Решение № 237 от 07.04.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Горна Оряховица, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20224120101918 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр. чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „МОЛОКС - БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК 200936186, със седалище и адрес на управление : град Варна, ул. „Пирин” № 10, вх. „Б“, ап.47, представлявано от управителя Б.Д.Б., чрез пълномощник – Еднолично адвокатско дружество „Т.“ гр. Варна, представлявано от адв. П. Т. от ВАК, твърди в исковата си молба, че на 03.02.2021г. в град Варна между „МУЛТИМЕС ФАРМ“ АД - като „възложител" и „МОЛОКС - БЪЛГАРИЯ" ООД - като „изпълнител" е сключен договор за доставка и монтаж № 73. Посочва, че по силата на сключения договор ищецът е поел задължение да достави, монтира и въведе в експлоатация два броя дезинфекционни станции в база на дружеството - ответник, намираща се в село Стамболово, обл. Велико Търново. Заявява, че възложителят от своя страна е поел задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 24 624,48 дева с ДДС, от които 50% авансово, а останалите 50 % - до три работни дни след въвеждане в експлоатация на дезинфекционните станции. Твърди, че в изпълнение на договора, на 04.03.2021г. ищецът е извършил доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на станциите, за което е бил съставен и подписан двустранно приемо-предавателен протокол.

Сочи, че от своя страна ответникът-възложител е извършил всички дължими по договора плащания, за което били издадени фактура № 9057 от 04.02.2021г. на стойност от 12 312,24 лв. с ДДС и фактура № 9173 от 08.03.2021г. на стойност от 14 232,48 лева с ДДС.

1

Заявява, че през м.04.2021г. ищецът е доставил и монтирал нагревател за зимния сезон, за което била издадена и платена от клиента фактура № 9304 от 12.04.2021г. на стойност от 1080 лева с ДДС.

Твърди, че на 22.08.2021г., в изпълнение на дадена от ответната страна заявка, бил извършен допълнителен извънгаранционен ремонт на дезинфекционните станции, като за тази услуга била издадена фактура № 9991 от 25.08.2021 г. на стойност 2988 лева с ДДС.

Посочва, че предвид вече установените търговски отношения ищецът изпратил първоначално издадената фактура чрез вайбър кореспонденция. Заявява, че предвид липсата на плащане на 05.10.2021г. ищецът изпратил на електронната поща на „МУЛТИМЕС ФАРМ“ АД, а именно: [email protected], напомнително писмо за плащане, а на 25.11.2021г. ищецът изпратил чрез телепоща и покана за доброволно изпълнение, с която ответното дружество е поканено в 7-дневен срок да плати горепосочената сума. Сочи, че поканата е връчена, съгласно известие за доставяне № 1050487181708 от 26.11.2021г. от „Еконт Експрес“ ООД. Излага допълнителни факти в депозирани по делото уточняващи молби. Твърди, че въпреки всички направени опити за доброволно уреждане до момента на депозиране на исковата молба в съда не е налице плащане на горецитираната сума, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди „МУЛТИМЕС ФАРМ“ АД да заплати на ищеца „МОЛОКС - БЪЛГАРИЯ” ООД сумата от 2 988 лева, представляваща главница по фактура № 9991 от 25.08.2021г., както и сумата от 211.65 лв. - обезщетение за забава от 04.12.2021г. до 15.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението. Моли съда да му присъди и сторените съдебно-деловодни разноски. В случай, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е над предвидения по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения минимум, прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – адв. П.Т. от ВАК, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Не оспорва фактите, че след депозиране на исковата молба ответникът е заплатил процесните задължения за главница и лихва, но остава неплатено задължението им за разноски. Излага съображения. Счита, че са налице основания за отхвърляне на предявените искове като погасени поради плащане, настъпило в хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди направените разноски поради това, че ответникът е станал причина за образуване на делото.

Ответникът „МУЛТИМЕС ФАРМ“ АД с ЕИК 203384832, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ж.к. м. „Клена“, ул. „Оборище” № 13, представлявано от управителя Г. В.Д., депозира писмен отговор на исковата молба чрез пълномощника си – адв. Р. Т. от САК. Изразява становище, че предявеният иск е неоснователен поради погасяване на задължението (доброволно плащане). Представя платежно нареждане за удостоверяване на фактите, че претендираните суми за главница и мораторна лихва са заплатени на дружеството - ищец сутринта в деня, когато е получена исковата молба. Сочи, 2 че от извършеното плащане следва, че ответникът признава предявения иск.

По отношение на разноските, считат, че същите се дължат от ищеца. Заявява, че дружеството-ответник е признало иска и не е станало повод за образуване на делото.

Заявява, че между страните са налице установени търговски отношения. Признава фактите, че ответникът е заплатил претендираната сума за главница със забава, за което е заплатило и мораторна лихва за забава. Счита, че отношенията между страни с установени търговски отношения следва да бъдат разрешавани извънсъдебно. Посочва, че поради пропуск поканата за доброволно плащане не е удовлетворена своевременно. Счита, че случай като настоящия коректността в търговските отношения между партньори изисква преди образуване на делото насрещната страна да извести, че ще заведе дело за претендиране на неплатените суми. Твърди, че ако насрещната страна е подходила по такъв начин, не би се стигнало до настоящия съдебен процес. Заявява, че ответникът е заплатил коректно всички други суми по цитирания в исковата молба договор, което свидетелства за сигурност и надеждност, че вземането на ищеца няма да бъде неудовлетворено. Поради изложеното, на основание чл.78,ал.2 от ГПК, моли съда да възложи разноски в тежест на ищеца.

В случай, че разноските в процеса бъдат присъдени в тежест на ищцовото дружество, отправя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като моли размерът на същото да бъде намален до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Депозира писмена молба чрез пълномощника си – адв. Р.Т. от САК, с която прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложения по делото заверен препис от договор за доставка и монтаж № 73, същият е сключен на 03.02.2021г. между „МУЛТИМЕС ФАРМ“ АД – като възложител и „МОЛОКС - БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК 200936186 – като изпълнител, с предмет : доставка, монтаж и пускане в експлоатация на два броя дезинфекционни станции, съгласно приложение 1 /оферта/ - неразделна част от договора, при спазване на сроковете и условията в договора /чл.1,ал.1 от договора/. В чл.1,ал.2 от цитирания договор, страните са постигнали съгласие, че изпълнителят осигурява гаранционно поддържане на доставеното оборудване за срок от една година, считано от датата на подписване на приемо-предавателния протокол за въвеждане в експлоатация на дезинфекционната станция, както и са се съгласили, че срокът за извършване на доставката е до 40 календарни дни, считано от датата на превеждане на плащането съгласно чл.2,ал.2,т.1 от договора /чл.1,ал.3 от договора/.

Съгласно уговореното в чл.2,ал.2 във вр. ал.1 от договора, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя обща стойност на договора /възнаграждение/ в размер на 24 624,48 лв. с включен ДДС по банкова сметка на изпълнителя, както следва : 50% от сумата се заплаща авансово, а остатъкът от 50 % се заплаща до три работни дни след пускане в 3 експлоатация на дезинфекционните станции.

От приетото писмено доказателство - приемо-предавателен протокол от 04.03.2021г., се установява, че на 04.03.2021г. страните по горепосочения договор са удостоверили доставката и въвеждането на 2 бр. дезинфекционни станции

Видно от приетите писмени доказателства - електронна кореспонденция, фактура № 0000009057/04.02.2021г., фактура

№

0000009173/08.03.2021г., фактура

№

0000009304/12.04.2021г., ответникът – възложител е извършил плащания в полза на ищеца изпълнител, както следва : на 04.02.2021г. - сумата от 12 312,24 лв. с ДДС, на 08.03.2021г. – сумата от 14 232,48 лева с ДДС, на 12.04.2021г. – сумата от 1080 лева с ДДС за допълнителна доставка и монтаж на нагревател за зимен сезон.

Страните не спорят, че са постигнали съгласие за извършване от изпълнителя на допълнителни дейности по доставка на странични рамки и ремонт на дезинфекционна станция на обща стойност 2988 лв. с включен ДДС, за което е издадена фактура **********/25.08.2021г.

С покана за доброволно плащане, връчена на „Мултимес Фарм“ АД на 26.11.2021г. по пощата с обратна разписка, ищецът „Молокс – България“ ООД е поканил ответника да заплати сумата от 2988 лв. с ДДС по посочената в поканата банкова сметка в 7-дневен срок от датата на получаването й.

Видно от приетото писмено доказателство - платежно нареждане за кредитен превод от 30.09.2022г., на посочената дата „Мултимес Фарм“ АД е превело по банковата сметка на „Молокс – България“ ООД сумата от 3199,65 лв. – главница по фактура № 009991/25.08.2021г. и лихви 211,65 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими, но разгледани по същество, се явяват неоснователни.

Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е съществувало облигационно отношение по силата на договор за доставка и монтаж № 73 от 03.02.2021г., сключен в писмена форма между тях, като писмените доказателства, цитирани по-горе, обосновават извод, че ищецът „Молокс – България“ ООД – в качеството си на изпълнител е изпълнил задълженията си по процесния договор да достави, монтира и пусне в експлоатация два броя дезинфекционни станции на ответника – възложител „Мултимес Фарм“ АД, съгласно приложение 1 /оферта/ - неразделна част от договора, в сроковете и при условията, визирани чл.1 от договора, както и да осигурява гаранционно поддържане на доставеното оборудване за срок от една година, и да осигури допълнителна доставка и монтаж на нагревател за зимен сезон. Страните не оспорват фактите и от приложените по делото фактура № 0000009057/04.02.2021г., фактура № 0000009173/08.03.2021г., фактура № 0000009304/12.04.2021г., се установява, че ответникът-възложител е изпълнил задълженията си по чл.2 от договора за доставка и монтаж № 73/03.02.2021г. да заплати на ищецаизпълнител договорената обща стойност на договора /възнаграждение/ в размер на 24 624,48 4 лв. с включен ДДС по банкова сметка на изпълнителя, както и сумата от 1080 лева с ДДС, представляваща стойността на осъществената допълнителна доставка и монтаж на нагревател за зимен сезон.

На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищцовото дружество признава неизгодните за него факти, че в хода на съдебното производство – на 30.09.2022г., ответникът е заплатил на ищеца и дължимата сума за главница по издадената фактура **********/25.08.2021г., за осъществени от изпълнителя допълнителни дейности по доставка на странични рамки и ремонт на дезинфекционна станция на обща стойност 2988 лв. с включен ДДС, както и сумата 211,65 лв. - мораторна лихва за периода от 04.12.2022г. до 15.08.2022г.