Решение № 18606 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18606 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110107178 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, срещу К. П. Ч., ЕГН: **********, с адрес ******

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Т.С.” ЕАД, на недвижим имот с адрес ******, в качеството му на собственик на имота и е потребявал топлинна енергия, като не е заплатил начислените суми за процесния период.

С оглед гореизложеното моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 2238,23 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 234,11 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 06.01.2026 г., 45,63 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 9,14 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 06.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№***** г. по описа на Р.С.-Г..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва по делото да се доказва наличието на облигационна връзка между страните.

Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1.Правна квалификация

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма

3. Доказателствена тежест

По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието наличие на облигационно отношение по продажба на топлинна енергия между него и ответника, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на ответника, остойностено в размер на претендираната сума.

По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

При доказване посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и възраженията относно липсата на забава.

4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

За уважаването на предявените искове ищецът следва да установи възникването на облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставянето на топлинна енергия до процесния имот през посочения период, нейното количество и стойност, извършването и 2 стойността на услугата дялово разпределение, както и настъпването на падежа на вземанията и изпадането на ответника в забава.

По наличието на облигационно правоотношение между страните:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Писмената форма на договора не е условие за възникването на правоотношението, доколкото то възниква по силата на закона и при действието на одобрените общи условия. Законът за енергетиката урежда продажбата на топлинна енергия и правното положение на клиентите в топлоснабдени сгради.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

От приетия като писмено доказателство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *******, дело № ****** г. от 16.09.2015 г. се установява, че К. П. Ч. и В.Б.Д. са придобили процесния недвижим имот, представляващ апартамент *****, находящ се в ******, като всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част от правото на собственост.

От представената по делото декларация се установява, че В.Б.Д., в качеството си на съсобственик на 1/2 идеална част от имота, е дала изричното си съгласие партидата за топлоснабдения имот да бъде открита и водена само на името на ответника К. П. Ч.. От представеното заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал от ищеца партидата за процесния топлоснабден имот да бъде променена и водена на негово име.

Следователно през процесния период ответникът е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди както като съсобственик на топлоснабдения имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, така и като титуляр на партидата, открита на негово име по изрично подадено заявление и със съгласието на другия съсобственик.

Обстоятелството, че ответникът притежава 1/2 идеална част от имота, не води до извод, че отговорността му следва да бъде ограничена до съответната идеална част. Другият съсобственик е дал съгласие партидата за целия имот да бъде водена на името на ответника, а последният е направил изрично волеизявление в същия смисъл. По този начин ответникът е приел да бъде титуляр на партидата и страна по правоотношението за доставка на топлинна енергия за целия самостоятелен обект.

Поради това възражението му за липса на облигационна връзка между страните е неоснователно. Между страните е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известните Общи условия на ищеца, без да е необходимо сключването на отделен писмен 3 договор.

По доставянето и стойността на топлинната енергия:

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция.

Доставеното до сградата количество топлинна енергия е било измервано чрез общ топломер в абонатната станция. Технологичните разходи са били определяни ежемесечно и приспадани от общото отчетено количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното предприятие, преди разпределянето на оставащото количество между отделните имоти в сградата.

Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата е извършвано от „Д.“ ООД. В процесния имот са били монтирани четири отоплителни тела с четири уреда за дялово разпределение, а потреблението на топла вода е било отчитано чрез индивидуален водомер. Отчетите на уредите са били снемани дистанционно. Процесният имот е с отопляем обем по проект от 200 куб. м., въз основа на който е определян припадащият му се дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Съгласно заключението на вещото лице за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. стойността на реално доставената и разпределена за процесния имот топлинна енергия възлиза общо на 4428,80 лв., равностойни на 2264,41 евро. Посочената сума включва стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на имота и топлинната енергия за подгряване на вода.

Установената от вещото лице стойност от 2264,41 евро е по-висока от предявената главница от 2238,23 евро. Съдът е обвързан от заявения размер на искането и не може да присъжда повече от претендираното. Поради това искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен изцяло до предявения размер от 2238,23 евро.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил процесните задължения, нито доказателства, които да опровергават констатациите на вещото лице относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

Поради това искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата се дължи и законна лихва, считано от 19.01.2026 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането.

По главницата за услугата дялово разпределение:

4

По делото е установено, че дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата е било извършвано от „Д.“ ООД въз основа на решение на етажната собственост и при наличие на договорни отношения за извършване на услугата.

Услугата дялово разпределение включва отчитането на уредите в отделните имоти, обработването на отчетните данни и разпределянето на доставената до сградата топлинна енергия между отделните самостоятелни обекти.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на извършената за процесния имот услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. възлиза на 89,19 лв., равностойни на 45,60 евро.

Ищецът претендира сумата от 45,63 евро. Следователно искът е доказан до размера от 45,60 евро, а за разликата над 45,60 евро до пълния предявен размер от 45,63 евро, възлизаща на 0,03 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху уважената главница от 45,60 евро се дължи законна лихва от 19.01.2026 г., датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ****** г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, 3 ал. 1 и ал. 2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ следва да се уважи в цялост.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана -арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Право на разноски имат и двете страни.

Ищецът претендира - разноски в исковото производство : 50,54 евро държавна такса, 200,00 евро депозит СТЕ, съдът определя юрисконсултско възнагражение 60,00 евро. Разноските в заповедното са - юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 EUR , държавна такса в размер на: 42,96 5