Решение № 524 от 26.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100500302 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Н. С., с ЕГН ********** и Б. Ж. С., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.В., ул.“*****“ №3, ет.1, действащи чрез адв.Х. Г.-Д., със съдебен адрес: гр.В.. бул.“М.Л.“ №33, ет.3, ап.3, против Решение №3377 от 07.11.2022г. постановено по гр.д.№611/2022г. на РС В., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите, против “Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, с адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №147, ет.5, офис 14, представлявано от В.Г.С., действащо чрез ю.к.Божана Ралева, иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищците не дължат на ответника, поради по погасяване по давност на задължението, сумата от 7123.85лв., формирана като сбор от 5867.44лв.-главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009г. сключен с “Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536 , ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението и 671.25лв.-лихва за периода от 05.12.2012г. до 12.09.2013г., които суми ищците са осъдени да заплатят солидарно на “Уникредит Булбанк“ АД, с издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.№711 на КЧСИ.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, 1 като се оспорват изводите на съдът относно настъпването на транслативният ефект на сключеният между банката и ответника, в настоящото производство, договор за цесия, както и относно наличието на действия довели до прекъсване на давността в изп.процес. Сочи се, че на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено за извършеното прехвърляне от предишния кредитор. Поддържа се, че тъй като жалбоподателите не са били валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията към нов кредитор, правата на цесионера да търси вземанията от тях не са консолидирани и са непротивопоставими на длъжниците. Поддържа се още, че всякакво уведомяване към настоящия момент за извършената цесия, както и каквито и да е било действия от ответника не могат да спрат или прекъснат отдавна изтеклата погасителна давност по отношение на претендираното от цесионера-взискател вземане, предмет на горепосоченото изпълнително дело. Сочи се, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение давността е 5 години, а в случая изпълнителният лист, е издаден на 13.11.2013г. и давностният срок по отношение на вземането обективирано в него, е изтекъл преди повече от три години. Твърди се, че предвид изложеното всички вземания на “Уникредит Булбанк“ АД към ищците произтичащи от Договор за банков кредит от 24.04.2009г., които са присъдени с изпълнителен лист от 13.11.2013г. и Заповед за изпълнение №8051/25.09.2013г., са погасени по давност. Моли се за отмяна на атакуваната част от решението и уважаване на иска, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателите относно момента на настъпването на транслативния ефект на договора за прехвърляне на вземания и за правата на длъжниците да оспорват наличието на задължение към новия кредитор, като са развити обстойни съображения за правната природа на договора за цесия и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се оспорват доводите на жалбоподателите за изтичане на давността по отношение на процесните задължения, като са изложени подробни съображения за предприетите в изпълнителното производство действия от взискателя, които са прекъсвали давността, респективно са поддържали висящността на изпълнителният процес и дължимостта на вземането. Моли се за оставяне без уважение на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалният си представител, поддържат жалбата си и молят за уважаването ѝ, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез подадена от пълномощникът й писмена молба, оспорва жалбите и претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск от В. и Б. С.и, с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че не дължат на ответника, поради погасяване по давност, сумата от 7123.85лв., представляваща общо задължение по Договор за банков кредит от 24.04.2009г. сключен с “Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законна лихва върху 2 сумата, считано от 18.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 671.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2012г. до 12.09.2013г., за които суми в полза на банката са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.

№711 на КЧСИ.

В исковата молба се сочи, че чрез член на семейството си, ищците узнали за съществуването на задължение по изп.дело № 20187110400548, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.11.2013г. по ч.гр.д.№13665/2013г. от РС Варна по силата, на който дължат солидарно на “Уникредит Булбанк“ АД сумата от 5867.44лв.-главница по Договор за банков кредит от 24.04.2009г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 18.09.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 719.55лв.-лихва за времето от 05.12.2012г. до 12.09.2013г., както и сторените по делото разноски в размер на 536.86лв.

Сочат, че въз основа на подадена молба по изпълнителното дело, на 12.01.2022г. са се снабдили с копия от същото и така са узнали, че взискател по делото е ответника. Твърдят, че не са имали договорни отношения с ответното дружество, както и че не са уведомявани от техни кредитори за прехвърляне на вземания в полза на същото. Поддържат, че по отношение на процесните вземания е приложим 5 годишният давностен срок визиран в чл.117, ал.2 от ЗЗД, който е изтекъл преди подаване на исковата молба, тъй като не са били валидно уведомени за извършената цесия, респективно правата на цесионера да търси вземанията си от тях не са консолидирани и не са им противопоставими. Поддържат още, че уведомяването понастоящем за процесният договор за цесия или други действия на ответника, не биха могли да спрат или прекъснат вече изтеклата погасителна давност. С допълнителна молба уточняват, че процесното задължение е установено с изпълнителният лист издаден в производство по чл.417 ГПК въз основа, на който е образувано изп.дело №20137110400857 по описа на с рег.№711 на КЧСИ. Сочат, че в рамките на въпросното изпълнително дело, на 21.02.2014г. на ищците е връчена покана за доброволно изпълнение, като срокът за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение е изтекъл на 07.03.2014г. и същата се е стабилизирала. Ето защо поддържат, че най-късният момент, от който е започнала да тече давността е 10.03.2014г. и същата е изтекла на 10.03.2019г.

Сочат, че впоследствие изпълнителното дело е прекратено и въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег. № 711 на КЧСИ.

С постъпилият от “Макроадванс“ АД отговор на исковата молба, се оспорват твърденията на ищците за изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения, които са надлежно придобити от ответника на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 22.06.2015г. с “УниКредит Булбанк“ АД. Поддържа се, че с въпросният договор за цесия, банката е упълномощила цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия, както и че въз основа на същия ответникът е конституиран като взискател в изпълнителното дело. Подробно са описани предприетите 3 действията за събиране на задълженията в изп.дело №20137110400857 през периода от 28.11.2013г. до 21.05.2018г., с които многократно е прекъсвана давността. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено по молба на взискателя, след установяване наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като последното валидно изпълнително действие по отношение на длъжника В. С. е извършено на 17.03.2016г., чрез налагане на запор на банковите му сметки и на 13.04.2018г. по отношение на длъжника Б. С., когато по делото е постъпило плащане от нейна страна. Твърди се, че на 16.11.2018г. ответника е депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на непогасения остатък от вземанията по процесния изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп.дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.№711 на КЧСИ. Сочи се, е в границите на новообразуваното изп.дело са предприети множество прекъсващи давността действия, като същите са подробно изброени. В заключение се поддържа, че с предприемането на горепосочените изпълнителни действия давността е прекъсвана и по отношение на вземанията е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл към момента на завеждане на иска. На следващо място се сочи, че до ищците са изпратени уведомления за извършената цесия, но те са останали непотърсени. Твърди се, че от страна на цедента, действащ чрез неговия пълномощник цесионера, са положени необходимите усилия за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99 от ЗЗД, както и че неполучаването на уведомленията, е следствие от бездействието на длъжниците. Изложени са подробни доводи за правната природа на договора за прехвърляне на вземания, за настъпване на транслативният му ефект и за значението на уведомяването на длъжника за извършената цесия, като се сочи и относима съдебна практика. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въззивната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод. В случая оплакванията на въззивниците съставляват оспорване на правилността на изводите на първоинстанционния съд, че процесното задължение, не е погасено по давност и поконкретно, че процесният договор за цесия е породил незабавен ефект и легитимира 4 ответника като кредитор на ищците, респективно че предприетите от него действия водят до прекъсване на давността. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.

По делото е безспорно и от събраните доказателства е видно, че в полза на “Уникредит Булбанк“ АД е са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна за задължения по сключен с ищците-жалбоподатели Договор за банков кредит от 24.04.2009г. Въз основава на посочените изпълнителни титули е образувано изпълнително дело №20137110400857 и в хода на същото на 25.12.2015г. ответникът е конституиран /заменил е/ като взискател на основание Договор за цесия от 22.06.2015г., който го легитимира за кредитор на ищците.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9b07ae1-3680-49b2-b0fe-7e789ab82824