Решение № 5089 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5089 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110167355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Т. Ц. Й., ЕГН ********** срещу Посолството на Държавата Израел в Република България, БУЛСТАТ 130192810 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 16/31.08.2023 г., издадена от Посланика на Държавата Израел и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжност „Асистент PR и информация“, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 16815,18 лв. за времето, в което ищцата е останала без работа за периода от 17.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Между страните било налице валидно трудово правоотношение, породено от сключен между тях трудов договор от 01.06.2003 г. и Анекс № 1 от 26.06.2017 г. към него, по силата на което ищцата заемала длъжността „Асистент PR и информация“ при ответника. Със Заповед № 16/31.08.2023 г., издадена от Посланика на Държавата Израел в качеството му на работодател 1 на ищцата, на последната било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, респ. посоченото трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и 8 КТ. Заповедта била доведена до знанието на ищцата на 26.10.2023 г. Излагат се съображения, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон.

На първо място, сочи се, че в заповедта не било посочено кои са онези надлежно оформени документи в Посолството, за които става дума на стр. 3 от заповедта, с които било установено, че служителката без основателна причина отсъствала от работа в периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г. На следващо място сочи, че на последната страница под текста „Свидетели на отказа“ били вписани две имена на чужд език, без да е налице яснота кои точно са тези лица, каква длъжност заемат, без вписване дата на отказа и обстоятелствата, при които е даден. Твърди се, че ищцата не е отказвала получаването на процесната заповед, поради което същата била неправилно оформена. Ищцата научила за първи път за заповедта за уволнение на 26.10.2023 г. Като трета група формални пороци на заповедта за уволнение е посочено, че не било установено да са настъпили неблагоприятни последици за работодателя от деянието на ищцата, респ. липсвали мотиви в заповедта на какви обстоятелства се основава уволнението. Излагат се доводи за неспазване процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Обосновава отсъствието си от работа в периода от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г. с временна неработоспособност и издаден в тази връзка болничен лист, като независимо, че същият бил отменен, ищцата не е знаела за това, с оглед на което за нея това е бил валиден документ, предвид което и действията на ищцата не можело да се квалифицират по чл. 190, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това с Експертно решение от 07.07.2023 г. било прието, че за времето на действие на болничния лист ищцата била в състояние на временна неработоспособност и в крайна сметка болничния лист е бил потвърден. Релевират се доводи и че тежестта на наказанието е несъответна на нарушението. Сочи се, че към НАП била подадена погрешна информация от ответника по отношение трудовия статус на ищцата – посочено е, че трудовото правоотношение с последната било прекратено на 28.09.2023 г., тъй като заповедта била оформена като връчена на 17.10.2023 г., от която дата следвало да се счита прекратено и трудовото правоотношение.

Излагат се твърдения и какви са според ищеца действителните причини за 2 прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Посолството на Държавата Израел в Република България, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ – трудовото правоотношение е прекратено на 28.09.2023 г., а исковата молба е подадена на 08.12.2023 г. Твърди се, че от 2019 г. ищцата била в разрешен неплатен отпуск, който бил прекратен, считано от 15.02.2023 г., като на 14.02.2023 г. ищцата се е явила в посолството и е заявила, че не желае да се връща на работа, но желае да остане на работа до пенсионирането й, което й било отказано, тъй като ответникът имал необходимост от служител, който действително да изпълнява заеманата от ищцата длъжност.

На 15.02.2023 г. ищцата не се е явила на работа, след което е представен болничен лист за периода от 10.02.2023 г. до 23.02.2023 г. и друг такъв за периода от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г. Последният бил отменен с решение на ЛКК от 15.05.2023 г., което означавало, че в периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г. ищцата не се явявала на работа без основателна причина – основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4 КТ. В тази връзка с писмо от 18.05.2023 г. на основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата било изискано да даде обяснение. На ел. адрес на ответника е постъпил отговор от ищцата, но в него липсвало обяснение. Излагат се твърдения за отношенията между страните и събития след 05.03.2023 г.

Твърди се, че до 11.10.2023 г. ищцата е работила и при друг работодател.

Предвид всичко изложено моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства - Анекс № 1 от 20.06.2017 г., справка НАП, се установява, че между тях е било налице трудово правоотношение, 3 породено от трудов договор от 01.06.2003 г., по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „Асистент P R и информация“ с код по НКПД: 24326001, което трудово правоотношение е изменено с Анекс № 1 от 20.06.2017 г.

Представено е писмо от 09.02.2023 г., с което ответникът уведомява ищцата, че неплатеният й отпуск е изтекъл на 05.12.2019 г. и кани да се яви на работа на 15.02.2023 г.

Представен е амбулаторен лист № 2305440473ЕС, издаден от д-р А.Т.Х. на 23.02.2023 г., относно извършен на ищцата амбулаторен преглед, поради оплаквания от остри болки в кръста и левия крак, с мнение за временна нетрудоспособност.

Представен е болничен лист № Е20230378796, издаден на 02.03.2023 г. от д-р И.Б., от който се установява, че на ищцата е определен отпуск поради временна неработоспособност от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г., на ищцата е поставена диагноза „лумбаго с ишиас“, като причина за неработоспособността е посочено „общо заболяване“, определен е режим на лечение „домашенамбулаторен“.

Представена е жалба вх. № МЕ-01-364/15.03.2023 г. от ответника, до ЛКК гр. София, чрез Столична РЗИ, срещу процесния болничен лист № Е20230378796.

Представено е писмо с изх. № 101/15.05.2023 г. от „ДКЦ 14 – София“ ЕООД до Директора на Столичната РЗИ, ведно с Решение № 535/15.05.2023 г. на ЛКК към ДКЦ XIV София ЕООД, постановено по повод жалба вх. № 26/31.03.2023 г. на ответника срещу процесния болничен лист № Е20230378796, с което решение посоченият болничен лист е отменен поради липсваща медицинска документация и анулиране на болничния лист от д-р И.Б..

Представено е писмо № 10/2023 от 18.05.2023 г., с което съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ ответникът е поканил ищцата в двуседмичен срок от получаването му да даде писмени обяснения за неявяването й на работа в периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г. и за представянето на болничен лист, неотговарящ на изискванията на закона, без данни същото да е изпратено на ищцата и да е получено от нея. Представено е и писмо, с което ответникът уведомява ищцата, че процедурата по налагане на дисциплинарно 4 наказание е приключила и кани същата да се яви на 31.08.2023 г. за връчване на уволнителната заповед, без данни писмото да е получено от ищцата.

Представена е електронна кореспонденция от 24.05.2023 г.

Представено е в оригинал Експертно решение (ЕР) № 558/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ – София ЕАД, относно ищцата, в което е посочено състояние до експертизата: временно неработоспособен, вид експертиза: освидетелстване, начин на вземане на решение: по документи, дадена е оценка: временно неработоспособен, водеща диагноза: лумбаго с ишиас. Съгласно мотивите на посоченото ЕР повод на тази експертиза е била жалба на ответника срещу процесния болничен лист от 02.03.2023 г. Посочено е, че ищцата се е явила лично в ТЕЛК и е представила ЛАК амбулаторен лист, издаден от д-р Х. на 23.02.2023 г., в който било описано състояние, обуславящо временна неработоспособност. ТЕЛК се е запознал с наличната медицинска документация и е приел, че за времето на действие на посочения болничен лист ищцата е била в състояние на временна неработоспособност, поради което е потвърдил болничен лист № Е20230378796, като издаден за състояние, обуславящо временна неработоспособност.

Представено е писмо изх. № С-12689/04.08.2023 г. от Столична РЗИ, РКМЕ до ответника, ведно с приложено към него Експертно решение (ЕР) № 658/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ – София ЕАД, в което е посочено, че повод за експертизата е писмо на ответника с искане за мнение относно предстоящо освобождаване от работа на ищцата, към което били представени два броя болнични листове за проведено лечение по повод рецидивиращо депресивно разстройство, ищцата се ползва от особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като боледува от заболяване, включено в списъка на Наредба № 5 /ДВ бр. 33 от 1987 г./. Посочено е още, че ищцата е работоспособно лице за заемната длъжност, като евентуално освобождаване от работа не би довело до пряко влошаване на здравословното му състояние.

Представено е искане вх. № 23096425/14.08.2023 г., с което ответникът на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е поискал от ИАГИТ разрешение да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.

Представено е писмо изх. № 23075629 от 16.08.2023 г., с което ИАГИТ уведомява ответника, че дава предварително разрешение съгласно чл. 333, ал.

1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на 5 основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Представена е заповед № 16/31.08.2023 г., издадена от Посланика на Израел Йоси Леви Сфари, от която се установява, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1 и 8 КТ, поради нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на повече от два последователни работни дни за периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г. без основателна причина, и в злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в представяне на документ, издаден не по надлежния законоустановен за това ред, за обосноваване причините за неявяване на работа. В обстоятелствената част на уволнителната заповед е посочено, че ищцата е била в разрешен неплатен отпуск от 2019 г., който бил прекратен на 15.02.2023 г., за което ищцата била уведомена на 09.02.2023 г. с писмо изх. № 1/09.02.2023 г., съдържащо и покана до ищцата да се яви на работа на 15.02.2023 г. На 15.02.2023 г. ищцата не се е явила на работа, като е представила болничен лист, издаден от личния й лекар д-р И.Б. за временна неработоспособност за периода от 10.02.2023 г. до 23.02.2023 г. След това в отговора на писмено настояване от страна на ответника ищцата да представи обяснения за неявяването си на работа, ищцата е представила процесния болничен лист № Е20230378796 за временна неработоспособност в периода от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г. Ответникът обжалвал посочения болничен лист, който бил отменен с Решение № 535/15.05.2023 г. на ЛКК, поради липсваща медицинска документация и бил анулиран от д-р И.Б.. Останалите изложени в обстоятелствената част на уволнителната заповед, които се отнасят за периода след процесния, са неотносими към разглеждания случай, поради което и не следва да се обсъждат от съда.