Протокол № 622 от 16.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 622 гр. Варна, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20263100900209 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:38 часа се явиха:

ИЩЦАТА Д. Т. С., уведомена в предходно съдебно заседание чрез процесуалните си представители, не се явява, представлява се от адвокат А. С. и адвокат Н. В., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, уведомено в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Д., редовно призован по телефона, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

СВИДЕТЕЛКАТА К. С. С., редовно призована, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ К. К. Х., нередовно призован, призовката върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по връчване на призовките, че по сведение на бащата на лицето, същото е извън страната и ще се върне към края на годината.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 32006/06.10.2026 г. заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Д., 68 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Поддържам заключението си.

АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.

АДВ. В.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: На въпроса Ви дали от вида на фрактурата и от приложената медицинска документация може да се установи в какво положение е била пътничка при падането, ще отговоря, че по принцип счупването е на шийка на бедрена кост и това е типично за падане от собствен ръст. Т.е., трябва да е била права. Вероятно е имало някакво ускорение или нещо, което да е провокирало падането, но това е механизмът – падане от собствен ръст. Не съм извършвал личен преглед на пострадалата, тъй като няма причина за такъв. ПТП-то е настъпило на 2024 г., две години са изминали и извън тромбозата, която е получила в последствие, тя няма причини вече да не се е възстановила.

По отношение на питането Ви дали правя пряка и категорична връзка между претърпения инцидент и развилата се в последствие тромбоза, мисля, че съм го обяснил доста усукано, защото то е така. По принцип, такъв тип венозна дълбока тромбоза, не е често усложнение на такъв тип травми, но от друга страна, това което изтъкнах като причини – продължителният престой на залежаване, на консолидация на фрактурата постепенна, дава достатъчно възможности да се получи такава тромбоза. Но не мога да кажа категорично, че е 100 % тази причинна връзка. Най-вероятно е, т.е. има вероятност. Същият крак съвпада приблизително времето, през което тя се е възстановявала от 2 счупването, значи най-вероятно е така. Дали е възможно тази тромбоза да се е развила преди инцидента и дали е възможно тя да се развие и без такова травматично увреждане предвид възрастта на пациентката и наличието на хипертония, ще обясня следното: това не е свързано с възрастта, имам предвид тромбозата. Преди инцидента със сигурност е нямала, тъй като щяше да бъде установено, тъй като тя е била доста време в болница. По принцип, венозна тромбоза може да се получи сама по себе си, но в случая, по време, по това, че е засегнат същият крайник, при който са се създали условия за забавен кръвоток, защото все пак тя дълго време е ограничавала движенията си с този крак, е абсолютно възможно да се получи.

На питането Ви дали има някакви данни за ортопедични усложнения, ще отговоря, че няма такива и за това реших, че няма смисъл от преглед, защото, ако има някакви усложнения, те хората си отиват и си търсят медицинска помощ.

АДВ. В.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.

СЪДЪТ намира, че изготвеното и изслушано заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза следва да бъде прието като доказателство по делото.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на внесения депозит и платимо от бюджета на съда (изготвен РКО за сумата от 125,00 евро, платими от внесения депозит и РКО за сумата от 125,00 евро, платими от бюджета на съда).

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката, допусната на ищцовата страна при условията на призоваване.

СВИДЕТЕЛКАТА К. С. С., ЕГН **********, 34 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.

3

СЪДЪТ разяснява на свидетелката С. разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.

СВИД. С.: Желая да свидетелствам.

СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: ПТП-то, което претърпя майка ми стана на 17-ти декември 2024 г. Бях на работа, когато получих телефонно обаждане от съпруга му, тъй като баща ми се беше обадил на него, за да каже, че майка е паднала в автобуса и пътува с линейката към Окръжна болница. След това тръгнах от работа и отидох в болницата. Влязох в Спешния кабинет, за да я видя и там разбрах, че тя се ударила доста сериозно и най-вероятно ще се наложи да претърпи операция. Тя имаше счупване на тазобедрената става. Видях я същия ден, тя лежеше, доста болеше крака, плачеше, молеше ме да направя нещо, за да й помогна по най-бързия начин, тъй като болката й беше нетърпима. Кракът й беше леко изместен, не беше прав крак. След това говорих с лекарите какво ще бъде положението и как ще процедираме от тук нататък. Те ми казаха, че задължително трябва операция, тъй като искат да спасят ставата и реално ще й направят операция с болтове, които да прикрепят към ставата, а няма да е смяна на става. След това се организирахме по най-бързия начин да й вземем нещата и да й ги оставим в болницата. Да изтеглим въпросната сума, която трябваше да платим за операцията, тъй като без да бъде платена сумата нямаше как да бъде направена операцията. Оперативната интервенция беше на 20-ти декември, сутринта около 09:00 или 10:00 часа, не съм много сигурна. Изписаха я на 23ти декември. Лечението на майка ми след изписването й продължи в нейния дом. Тя и баща ми живеят в кв. „Кайсиева градина“, бл. 222.

СВИД. С. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: След като изписаха майка ми и тя се върна у дома, за нея се грижеше баща ми, а ние със съпруга ми ходихме, за да му помагаме. Той се грижеше за нея 24 часа. Майка ми като цяло беше изцяло на легло, не можеше абсолютно да се обслужва сама. Обслужваше всичките й нужди за деня. Ние го сменяхме от време на време, през ден-два, защото и двамата ходихме на работа и сме с малко дете. Погамахме му да я изкъпем, да напазаруваме, да сготвим. За физиологичните й нужди ползвахме стол, който беше в стаята. Баща ми й помагаше да стане, за да може да я сложи на стола или ние, когато бяхме при нея. Тя не можеше да стигне до тоалетната, тъй като първо тоалетната е висока и второ, тя изобщо не можеше 4 да става от леглото.

СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: Периодът, в който тя не можеше да се обслужва сама дори и за елементарни нужди продължи над три месеца. След третия-четвъртия месец ние започнахме да я караме да става с проходилка, за да я раздвижваме по някакъв начин, тъй като лекарите така ни посъветваха. Тя започна бавно и полека, но нещата не се получаваха. Тя беше доста уплашена, казваше, че не може да върви и не може да си движи крака, не се чувства добре и я боли. Наложи се да извикаме рехабилитатор, който да посещава у дома.

СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: 10 процедури, доколкото знам от баща ми, трябваше да бъдат проведени, които са се удължили във времето, защото тя е имала затруднения – не е била сигурна и самият крак много я е болял. Не са били 10 процедури постоянни, през няколко дни, а са били през по-продължителен период от време.

СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: След това на четвъртия или петия месец трябваше да отиде на профилактичен преглед, когато пак ми се обадиха на работа, за да ми кажат, че реално са й открили тромб в крака. В същия крак, на който беше направена операцията и отново трябва да лежи в болница. Само, че тогава я приеха в Терапията. Тя беше в болницата около седмица, не съм точно сигурна. При този й болничен престой беше проведено медикаментозно лечение, не й правена операция. Към настоящия момент тя приема такива лекарства, които трябва да ги пие до живот, за да не се образуват тромби в нейния организъм. Това са кръворазреждащи медикаменти. Повече от година тя ходеше с такъв стегнат чорап, за да може да не се отпуска крака. Лятото го махаше от време на време – вечер и сутрин, за да може да се отпускат кръвоносните съдове, но лекарствата ги пиеше постоянно и продължава да ги пие до момента. Към настоящия момент майка ми не е напълно възстановена, тъй като тя постоянно се оплаква от болки и оттичане на крака в коляното, особено като се променя времето постоянно се оплаква. Пие си лекарствата, но не е същата жена. Преди инцидента много ми помагаше с детето. Ходеше, взимаше го от детската градина, тъй като тя се намира до мястото, където те живеят. Сега вече не може да го прави. Не е същият човек. В психологически план, около два месеца тя постоянно споделяше, че сънува цялата случка и че не чувства добре. Не иска да се качва 5 повече на автобус. Няколко пъти след инцидента съм я молила да отидем от точка А до точка Б с автобус, но тя не желае да се качва на автобус.

Придвижват се само с личния автомобил на баща ми. Преди катастрофата майка ми беше много активна. Всеки ден излизаше навън, много обичаше да върви.Събота и неделя ходеха постоянно с баща ми някъде на планина, катериха се по различни планини, вървели са по 7-8 часа. Не го правят вече, няма как да го направят, тъй като тя изпитва много болка в този крак. Отделно я е страх да не се влоши нещо. Тя върви около 30 минути до магазина и започва да я боли много.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свид. С..

СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: След проходилката тя започна да ползва патерици, тип канадка. Не помня точно колко време я ползва, но беше дълго време, като не искаше да я пусне. Беше над два-три месеца. Тя не искаше да се отпусне и да бъде без нея, защото я беше страх да не стане нещо с крака й.

АДВ. В.: Нямам други въпроси към свид. С..

СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: След изписването на майка ми и извършването на оперативната интервенция, тя приемаше медикаменти за разреждане на кръвта. Мисля, че след около една седмица след операцията й бяха дали лекарства, но не съм сигурна точно колко време ги е приемала.

Преди ПТП-то не съм запозната дали е приемала някакви медикаменти и дали е имала някакви оплаквания във връзка със сърцето.

АДВ. В.: Нямам други въпроси към свид. С..

СЪДЪТ констатира, че допуснатия на ответната страна свидетел при условията на призоваване е нередовно призован за втори път, като призовката e върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по връчване на призовките, че по сведение на бащата на лицето, същото е извън страната и ще се върне към края на годината.

АДВ. В.: С оглед на така установеното по отношение на допуснатия ни свидетел, заявявам, че се отказвам от искането си за разпит на същия.

СЪДЪТ с оглед направеното изявление от процесуалния представител на ответната страна за отказ от разпита на допуснатия на ответната страна свидетел при условията на призоваване, намира, че следва да заличи като 6 свидетел и от списъка на лицата за призоваване лицето К. К. Х..