Решение № 79 от 01.03.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500379 по описа за 2023 година

С решение от 06.03.2023г., постановено по гр.д. № 890/2017г. по описа на Пирдопския районен съд, е отхвърлен искът на „В.З.“ ЕООД срещу И. Т.

В., Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В., за допускане на делба на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „В.З.“ ЕООД срещу горното решение. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за недопустим и неправилен и необоснован, както и постановен в нарушение на закона и процесуалните правила, а също и в противоречие с доказателствата, фактите и обстоятелствата по делото. Оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд, че дружеството не е придобило от Х.Т.А. 1/3 идеална част от процесиите имоти с нотариален акт № 94 от 24.08.2017 г, на нотариус Донка Апостолова, поради нищожност на сделката. Счита, че нищожността на тази сделка била наведена само като възражение в процеса по гр.д. № 419/2018г., поради което по този въпрос не се била формирала сила на присъдено нещо. Изтъква, че не е бил страна по гр. д. № 419/2018г. на PCПирдоп, поради което не е обвързан от мотивите на постановените по него съдебни актове. Поддържа, че в настоящото производство ответниците били направили единствено възражение за нищожност на тази сделка на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че Х.Т.А. договарял сам със себе си, но по това възражение съдът не се бил произнесъл. Същевременно, неправилен бил изводът на съда за нищожност на сделката поради заобикаляне на закона.

Жалбоподателят оспорва и извода на ПРС, че Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р.

В. са се възползвали от правото си да изкупят цялата 1/3 идеална част от 1 делбените имоти, с което правата на Х.Т.А. (праводател на „В.З." ЕООД) били отпаднали. Счита, че този извод противоречи на решението по гр. д. № 419/2018г. на PC- Пирдоп, частично отменено от въззивния съд. Подчертава, че искът на И. Т. В. по чл. 33. ал. 2 от ЗС за изкупуване на 1/12 идеална част от процесните имоти бил отхвърлен, а останалите ищци по това дело били заплатили само сумата, съответстваща на идеалните им части от имотите, но не и цялата 1/3 идеална част от тях. Прави извод, че правата на Х.Т.А. като съсобственик на процесните имоти не били отпаднали за тази 1/12 ид.ч.

Съответно, не били отпаднали и правата на правоприемника „В.З." ЕООД.

Алтернативно навежда довод, че, дори „В.З." ЕООД да не е съсобственик на делбените имоти, такъв е неговият праводател Х.А., но районният съд не бил дал указания на страните да предявят иска всички съсобственици, което довело до постановяване на недопустимо решение. Развива съображения, свързани със задължителното другарство по иск за делба. Счита, че районният съд е трябвало да изясни и въпроса, дали А. е бил в брак към момента на закупуване на идеални части от имотите от Я. В., както и дали ответниците Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. са били в брак към датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 419/2018г. на PC- Пирдоп, по силата на което са изкупили съответните идеални части от делбените имоти. Прави извод, че поради това решението е недопустимо. Моли съда да го отмени, като допусне делба на процесните имоти при законните квоти, а при условията на евентуалност – да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите са подали отговор с който оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите не се явяват. Представляват се от адв. Ч., който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства, с изключение на служебно изисканите от съда пълни данни за И. Т. В., Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. по реда на Наредба № 14.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

2

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.

Противно на поддържаното от жалбоподателя, не са налице основания за неговото обезсилване и за връщане на делото за ново разглеждане с конституиране на всички задължителни другари, поради следните съображения.

Делото е било образувано по иск на „В.З.“ ЕООД срещу И. Т. В., Д. Т.

В., И. М. В., М. Р. В., Я. Р. В. и Д. Р. В., за делба на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

В хода на производството ответниците са предявили насрещни искове по чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД (за прогласяване привидността на транслативната сделка, от която ищецът черпи правата си, и за прилагане на правилата на прикритата с нея сделка по покупко- продажба на съответните идеални части от процесните имоти), както и по чл. 33, ал. 2 от ЗС (за признаване на правото им на изкупуване на тези идеални части). Тези два иска са били отделени за разглеждане в самостоятелно производство (гр.д. № 419/2018г. на РС- Пирдоп) и са били уважени с Решение № 8 от 12.02.2021г. на РС- Пирдоп. Това решение е било отменено с Решение № 103/2511.2021г. по в.гр.д. № 403/2021г. на ОС- София само по отношение на правото на изкупуване съделителя И. В. на 1/12 ид.ч. от процесните имоти, и потвърдено – във всички останали части. Упражнявайки така признатото им право на изкупуване, Д. Т. В., И. М. В., М. Р. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. са заплатили указаната им от съда сума за изкупуването. Възраженията на „В.З.“ ЕООД срещу това действие, касаещи размера на преведената сума и лицето, извършило нейния превод, са били оставени без уважение с определение от 11.10.2022г., с което фактическият състав на изкупуването е бил завършен.

При тези данни, правилно жалбоподателят счита, че, доколкото придобИ.ето по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС е възмездно, изкупуващите съсобственици са придобили изкупуваните идеални части в режим на СИО със своите съпрузи (ако имат такива). Така, последните също са станали съсобственици на тези идеални части от имотите.

Неоснователно, обаче, жалбоподателят намира, че районният съд е бил длъжен да му даде указания да насочи иска за делба и срещу тези лица в качеството им на задължителни необходими другари, а, като не е сторил това и е разгледал делото без тяхно участие, бил постановил недопустимо решение, по аргумент от т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Според настоящия съдебен състав, надлежните процесуални действия, дължими от съда в случай на извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, са регламентирани с т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК. Възприето е становището, че в такава хипотеза се прилагат разпоредбите на чл. 226 от ГПК, като приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители (арг. от чл. 226, ал. 2, вр. чл. 222 от ГПК). В случая такова разпоредително действие (макар и принудително) е изкупуването на идеални части от делбените имоти по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Във връзка с него няма данни 3 за съгласие за заместване на праводателя „В.З.“ ЕООД от изкупуващите приобретатели, поради което следва да се прилага разпоредбата на чл. 226, ал.

1 от ГПК. За такава хипотеза, в цитираното тълкувателно решение е подчертано изрично, че „ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон“, както и че „конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя … не е необходимо …“. Следователно, в случая не е било необходимо, районният съд да извършва претендираните от жалбоподателя действия по осигуряване участието на съпрузите на изкупуващите съсобственици в делбеното производство. Постановеното без тяхно лично участие съдебно решение не е опорочено, тъй като, съгласно изложеното погоре, те са участвали в производството чрез ищеца „В.З.“ ЕООД, който е техен процесуален субституент благодарение на правоприемството в материалното правоотношение относно собствеността върху прехвърлЯ.те идеални части.

ІІI. По същество

Производството е делбено и е във фазата по допускане на делбата.

Предявен е иск за делба на четири земеделски имота, който е отхвърлен от районния съд с аргумента, че ищецът няма собственически права върху тези имоти, поради което не е материално легитимиран да иска тяхната делба, а действителните съсобственици на тези имоти не желаят такава.

Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът намира, че, противно на поддържаното от жалбоподателя, последният не е придобил от Х.Т.А. 1/3 идеална част от процесните имоти с нотариален акт № 94 от 24.08.2017 г. на нотариус Донка Апостолова, поради следните съображения:

Не съответства на действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателя, че нищожността на сделката с която А. е придобил тази идеална част от Я. В., била релевирана само чрез възражение, тъй като точно обратното се установява от петитума на насрещната искова молба, предявена в настоящото производство, която е била отделена за самостоятелно разглеждане и по която е било образувано гр.д. № 419/2018г. на РС- Пирдоп. Поради това този съд правилно е постановил изричен диспозитив за прогласяване на нейната нищожност. В тази част решението по гр.д. № 419/2018г. на ПРС е било потвърдено от въззивния съд и е влязло в сила, формирайки сила на присъдено нещо по този въпрос – противно на поддържаното от жалбоподателя.

Без значение е фактът, че жалбоподателят „В.З." ЕООД не е бил страна п о гр.д. № 419/2018г. на РС- Пирдоп. От значение за изхода на 4 настоящия правен спор е не участието на жалбоподателя в това дело, а правният резултат от него - прогласяването на въпросната сделка за нищожна. При това следва да се има предвид, че нищожността настъпва по право, а нищожната сделка поначало не поражда целения с нея правен резултат, като на нищожността може да се позове всяко заинтересовано лице – независимо от формалното му участие или неучастие в производството по прогласяване на нищожността. В случая въззиваемите (ответници в първоинстанционното производство) изрично са се позовали на нищожността чрез насрещен иск, който е бил отделен за самостоятелно разглеждане в друго производство - гр.д. № 419/2018г. на РС- Пирдоп.

На последно място, дори доводи за нищожност на тази сделка да не са били релевирани от страните по делото, задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, предвижда, че „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна“, стига нищожността да произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, какъвто е и настоящият случай, с оглед приложеното гр.д. № 419/2018г. на РС- Пирдоп. Правната теория (Марков М. „Гражданско право. Обща част. Помагало.“, изд. Сиби, 2017г., стр. 244, и Павлова М. „Гражданско право. Обща част“, т. ІІ, изд.