Решение № 208 от 17.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110202018 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Булдер И“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № СК-830/16.02.2024г. на зам. кмет на Община Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.36, вр. чл.31, ал.1 и чл.23, т.1 от Наредбата за обществения ред на територията на община Варна.

Въззивното дружество счита обжалваното наказателно постановление за необосновано и недоказано, както и за издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Отрича извършването на вмененото му нарушение и счита наличието на такова за недоказано.

Привежда следните доводи: не е доказано качеството „строител“ на санкционираното лице; не е посочено мястото на извършване на нарушението; актът е съставен от орган без съответна компетентност; не е посочен надлежно нормативния акт, който се твърди, че е нарушен; нарушението е квалифицирано неправилно; актът е връчен на лице без надлежна представителна власт. Подробно мотивира наличието на непреодолима сила, изключваща противоправността на деянието и вината на извършителя.

Привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

1

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.П. Х. от САК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Позовава се на заключението на назначената съдебнометеорологична експертиза и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна, редовно уведомена, се явява юрисконсулт Радуилова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Оспорва наведените с жалбата възражения и счита за безспорно установено извършването на процесното нарушение.

Представя писмени бележки, в които излага допълнителни доводи в подкрепа на позицията си и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.01.2023г. от главен архитект на Район „Приморски“-Община Варна било издадено Разрешение за строеж №12, по силата на което на Л. К. К. било разрешено изграждането на вилна сграда и подпорни стени в УПИ III-160 (№ ***), кв.21 по плана на СО „Сотира“, гр.Варна. Изпълнението на строителните работи било възложено на въззивното дружество и с Протокол от 15.06.2023г. била открита строителна площадка и били определени строителна линия и ниво на строежа.

Впоследствие от собственик на съседен имот била подадена жалба в Община Варна с твърдения за незаконосъобразност на извършваните строителни дейности, във връзка с която на 29.11.2023г. от К. М. Е. и Д. С. Д.инспектори в отдел „Строителен контрол“ при Община Варна била извършена проверка на строежа. При проверката било установено, че имотът не е ограден с плътна ограда. Налична била лека ограда само около части от имота, която се състояла от метални пана и зебло. Проверяващите констатирали, че поставената частична ограда не препятства свободния достъп до строежа и не изключва опасността от инциденти, поради което на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че във функциите си на строител извършва СМР по изграждане на 2 строеж, без да е оградил строителната площадка с плътна ограда, като изпълнената такава не съответства на одобрения проект, част ПБЗ.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 16.02.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за нарушение на чл.23, т.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетеля Д. С. Д., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващия, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Процесуалният представител на дружеството изразява становище за недостоверност на показанията на свидетеля, като изтъква, че е заявил, че при проверката времето е било слънчево, което не отговаряло на истината.

Възраженията са неоснователни. В действителност свидетелят заявява, че няма точни спомени какви са били метеорологичните условия, но счита, че времето е било хубаво, тъй като съответните документи са били оформени на място, на открито. Непълнотата на спомените на свидетеля в тази им част и направеният от него извод за времето при проверката по никакъв начин не компрометират показанията му и не опровергават извода за тяхната достоверност.

Свидетелят е категоричен, че около имота е имало само частични ограждения, които не са били годни да препятстват достъпа до строителната площадка. Показанията на св.Д. се подкрепят от данните от съставения на 14.12.2023г. Констативен протокол, от който се установява, че при повторна проверка, извършена на посочената дата, поземленият имот все още не е бил ограден с плътна ограда. При това положение и при липсата на конкретни доказателства в различна насока настоящият състав приема показанията на свидетеля за изцяло достоверни и годни да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на съда.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените копия от Констативен протокол, Разрешение за строеж, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и др., които позволяват 3 изложената фактическа обстановка, аналогична на описаната в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-метеорологична експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, от която се установяват конкретните метеорологични условия в периода около извършването на проверката.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените копия на Заповед № 0128/24.01.2024г. и Заповед №2366/06.07.2023г., двете на кмета на Община Варна. С втората от цитираните заповеди инж. Е. изрично е оправомощен да съставя актове за нарушения на Наредбата за обществения ред на Община Варна, при което изложените в жалбата доводи за липса на съответна компетентност на актосъставителя се явяват неоснователни. Не могат да бъдат споделени и възраженията за непосочване в НП на мястото на извършване на нарушението.

Макар и да не е изписано изрично „дата“ и „място на извършване на нарушението“, в обстоятелствената част на наказателното постановление подробно е описано, че нарушението се изразява в това, че на 29.11.2023г. в У П И III-160, с надлежно посочени идентификатор и адрес, въззивното дружество е извършвало СМР, без да е оградило строителната площадка с плътна ограда. По този начин претендираните от наказващия орган време и място на извършване на нарушението са станали ясни в напълно достатъчна степен. Следва да се отбележи, че предвид вида на нарушението трудно би могло да се посочи различна дата на извършване на нарушението от тази на проверката, тъй като инспекторите не биха могли да знаят дали в предходен момент е имало или не съответна ограда, а могат единствено да констатират липсата на такава в конкретния момент.

4

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Макар и да не е посочено изрично на какви изисквания на инвестиционния проект не съответства изпълнената на място ограда, в НП все пак е отразено, че същите се съдържат в част „План за безопасност и здраве“. Доколкото като строител на обекта дружеството е било добре запознато с инвестиционния проект (видно и от Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж- т.1.4), липсват основания да се счете, че административнонаказателното обвинение не му е станало ясно в достатъчна степен, още повече, че изискванията относно ограждането на имота се съдържат и в самата сочена за нарушена норма. В наказателното постановление също така изрично е посочено, че строителната площадка не е оградена с плътна ограда, с което е постигната необходимата конкретизация какво несъответствие с изискванията се твърди, че е било налице.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че в НП се съдържа пълно изписване на наименованието на нормативния акт, който е счетен за нарушен. По този начин е преодоляна известната непрецизност на акта, в който такова пълно изписване липсва, като допълването не излиза от рамките на допустимото от чл.53, ал.2 от ЗАНН прецизиране.

Съдът не намира основания да се съгласи и с твърденията, че актът не е редовно връчен. От приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка от 19.01.2021г. е видно, че управителят на дружеството е овластил лицето Антон Неделчев Лефтеров с правото да представлява юридическото лице при извършването на каквито и да е проверки, извършвани от органи и служители на която и да е администрация и да подписва всякакви документи, свързани с проверките. Следователно актът е съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството и му е връчен по надлежния за това ред.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.23, т.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна. Цитираната разпоредба задължава строителите да ограждат обектите с плътни, стабилни и поддържани в естетичен вид временни огради, съгласно плана за безопасност и здраве. От показанията на св.Д. се установява, че наличната частична ограда не е ограждала имота напълно и не е отговаряла на изискванията да е плътна и стабилна. При това положение наличието на частично ограждане не удовлетворява нормативните изисквания и следователно действително е налице нарушение на чл.23, т.1 от Наредбата.