Решение № 829 от 13.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20221100510213 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20043100/20.06.2022 г. по гр.д. № 16 989/2021 г. по описа на СРС, 82 с-в, по предявения от Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. против СО иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищците са собственици на основание покупко - продажба и наследяване на 33 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Борика“, а съгласно акт за собственост от 1981 г. представляващ празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“ и ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху 40 кв.м. от същия от ПИ с идентификатор № ***.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25051758/06.07.2022 г. от ответника СО против решението. Във въззивната жалба се преповтарят доводите от отговора, че към момента на създаване на основната кад. Карта одобрена със заповед № РД – 18-68/02.12.2010 г. на Изп. Директор на АГКК е действал завареният застроителен и регулационен план от 1996 г. одобрен при действието на ЗТСУ. По този план процесният имот ПИ с идентификатор № *** бил с площ 446 кв.м. Сочи, че със заповед № РД – 095066/10.02.1999 г. за ПИ 942-а от 502 кв.м. е отреден УПИ VI – 942 а, кв. 28 с площ 435 кв.м. за жилищно строителство, като за обособяване на УПИ VI – 1

942 а планът предвиждал отчуждаване от имота на наследодателя на ищците на процесните 73 кв.м. за прокарване на улица. Въззивникът се позовава на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ, според който недвижимите имоти, придадени към парцелите на други лица, се считат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Излага, че според § 8, ал. 7 ПР ЗУТ отпадането на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове не се прилага за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. Излага във въззивната жалба, че процесните 73 кв.м. от дворното място, придобито от наследодателя на ищците през 1981 г., попада по трасето на ул. „Паша Христова“ в ж.к.

„Манастирски ливади“, която е публична собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Сочи, че за улиците не се съставят актове за общинска собственост. В писмената защита се позовава на чл. 21 а ЗТСУ, според който със застроителния и регулационен план се определят необходимите площи за изграждане на улици.

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло, като въззивникът моли да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Р.

Д. П., Т. И. П. и В. И. П. , в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че въззивникът не е оспорвал, че е заградил процесния участък от ПИ едва на 22.02.2021 г. Молят решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Ищците твърдят, че техният наследодател И.В. е придобил по договор за покупко-продажба на 25.02.1981 г. процесния недвижим имот, представляващ съгласно нот. акт празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м.

„Манастирски ливади“. Понастоящем дворното място има лице към улица „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“. Твърдят, че на 22.02.2021 г. лица - служители на дружеството „Тобо рид“ ЕООД, премахнали оградата на дворното място откъм улицата и започнали изкопни дейности. Легитимирали се с разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б- 72/28.08.2020 г., с което се разрешава изграждането на уличен канал. Разрешението е издадено от СО и улицата е общинска собственост. Твърдят в исковата молба и молба от 13.05.2021 г. /л. 33/, че по този начин ответникът СО е оспорил правото им на собственост относно 73 кв.м. от дворното място, като 40 кв.м. от тези в момента са заети от изкоп.

2

Молят да бъде признато за установено по петиторния иск, че са собственици на процесните 73 кв.м. от мястото, тяхна собственост /т.е. вкл. и на 33 кв.м. съгласно схемата на л. 5 между букви Б-В-Г-Д/, и ответникът да бъде осъден да им предаде владението на 40 кв.м. съгласно схемата на л. 5 между букви А-Б-Д-Е.

Прилагат към исковата молба проект за изменение в КК и КР от м.

07.2017 г., според който проект, изготвен по тяхно искане, процесният ПИ с идентификатор № *** е заснет и отразен непълно в КК и КР неточно, с по-малка площ от 446 кв.м. вместо действителните 500 кв.м., като следва границите да се променят, именно от към ул. „Паша Христова“.

Според проекта засегнат имот от промяната би бил и ПИ с идентификатор № ***, който представлява ул. „Паша Христова“ /л. 21/. Със заповед № 18-7330/03.10.2017 г. на началника на АГКК София било одобрено изменението, но заповедта е обжалвана от СО и с приложеното решение № 7840/21.12.2018 г. по а.д. № 2073/2018 г. по описа на АССГ /л. 7/ заповедта е отменена по мотиви, че относно част от ПИ с идентификатор № *** с площ 73 кв.м., която попада под трасето на улицата, има спор за материално право.

Видно е и от отговора на исковата молба, че такъв спор за материално право относно процесните 73 кв.м. съществува, като те понастоящем в КК и КР на гр. София са заснети като част от улицата, а не то имота собственост на ищците.

Ответникът СО не оспорва факта, че по силата на разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б- 72/28.08.2020 г., с което се разрешава изграждането на уличен канал, на сочената от ищците дата 22.02.2021 г. за целите на изграждане на уличен канал по нареждане на СО са заградени процесните 40 кв.м. от имота.

Сочи обаче, че е собственик на процесните 73 кв.м. от имота поради предвиждането им за изграждане на улица през 1996 г. при действието на ЗТСУ.

Така, действително между страните е възникнал спор за собственост относно процесните 73 кв.м., които понастоящем са заснети в КК и КР като улица /имот с идентификатор № ***/, а ищците твърдят, че тези 73 кв.м. са част от собствения им имот - дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор № ***.

Предявен е настоящият ревандикационен иск от ищците срещу ответника. Според Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и 3 грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР . В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Поради това съдът намира, че искът е допустим.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Ищците твърдят, че са наследници на общия наследодател И.В. П., роден през 1952 г. и починал 2009 г. Твърдят, че И.В. П. И.В. е придобил по договор за покупко-продажба на 25.02.1981 г. процесния недвижим имот, представляващ съгласно нот. акт празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м.

„Манастирски ливади“. Понастоящем дворното място има лице към улица „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“. Твърдят, че на 22.02.2021 г. лица - служители на дружеството „Тобо рид“ ЕООД, премахнали оградата на дворното място откъм улицата и започнали изкопни дейности. Легитимирали се с разрешение за строеж на благоустройствен обект № Б- 72/28.08.2020 г., с което се разрешава изграждането на уличен канал. Разрешението е издадено от СО и улицата е общинска собственост. Твърдят в исковата молба и молба от 13.05.2021 г. /л. 33/, че по този начин ответникът СО е оспорил правото им на собственост относно 73 кв.м. от дворното място, като 40 кв.м. от тези в момента са заети от изкоп.

С отговора, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът СО твърди, че е собственик на процесните 73 кв.м. от имота поради предвиждането им за изграждане на улица през 1996 г. при действието на ЗТСУ. Позовава се на действието на дворищнорегулационния план по см. на чл. 110 ЗТСУ. Излага същевременно, че според § 8, ал. 7 ПР ЗУТ отпадането на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове не се прилага за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. Ответникът се позовава и на чл. 21 а ЗТСУ / Нов ДВ, бр. 41 от 1998 г., отм. с отмяната на ЗТСУ/. Така твърди, че процесните 73 кв.м. от дворното място, придобито от наследодателя на ищците през 1981 г., попадат по трасето на ул. „Паша Христова“ в ж.к. „Манастирски ливади“, която е публична собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС.

Така в обобщение ответникът твърди да е придобил имота с влизане в сила на регулационния план.

Сочи в отговора и че „претенциите на ищците към СО за 73 кв.м., които се претендират по нот. акт за собственост, считане за погасени по давност“. Това е точен цитат от отговора и е единственото място в отговора, в което ответникът се позовава на давност. Така с отговора не е направено обсъденото в обжалваното решение възражение за придобиване на процесните 73 кв.м. от имота по давност от СО. С отговора се прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищците или на 4 техния наследодател за уреждане на сметките по регулация.

За първи път възражение за придобивна давност ответникът прави в писмената защита, представена пред районния съд, от 18.04.2022 г., което възражение е преклудирано.

В писмената защита, представени пред настоящата инстанция, въззивникът признава, че не е проведена процедура по отчуждаване относно процесните 73 кв.м.

С обжалваното решение така предявеният ревандикационен иск е уважен по мотиви, че последният влязъл в сила план за имота е от 1979 г., като последващите дворищнорегулационнни планове за имота от 1996 г. и 1999 г., приети по реда на ЗТСУ, са останали неприложени, вкл. при хипотезата на § 6 и § 8 ПР ЗТСУ. Прието е в решението, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове от 1996 г. и 1999 г. относно процесните 73 кв.м., попадащи в улица, се е прекратило при липса на доказателства ответникът СО да е изплатил обезщетение или до деня на откриване на производството за изменението придадените 73 кв.м. да са били заети по законния ред от СО /чл. 33, ал. 2 ЗТСУ/ – процесните ид.ч. са заградени и са започнали изкопни дейности едва на 22.02.2021 г.

Разгледано е и възражение за придобиване на имота по давност от ответника, каквото в отговора не е направено /виж по-горе/. Същото е прието за неоснователно.

Така поради неприлагане на дворищната регулация съдът е приел, че отчуждителното действие на плана по см. на ЗТСУ е прекратено и съответно отчуждените по регулация 73 кв.м. от имота на ищците за прекарване на улица не са станали собственост на ответника СО.

От фактическа страна. Видно от удостоверение на л. 15 ищците са наследници при равни квоти – преживяла съпруга и деца, на наследодателя И.В., починал през 2009 г.

И.В. е придобил по договор за покупко-продажба на 25.02.1981 г. процесния недвижим имот /л. 70/, представляващ съгласно нот. акт празно дворно място цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № 942-а, кв. 14, по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“.