****г. на Н. С. К., с рег. № *** по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – **** под акт № **, том **, дело № ****** г., ответницата М. С. П. и съпругът й И. Й. П. са дарили на своята дъщеря А. И. П. процесния имот апартамент, находящ се в гр. П., бул. „*****“ № **, ет. *, ап. **, заедно с избено помещение № ** със застроена площ от 2,29 кв.м, както и 1/14 идеална част от дворното място, върху което е построена жилищната сграда, в която се намира този апартамент, като дарителката М. С. П. е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху този имот. Налага се 4 извода, че ответницата е титуляр на право на ползване на процесния обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Според разпоредбата на чл. 145 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническата експертиза от инж. В. С., прието без възражения на страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице и изслушването на експерта в открито съдебно заседание, се установява, че през процесния период 01.11.2023 г. – 30.04.2024 г. абонатната станция, обслужваща сградата в гр. П., бул. „***“ № **, е работила и подавала топлинна енергия за отопление и битово-гореща вода. Определените технологични разходи за всеки отчетен период са приспадани от количеството топлинна енергия, отчетено по общия топломер в абонатната станция. За процесния период в имота на ответницата е ползвана топла вода и е разпределяна топлинна енергия за отопление. За процесния период от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД е разпределяна топлинна енергия. Отопляемият обем на процесния имот по проект е 192 кв.м. През процесния период в имота има монтирани отоплителни тела. Вътрешната отоплителна инсталация на сградата, находяща се в гр. П., бул. „****“ № **, е изградена посредством хоризонтална разводка. В отделните имоти като средства за дялово разпределение са монтирани индивидуални апартаментни топломери и водомери за топла вода.

В процесния имот са монтирани индивидуален апартаментен топломер и 5 водомер за топла вода. Няма монтирани средства за дялово разпределение на топлинната енергия на всяко отоплително тяло. За имота се начислява топлинна енергия за отопление на база отчетените показания на индивидуалния апартаментен топломер. Топлинната енергия за битовогореща вода се определя на база показанията на водомера за топла вода. При разпределение на топлинната енергия са спазени изискванията на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В имота на ответницата има монтиран водомер за топла вода, който е изряден. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответницата, за периода 01.11.2023 - 30.04.2024 г. по месеци, показано в приложената таблица – приложение № 3, неразделна част от заключението, е общо 13,52319 MWh, в това число 3,83549 MWh топлинна енергия за битовогореща вода, 0,91770 MWh топлинна енергия от сградна инсталация и 8,77 MWh топлинна енергия за отопление.