Решение № 520 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100101158 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Л. М. Б. срещу К. М. М. за приемане за установено, че: 9/10 ид. ч. от: 1. Еднофамилна жилищна сграда ид. № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18 73/23.06.2008 г. на ИД АГКК, находяща се в ПИ ид. № ***, със застроена площ от 65 кв. м, на три жилищни етажа, с административен адрес: ****** и 2. Еднофамилна жилищна сграда ид. № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД АГКК, находяща се в ПИ ид. № ***, със застроена площ от 23 кв. м, на един жилищен етаж, с административен адрес: ****** са лична собственост на ищеца, тъй като средствата, вложени за тяхното изграждане са получени от него от: наем на негови лични жилища или части от жилища на **** от наемателите "Маска" ООД – втория етаж на сградата, "Цвети" ЕООД – помещения, обособени от първия етаж, като аптека и на фурна с адрес ****А – от наемателя "Биопротект 1" ЕООД; застрахователно обезщетение, като пострадал от пътен инцидент, получено от ЗАД "Алианц България", както и обезщетение, получено от причинителя на ПТП по ТД № 393/2015 г. на ВОС и продажната цена на 1/4 ид. ч., придобита по наследяване от бащата на ищеца от апартамент ид. № *** в ******, по чл. 23 СК, с присъждане на разноски.

Ответницата оспорва иска и претендира разноски.

По същество страните поддържат становищата. Ответницата възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

От справка в КАИС е видно, че старият номер на процесния поземлен 1 имот е 1730. Ищецът е дарил на дъщерята на страните съседният поземлен имот стар № 1731, ведно със сграда (нот. акт № 37/19.12.2002 г. – л. 14).

В случаите когато се изгражда нов обект, правото на собственост се придобива със завършването на грубия строеж на сградата. Приема се, че към този момент се определя и придобивната стойност на имота с оглед вложените за възникване на обекта на правото на собственост средства. Влагането на средства в довършителните работи не рефлектира върху придобивната стойност на правото на собственост, която има значение при спор по чл. 23 СК (решение № 14 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2691/2016 г., II г. о., ГК).

В исковата молба ищецът твърди, че сградите са построени в периода 2004-2019 г., но в обясненията си в първото открито съдебно заседание на 29.03.2024 г. (л. 293) сочи, че строителството е започнало през лятото на 2005 г. и сградата е била завършена до покрив до края на 2009 г. Ответницата също заявява, че това е така.

Предвид гореизложеното, значение имат само средствата, вложени за построяването на сградата в груб вид, но не и тези за довършителни работи.

С исковата молба ищецът е представил подписано от пълномощника сведение (л. 40) за приходите от наеми, от които значение за спора имат тези от: 2000 г. – 2400.00 лв.; 2001 г. – 1632.00 лв.; 2002 г. – 9673.00 лв.; 2003 г. – 6223.90 лв.; 2004 г. – 5685.22 лв.; 2005 г. – 7600.70 лв.; 2006 г. – 11726.28 лв.;

2007 г. – 11735.04 лв.; 2008 г. – 11735.04 лв. и 2009 г. – 11735.04 лв.

Съдът приема, че тези твърдения също са част от основанието на иска.

В исковата молба нито пряко, нито чрез препращане, ищецът не твърди, че е вложил в строежа средства, получени преди 2000 г. и спестени.

Наемателите са посочени пряко и чрез препращане към данъчните декларации на ищеца. Съдът приема, че е допустимо да бъде признато влагане на средства, получени и по договори за наем с ЕТ "Лара" през 2000 г. и с "Оптика експрес" ООД през 2002 г., посочени в данъчните декларации.

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Бракът между страните е сключен през януари 1997 г.

От представения от ищеца заверен препис (л. 13) е видно, че е издадено разрешение № 43 от 23.12.2001 г. от Главния архитект на Община Варна, за строеж на процесната жилищна сграда на два етажа и ателие.

Придобивната стойност на сградите:

От заключението на вещото лице М. А. (л. 326), неоспорено от страните, се установява, че разходите за изграждането на сградите в груб вид в периода от 2005 г. до 2009 г. са в общ размер 68428.80 лв., а по години:

26226.64 лв. за основите, избата и първия етаж през 2005 г.;

16968.25 лв. за втория етаж през 2007 г. (през 2006 г. не са извършвани работи);

21012.55 лв. за третия етаж през 2008 г.;

4221.36 лв. за покрива през 2009 г.

2

Средства, получени от наеми на лични имоти:

От представените от ищеца заверени преписи се установява, че: на 08.08.1988 г. е сключен договор с нотариален акт № 177, т. IX, д. № 3146 по описа за 1988 г. на ВН чрез който майка му е дарила на ищеца апартамент на първия етаж на жилищна сграда на **** (л. 8); на 05.11.1997 г. е сключен договор с нотариален акт № 58, т. LXVII, д. № 18002 по описа за 1997 г. на ВН чрез който майка му и осиновителката му са дарили на ищеца апартамент на втория етаж на същата жилищна сграда (л. 9); на 28.12.1946 г. е сключен договор с нотариален акт № 14, т. IХ, д. № 1956 по описа за 1946 г. на ВН, чрез който В.П. е получила в дял фурна на същата улица (л. 15); на 05.03.1997 г. В.П. е починала и е оставила за наследници, сред които майката и осиновителката на ищеца (л. 290-292); на 16.06.1999 г. е сключен договор с нотариален акт № 305, т. I, д. № 305 по описа за 1999 г. на ВН № 196, чрез който трети лица са дарили на ищеца 1/2 идеална част от фурната на № 29А (л. 17); на 22.11.1999 г. е сключен договор с нотариален акт № 148, т. 3, д. № 567 по описа за 1999 г. на ВН № 196, чрез който трето лице е дарило на ищеца 1/3 идеална част от същата фурна (л. 18).

От представените от ищеца заверени преписи се установява, че е сключен договор за наем от 06.08.2001 г., чието действие е продължено с анекси до 2025 г., с "Цвети" ЕООД за магазин на **** с площ 34 кв. м (л. 4155).

В процесния период доходи са получавани само по този договор за наем на помещения, обособени от първия етаж като аптека.

Съдът приема, че имотът е личен, както и че доходите, получени от даването му под наем са лични (решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 2452/2021 г., I г. о., ГК).

Размер на получените лични средства и влагане в придобиването:

В показанията си (л. 294) свидетелят Д. сочи, че сумите, получавани от наеми са влагани в строителството. Въпреки, че свидетелят живее с майката на ищеца, показанията могат да бъдат проверени. Съдът приема, че доходите от трудови правоотношения (основни, тъй като се приемат за по-сигурни) са изразходвани за издръжка на семейството, а допълнителните доходи от наем са влагани в строителството. Ако ищецът не получаваше доходи от наем, страните биха поискали кредит за строеж, а не за издръжка на семейството си.

Ищецът е декларирал получени доходи от наем в процесния период за:

2000 г. – 2400.00 лв. (л. 19) от ЕТ "Лара"; 2001 г. – 1632.00 лв. (л. 20) от "Цвети" ЕООД; 2002 г. – 9673.00 лв. (л. 21) от "Оптика експрес" ООД и "Цвети" ЕООД; 2003 г. – 6223.90 лв. (л. 22); 2004 г. – 5685.22 лв. (л. 23); 2005 г.

– 7600.70 лв. (л. 24); 2006 г. – 11726.28 лв., а след приспадане на декларираните разходи – 9381.02 лв. (л. 25); 2007 г. – 11735.04 лв., а след приспадане на декларираните разходи – 9388.04 лв. (л. 26); 2008 г. – 11735.04 лв., а след приспадане на декларираните разходи – 10561.54 лв. (л. 243) и 2009 г. – 11735.04 лв., а след приспадане на декларираните разходи – 10561.54 лв.

3

(л. 27 и л. 239), всички от "Цвети" ЕООД.

Въз основа на заключението на вещото лице М. съдът приема, че в периода 2000-2005 г. ищецът е могъл да спести не повече от 40535.23 лв. (л.

469), но е спестил само 26226.64 лв., които са стигнали само за строежа на основите, избата и първия етаж през 2005 г., поради което през 2006 г. не са извършвани (значителни) работи.

Въз основа на същото заключение и данъчните декларации на ищеца съдът приема, че в периода 2006-2007 г. ищецът е могъл да спести 18769.06 лв.

(през 2006 г. получени 11726.28 лв. от наеми, но след приспадане на декларираните разходи – 9381.02 лв. (л. 25); през 2007 г. получени 11735.04 лв., но след приспадане на декларираните разходи – 9388.04 лв. (л. 26), а от спестените 16968.25 лв. (л. 328) са вложени за изграждането на втория етаж през 2007 г.

Въз основа на същото заключение и данъчната декларация на ищеца съдът приема, че през 2008 г. ищецът е могъл да спести 10561.54 лв.

(получени са 11735.04 лв., но се приспадат декларираните разходи – л. 243).

За изграждането на третия етаж през 2008 г. са извършени разноски в размер 21012.55 лв. (л. 329), от които 12362.35 лв. (10561.54 лв. + 1800.81 лв. от предходния период) са вложени от ищеца.

Въз основа на същото заключение и данъчната декларация на ищеца съдът приема, че през 2009 г. ищецът е могъл да спести 10561.54 лв.

(получени са 11735.04 лв., но се приспадат декларираните разходи – л. 27 и л.

239).

За изграждането на покрива през 2009 г. са извършени разноски в размер 4221.36 лв. (л. 329), всички вложени от ищеца.

Следователно от общо 68428.80 лв. разходи за грубия строеж ищецът е вложил общо 59778.60 лв.

След възникването на вещта ищецът е придобил 5977860/6842880 ид. части. Искът за горницата до 9/10 или 6158592/6842880 ид. ч. е неоснователен.

Договорите с "Маска" ООД за втория етаж на сградата са сключени през 2015 г. (л. 56) и следващите (л. 57-59), а с "Биопротект 1" ЕООД за фурната с адрес ****А – през 2011 г. (л. 60) и следващите (л. 61-68) т.е. след процесния период.

От представеното от ищеца в заверен препис извлечение от банковата му сметка се установява, че е получил обезщетение за вредите от ПТП: 3157.28 лв. на 16.10.2013 г. (л. 69, гръб), 1285.25 лв. на 17.12.2013 г. (л. 70) и 31733 лв. на 26.02.2016 г. (л. 70, гръб) т.е. след процесния период.

От представения от ищеца заверен препис (л. 72) се установява, че на 19.12.2012 г. е сключен договор с нотариален акт № 15, т. III, д. № 340 по описа за 2012 г. на ВН № 334, чрез който ищецът и сънаследници продават имот, придобит по наследяване. Наследствената част на ищеца е 1/4 (л. 74).

Цената е получена след процесния период.