Определение № 2112 от 29.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. София, 29.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002102583 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 31 от 22.02.2023г. постановено по гр.д. № 453/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 544 от 29.04.2022г. постановено по гр.д. № 1759/2021г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която Община Лъки е осъдена да заплати на В. Д. А. 238,50лв. имуществени вреди и вместо е постановено осъждане на Община Лъки да заплати на В. Д. А. сумата 50 лв. за освидетелстване и издаване на съдебно удостоверение и сумата 40,60лв. платена потребителска такса в болницата, двете суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидент на 08.07.2020г. и е отхвърлен иска за заплащане на 147,90 лв. имуществени вреди, представляващи нощувки в хотел на съпруга на В. Д. А.; 2/ потвърдено е решението в останалите обжалвани части, а именно за осъждане на Община Лъки да заплати на В. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди 12 000лв. от нападение на безстопанствено куче на 08.07.2020г., заедно със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане и е отхвърлен този иск до пълния предявен размер от 55 000лв.

Касационни жалби са подадени и от двете страни по спора.

Ищцата В. А. обжалва отхвърлянето на иска за неимуществени вреди за разликата над 12 000 до предявения от нея размер 55 000лв. Твърди нарушение на чл. 52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди. За допускане на касационно обжалване сочи основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1/ за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД; 2/ когато съдът е изброил релевантните факти за определяне на обезщетението, но не е направил оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно 1 е преценил този принос, налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът Община Лъки обжалва осъдителната част на решението. За обосноваване допускане на касационно обжалване сочи, че решението е очевидно неправилно, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правните въпроси са: 1/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба; 2/ какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада когато докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен; 3/ възниква ли отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от безстопанствени кучета, ако в общината е създадена стройна нормативна и фактическа организация за контрол по отношение на тези кучета; 4/ представлява ли нападение от безстопанствено куче прекосяването на улица с велосипед, при което кучето се удря в предната гума на велосипеда и управляващият велосипеда пада и получава увреждания; при инцидент с куче на платното за движение приложими ли са правилата на ЗДвП спрямо велосипедиста и длъжен ли е съдът да ги приложи; 5/ длъжен ли е въззивният съд да установи нередовност на исковата молба и как следва да процедира; изискване за редовност на исковата молба за обезщетение за вреди ли е да се посочи конкретно в какво се изразява нападението от куче. Сочат се допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Предявени са от В. Д. А. против Община Лъки искове по чл. 49 ЗЗД. Ищцата претендира 55 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 238,50 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, всички вреди в резултат от нападение от безстопанствено куче на 08.07.2020 г. на главната улица в с. Белица, Община Лъки, довело до падане от велосипед и наранявания. Твърди се, че на 08.07.2020 г. на главната улица в с. Белица, Община Лъки, ищцата е нападната от куче (без каишка), докато тя и другите членове на семейството карали велосипеди; кучето дошло от лявата страна, тръгнало право към нея и я нападнало; в резултат на това тя се прекатурила напред и наляво, паднала и получила различни травми. Тези обстоятелства по настъпване на увреждането се потвърждават от показанията на свидетеля А. А.. Той е карал велосипед след ищцата и сочи, че от лявата страна на пътя, от храсталаците изскочило куче, не много едро, мръсно-бяло на цвят и бягайки се е ударило в предната капла на велосипеда на ищцата. От удара на кучето във велосипеда, кормилната му система се е обърнала на дясно, а ищеца паднала напред и наляво. След удара кучето продължило в посоката, в която е тичало и изчезнало. При тези данни въззивният съд е намерил за ноторно известно, че удар на движещ се велосипед в друго движещо се тяло, което внезапно е пресякло траекторията на колелото, неминуемо води до загубване на равновесие и падане, с причиняване на различни травматични увреждания.

Спорен по делото е въпросът дали кучето е безстопанствено или има собственик.

2

Ответникът по иска Община Лъки твърди, че в общината няма безстопанствени кучета, редовно се провеждат действия по залавяне, кастриране, ваксиниране и обезпаразитяване на бездомните кучета; на територията на с. Белица са регистрирани 30 домашни кучета, които се отглеждат от техните собственици в дворовете. Не са постъпвали сигнали за безстопанствени кучета на територията на с. Белица през 2020 г., поради което не е налице бездействие от страна на служители на общината.

Според показанията на свидетелката К. от разговор с П. М. тя разбрала, че инцидентът не е бил с безстопанствено куче, а с домашен любимец и ищцата е открила собственика. При преразпита пред въззивния съд свидетелката потвърждава, че П. М. изразил мнение, че кучето не е било бездомно и че според него са открили собственика; по-нататък в показанията си отрича П. М. да е казал, че ищцата или близките й са открили собственика на кучето. Самият П. М., разпитан от въззивния съд, заявява, че не знае ищцата да е търсила или намирала собственика на кучето и не знае дали то е бездомно или домашно.

При тези доказателства съдът е приел, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че кучето, предизвикало инцидента, е домашно. Този извод не се променя от обстоятелството, че в Община Лъки има създадена стройна нормативна и фактическа организация за контрол както по отношение на бездомните, така и по отношение на домашните кучета, което е видно от приетите писмени доказателства и събраните свидетелски показания. Близостта на ДДС „Кормисош“ също не е абсолютна гаранция за невъзможността от присъствие на безстопанствено куче в района. Поради това съдът е приел, че процесният инцидент е причинен от безстопанствено куче, поради което и на основание Закона за защита на животните - чл. 47, ал. 3 легитимирана да отговаря за причинените вреди е Община Лъки.

Установено е от медицинската експертиза, че ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гръден кош и корема, разкъсване на слезката, наличие на кръв в коремната кухина, оперативно е премахната слезката, охлузвания и кръвонасядания по левия горен крайник и левия долен крайник, кръвонасядания на корема. Въз основа на горното съдът е заключил, че са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД и ответникът следва да репарира причинените вреди, макар и без вина, тъй като носи отговорност за безстопанствените кучета на територията на общината.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е ценил установеното от медицинската експертиза, психологическата експертиза, представената медицинска документация, както и свидетелските показания. Установено е, че вечерта след инцидента ищцата изпитвала силни болки, на следващия ден постъпила по спешност в болница, където са установени горепосочените травматични увреждания и е извършена операция по премахване на разкъсаната слезка. Вещото лице сочи, че тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да възникнат от каране на велосипед и последващо падане от него - в резултат от нападение на куче, от лявата страна върху пътната настилка и удар на корема в предната лява част в кормилото на велосипеда. В устните обяснения вещото лице изяснява, че слезката може да бъде разкъсана само и 3 единствено от механични фактори. Поради това съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че влошаването на състоянието на слезката е в резултат на продължителното каране на велосипед. Възстановителният процес според експертизата е около 3-4 месеца при благоприятен ход, без настъпване на усложнения; по делото такива не се твърдят. Психологическата експертиза установява, че страхът, който е преживяван от ищцата съответства на нивото на по-висока тревожност, който е насочен не към нея самата, а към другите; не се отчитат патологични изменения на личността; неприятният спомен от инцидента е преодолян с помощта на семейството и липсват каквито и да било психични изменения, дължащи се на инцидента. Според показанията на свидетеля А. (свекър на ищцата) тя е била отчаяна след инцидента, затворила се е в себе си, самочувствието й е било подтиснато, през периода на възстановяване търпяла и силно притеснение да не се разболее от Ковид поради отслабения имунитет; около месец не можела сама да се обслужва и се нуждаела от чужда помощ. Свидетелят Д. А. (съпруг на ищцата) разказва, че непосредствено след инцидента ищцата се чувствала зле, не участвала в празнуването на рождения ден на едно от децата им; възстановявала се бавно; не се чувствала добре следващите 4 - 5 месеца, особено в периода на пандемията; притеснявала се да не се зарази, с оглед липсата на слезка.

С оглед на всички тези фактически обстоятелства: претърпените медицински интервенции, времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните и семейни притеснения, затрудненото осъществяване на ежедневни дейности, психичното състояние по време, в краткосрочен, в средносрочен и в продължителен аспект - липсата на психически изменения и при приложението на чл. 52 ЗЗД Пловдивски апелативен съд е приел, че сумата от 12 000 лв. е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди.

Като имуществени вреди са присъдени 50 лв. платени за освидетелстване и издаване на съдебно удостоверение и 40,60 лв. платена потребителска такса в болницата.

По наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира следното:

По жалбата на ищцата В. А..

Поставените въпроси са по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди - за критериите, от които следва да изхожда съда, за необходимостта да се мотивира значението и приноса на всеки от релевантните факти за размера на вредите, съотв. на обезщетението. Нарушения на въззивния съд и отклонение от практиката на Върховния касационен съд в тази насока не се съзират. В изпълнение на указанията в ППВС № 4/1968 г., че понятието "справедливост" в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а изисква преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, съдът е обсъдил всички установени по делото и значими фактически обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищцата, как се е отразило върху нея, конкретните й преживявания. Съдът е извършил преценка както на приетите две експертизи, така и на гласните доказателства, поотделно и в съвкупност. Въз основа на всички тези релевантни 4 факти и обстоятелства и по свое вътрешно убеждение е определил размера на обезщетението. Сочените от ищцата обезщетения, присъдени по други дела за подобни увреждания, не обосновават основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Както бе посочено погоре, практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД акцентира на това, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се базира на конкретно установените по делото обстоятелства. Ето защо следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата.