Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 394 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 373/2024
Вид
Определение № 394
Подписан
13.02.2024
В сила
13.02.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500373 по описа за 2024 година Производството по чл. 396 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба подадена от „Еко Стийм 2017“ ЕООД, ЕИК 204417121, представлявано от управителя С.Б., срещу Определение № 123/04.01.2024 г. постановено по гр.д. № 18544/2023 г. по описа на Районен съд –Пловдив, ХХII гр.с., което е допуснато обезпечение на предявения по делото от Г. Л. Д., ЕГН **********, срещу „Еко Стийм 2017“ ЕООД, ЕИК 204417121, иск с правно основание чл.

54, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, за връщане на сумата от 3 200 лв., представляваща заплатената от ищцата покупна цена за стока- „Система за почистване ECO 2000SB” по силата на сключен между страните Договор за покупко- продажба извън търговски обект от 31.10.2023г. и във връзка с който договор, ищцата като потребител е упражнила правото си на отказ, чрез налагане на запор върху подробно посочени банкови сметки на ответника, до размер на вземането от 3200 лева.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановеното определение и се претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с което молбата за обезпечение да бъде оставена без уважение.

Ищцата по предявения иск Г. Л. Д., ЕГН ********** в писмения си отговор оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на определението.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, установи следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. Л.

Д., ЕГН **********, срещу „Еко Стийм 2017“ ЕООД, ЕИК 204417121, иск с правно основание чл. 54, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, за 1 връщане на сумата от 3 200 лв., представляваща заплатената от ищцата покупна цена за стока- „Система за почистване ECO 2000SB” по силата на сключен между страните Договор за покупко- продажба извън търговски обект от 31.10.2023г. и във връзка с който договор, ищцата като потребител е упражнила правото си на отказ.

За да уважи молбата на ищцата и да допусне обезпечение на предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че същият е допустим, а представените към молба писмени доказателства подкрепят наведените в нея твърдения. Преценено е, че е налице обезпечителна нужда, доколкото ответникът може да се разпореди с имуществото си и по този начин изпълнението на евентуалното благоприятно за ищеца решение да се затрудни или стане невъзможно при липсата на друго имущество. На следващо място е прието, че посочената от ищеца обезпечителна мярканалагане на запор върху посочените банкови сметки на ответника , до размер на вземането от 3 200 лева, е подходяща с оглед заявеното за защита право.

Пловдивският окръжен съд намира, че жалбата срещу определението, с което е уважена молбата на ищцата за допускане обезпечение на иска, е неоснователна; определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция, на осн. чл. 278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК.

В допълнение и с оглед оплакванията в жалбата следва да се добави:

Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса. С него се осуетява опасността от промени, които би предприел ответникът, за да попречи на реализирането на тази защита и предполага вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице кумулативно дадени предпоставки, изведени от разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, а именно – искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

Предявеният по делото иск е допустим, като за целите на обезпечителното производство не се изисква пълно доказване на фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията. Те подлежат на такова доказване в хода исковото производство , в което се разглеждат и наведените от ответната страна възражения. За целите на допускането на обезпечение е достатъчно да са представени писмени доказателства, които да правят вероятни изложените в исковата молба твърдения. В случая ищецът е представил писмени доказателства, които подкрепят по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 , вероятната основателност на предявения иск. С оглед на това,че същият е осъдителен , съдът приема,че е налице правен интерес и нужда от исканото обезпечение с оглед невъзможността, респективно затруднението за осъществяване правата на молителя по бъдещото позитивно решение при евентуално разпореждане на длъжника с негово имущество. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсва обезпечителна нужда, тъй като е работещо търговско дружество с множество финансови активи. Следва да се посочи, че ВКС нееднократно се е произнасял, че обезпечителните мерки 2

"възбрана" и "запор" съответстват на нуждата от обезпечение на иск за парично притезание, както е и в случая. Нуждата от обезпечителната мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото обезпечение, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на делото поради негови действия на разпореждане или поради други обстоятелства извън неговото поведение. /определение № 527 от 21. 10. 2016 г. по ч. т. д. № 1806/2016 г. на ВКС, II т. о. и др./ От друга страна исканата обезпечителната мярка – налагане на запор върху банкови сметки на ответника до размер на исковата сума, по вид съответства на обема на търсената съдебна защита, т.е.адекватна е на обезпечителната нужда на молителя. С оглед на това,че преценката за вероятната основателност на бъдещия иск е обоснована на база представените писмени доказателства, то не е необходимо определянето на парична гаранция, както необосновано твърди жалбоподателя.Освен това гаранцията представлява абсолютна предпоставка за допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнението по бъдещ иск по чл.390,ал.4 от ГПК,какъвто не е процесният случай.

Ето защо определението на Пловдивския районен съд, с което е уважено искането на ищцата за допускане на обезпечение на предявения иск, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн. 278, вр. чл. 396 ГПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/04.01.2024 г. постановено по гр.д. № 18544/2023 г. по описа на Районен съд –Пловдив, ХХII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3