Решение № 443 от 12.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Варна, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900086 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск предявен от „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК 103097870, гр. Варна, срещу „Факторът“ ЕООД, ЕИК 202875173, гр.Варна, с правно основание чл. 694, ал.

1 от ТЗ във вр. с чл. 439, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че вземанията на кредитора „Факторът“ ЕООД за сумите от: 94 672,38 лева – главница; 35 002,48 лева – мораторни лихви и 22 104,99 лева – разноски, по изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г., издаден по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд-Варна, приети в производството по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите, обявен в ТР на 11.11.2020 г., не съществуват.

Ищецът твърди в исковата молба, че кредиторът „Факторът“ ЕООД обосновава процесните вземания единствено с наличието на влязлото в сила решение по т.д. № 88/2017 г. на Окръжен съд-Варна и с издадения по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд – Варна изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г.

Оспорва съществуването на вземането за главницата от 94 672,38 лв., 35 002,48 лв. мораторни лихви и 22 104,99 лв. разноски, тъй като били налице нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното 1 дирене от категорията на предвидените в чл.439 ГПК. Твърдяните нови факти и обстоятелства се установявали от представените с исковата молба писмени доказателства. Позовава се на нотариална покана, получена от управителя на „Факторът“ ЕООД И. Х. на 24.02.2020 г., с която същият бил поканен да предаде цялата документация на „Аква Виа“ ЕООД от датата на създаването му до 08.12.2015 г., когато е прехвърлил дяловете си на новия едноличен собственик на капитала на „Аква Виа“ ЕООД Е. М.. С отговор от 05.03.2020 г.

И. Х. признал, че не разполага с исканите документи и материални активи, тъй като към 08.12.2015 г. предал всичко на г-н М., в т.ч. печатите, наличните материални активи и парични средства. Според ищеца, това твърдение било в пълно противоречие със съдържанието на нотариално заверена декларация на Е. М., като управител на „Аква Виа“ ЕООД с рег. №5479/19.11.2019 г. на нотариус Златко Нотев. Ищецът се позовава също на нотариална покана с рег.

№1207/04.03.2020 г. на нотариус К. К, с която на „Факторът“ ЕООД били връчени на 05.03.2020 г. четири броя уведомления от управителя на „Аква Виа“ ЕООД Е. М. за разваляне на процесните по т.д. № 88/2017 г. на ВОС/ четири броя договори за цесия от 07.01.2014 г., сключени между „Аква Виа“ ЕООД и „Фактор 86“ ЕООД /сега „Факторът“ ЕООД/. Основание за развалянето им било неизпълнение на задължението по тях за заплащане цената по цесионната сделка от „Фактор 86“ ЕООД /“Факторът“ ЕООД/ на „Аква Виа“ ЕООД. Поддържа, че договорите за цесия следва да се считат за развалени на 05.03.2020 г. и, тъй като развалянето има обратно действие, те не са породили целените от страните правни последици. Следователно, вземанията, предмет на т.д. № 88/2017 г. на ВОС, предявени в производството по несъстоятелност с молбата по чл.685 ТЗ и включени от синдика в списъка на приетите вземания, не били в патримониума на ответника. Счита, че се касае за нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. На следващо място ищецът излага, че с нотариално заверена декларация рег. № 5480 от 19.11.2019 г. управителят на „Аква Виа“ ЕООД Е. М. потвърдил получаването на 07.04.2016 г. на уведомление от „Консорциум Реми Груп“ АД за извършено от друго дружество „Реми ауто“ ЕООД гр. Варна прехвърляне на вземане по договор за цесия от 04.04.2016 г. в размер на сумата от 31 966,63 лв., сключен между „Реми ауто“ ЕООД и „Консорциум Реми Груп“ АД, както и признал, че е получил на същата дата сметка за неустойка № 002/04.04.2016 2 г. за сумата от 98 220,29 лв., както и уведомление за извършено прихващане с насрещните вземания на „Консорциум Реми Груп“ АД общо за сумата от 130 186,92 лв. Счита, че в резултат на извършеното прихващане, задълженията на „Консорциум Реми Груп“ АД към „Аква Виа“ ООД, в т.ч. и това за главницата, предмет на т.д. № 88/2017 г. на ВОС, следва да се считат за погасени към датата 07.04.2016 г. поради извършено извънсъдебно прихващане, преди завеждане на исковата молба на 26.01.2017 г., по която е образувано т.д. №88/2017 г. на ВОС. Респ. счита за несъществуващи и акцесорните вземания за мораторни лихви и за съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание. Оспорва наличието на нови факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене по т.д. № 88/2017 г. на ВОС като твърди, че представените новосъздадени документи обективират твърдени факти от преди приключване на съдебното дирене.

Счита тези факти за неотносими към настоящия процес, но въпрки това оспорва настъпването им. Сочи, че с влязлото в сила Решение № 146/26.02.18 г. по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна по несъмнен начин е установено, че „Консорциум Реми Груп” АД е имало задължение към „Аква виа” ООД в размер на 94 672,38 лв. с ДДС, което от своя страна е прехвърлило това свое вземане на „Факторът” ЕООД /„Фактор 86” ЕООД/, ведно със съответните мораторни лихви в размер на 28906,58 лв. и всички останали пренадлежностти. Твърди, че на „Аква виа” ООД е заплатена изцяло цената по цесията, което се е доказало по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна. Оспорва основателността на твърдението на ищеца, че вземането на „Аква виа” ООД в размер на 94672,38 лв. с ДДС е погасено на 07.04.2016 г. поради прихващане със вземане на „Консорциум Реми Груп” за сумата от 130186,92 лв. Тези твърдения били наведни и по т.д. № 88/17 г. на ОС – Варна и по т.д. № 981/2020 г. на ВКС. „Консорциум Реми Груп” АД не установило основанието на претендираното от него вземане в размер на 130186,92 лв. от „Аква виа” ООД и датата, на която то е възникнало по т. д. № 88/17 г. на ОС – Варна и сега по недопустим начин се опитвало да преразгледа този въпрос. Оспорва всички заявени в тази връзка факти, в т.ч. че на 07.04.2016 г. управителят на „Аква виа“ ЕООД е уведомен за прихващането, цесията и неустойката; че „Консорциум Реми Груп“ АД е кредитор на „Аква виа“ ООД; че „Аква виа“ ООД има задължение към „Реми ауто“ ЕООД, евентуално възразява, че 3 същото е погасено, вкл. по давност. Възразява, че договор за цесия от 04.04.16 г. между „Реми ауто“ ЕООД и „Консорциум Реми Груп АД е антидатиран.

Излага аргументи относно несъществуването на насрещно вземане на ищеца, с което да е било извършено извънсъдебно прихващане през 2016 г.

Подчертава, че твърдените признания на управителя на „Аква виа“ ЕООД направени в Декларация от 19.11.2019 г. за събития към 07.04.16 г. не представляват новонастъпили обстоятелства, като оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца частни свидетелстващи документи.

Възразява, че договорите за цесия на „Консорциум Реми Груп“ АД с „Реми ауто“ ЕООД са нищожни поради невъзможен предмет и липса на основание, евентуално, че не прехвърлят реално вземане. Възразява, че евентуално установените вземания на ищеца спрямо „Аква виа“ ООД, респ. „Факторът“ ЕООД са погасени по давност.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло първоначалната искова молба и направените с нея доказателствени искания. Оспорва всички представени с отговора писмени доказателства, заявените като произтичащи от тях факти и обстоятелства, както и счита за несъстоятелни всички наведени в тази връзка правни доводи. Аргументира подробно твърдението си, че дългът на „Консорциум Реми груп“ АД към „Аква Виа“ ЕООД към датата на завеждане на исковата молба на 23.01.2017 г., по която е образувано т.д. № 88/2017 г. на ВОС, следва да се счита за погасен поради извършено между страните – цедент и длъжник извънсъдебно прихващане на 07.04.2016 г. Несъществуването на дълга за главницата, обосновава и извода за несъществуване на вземане на ответника, възникнало по силата на договорите за цесия от 07.04.2014 г. както за главницата от 94672,38 лв., така и за оспорените мораторни лихви /без тези в размер на 28 116,06 лв., в частта в която производството е прекратено/ и разноски. В тази връзка счита за неотносими, респективно за неоснователни всички наведени с отговора възражения за изтекла погасителна давност. Противопоставя се на приемането на представените с молбата към отговора документи декларации и уведомление, а ако съдът ги счете за допустими, моли, да бъде взето предвид изложеното становище по тях.

В отговора на допълнителната искова молба процесуалният представител на ответника поддържа направените възражения и оспорвания като излага подробни съображения за съществуването на съдебно признатите 4 му и приети от синдика вземания, както и оспорва настъпването на извънсъдебно прихващане между насрещни, ликвидни и изискуеми вземания на „Консорциум Реми Груп”АД и „Аква виа” ООД към 07.04.2016 г. Оспорва както наличието на основание за извършване на прихващане, така и извършването на самото прихващане, ако се приеме, че са съществували насрещни задължения.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа изложените доводи и твърдения. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът моли за отхвърляне на иска присъждане на разноски.

Представя писмена защита.

Синдикът не изразява становище.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството, в т.ч. с оглед на фактите, на които може да се основава иска съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, съдът се е произнесъл с определение № 1220/23.09.2021 год.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщените към делото материали по търговско дело № 88/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, ведно с въззивно търговско дело № 333/2018г. по описа на Апелативен съд - Варна, търговско дело № 562/2019г. по описа на ВКС и търговско дело № 981/2020г. по описа на ВКС се установява, че с влязло в законна сила на 28.01.2020 година решение на Варненския окръжен съд № 146 от 26.02.18 г., по т.д.№ 88/2017 г., е уважен предявеният от „Факторът” ЕООД срещу „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК 103097870, осъдителен иск по чл.99, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за сумите: 94 672.38 лв. – сбор от дължими главници (с ДДС) по договор за изработка, сключен между трето лице „Аква Виа” ЕООД, като изпълнител и търговското дружество, настоящ ищец, в качеството му на възложител, обективирани в 8 бр. фактури, обхващащи периода 08.05.2012 г. – 14.12.2012 г., което вземане в пълния му размер е цедирано на настоящия ответник „Факторът” ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до окончателното и изплащане и 28 116,06 лв. – мораторни лихви, изчислени върху главницата по всяка от 5 посочените фактури за периода 27.01.2014 г. - 28.12.2016 г.

Съдебното дирене по въззивно търговско дело № 333/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна, образувано по жалба на „Консорциум Реми Груп“ АД срещу решение № 146 от 26.02.2018 г. по т.д.№ 88/2017 г., е приключило на 03.10.2018 г. с даване ход на устните състезания.

За присъдените суми е издаден изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г. по в.т.д. № 333/2018 г. на Апелативен съд-Варна, приложен по делото.

Присъдените суми са предявени и приети в производството по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД по т.д. № 127/2020 г. по описа на ВОС под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите, обявен в ТР на 11.11.2020 г.

С оглед на твърденията в исковата молба за новонастъпили факти, т.е. такива, които са настъпили след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, по делото са приети като доказателства нот. заверена декларация от Е. М. с peг. № 5479 от 19.11.2019 г.; нот. заверена декларация от Е. М. с рег. № 5480 от 19.11.2019 г.; нотариално заверена декларация от Е.