Решение № 796 от 14.05.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 796

Ямбол, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20267280700163 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М. И. М., [ЕГН], чрез адв.М. Б. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0814-000049 по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП, изд. на 07.04.2026г. от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Стралджа, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца; отнето е СУМПС [номер].

Излагат се съображения за неправилно приложение на закона, като се сочи, че жалбоподателят не е бил уведомен за това, че управляваният от него автомобил към датата на съставяне на АУАН е бил със служебно прекратена регистрация.Твърди се, че заповедта е издадена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка.Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, М. И. М., редовно призован, се представлява от адв.М. Б. от *, който поддържа жалбата. Счита, че заповедта е издадена в противоречие с целите на закона за прилагане на принудителните административни мерки и че е издадена при липса на материалноправни предпоставки. От приложените доказателства е видно, че на 07.04.2026 г. жалбоподателят в 09.54 часа е бил спрян за проверка и е установено, че е била прекратена служебно регистрацията на автомобила му.В 13.00 часа на същия ден е имал сключена вече застраховка „Гражданска отговорност“. Един час след това със съответната полица е посетил Районно управление – Стралджа, където е представил застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, като по силата на Кодекса за застраховането би следвало служебно прекратената регистрация вече да е била отменена. Безспорно жалбоподателят не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Прекратяването не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред, предвиден в Кодекса за застраховането, а именно – уведомяване на гражданина и даване на срок за сключване на такава застраховка, едва след като в този срок не е сключена застраховка, тогава Гаранционният фонд уведомява административния орган за прекратяване на регистрацията. Изискването е именно с оглед субективния момент по отношение на деянието или нарушението, каквато е нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а именно би следвало да е налице виновно поведение, но безспорно от материалите по делото информация за прекратяване и дата на прекратяване на регистрацията не е достигнала до жалбоподателя. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2023 г. по тълк. дело № 1 на ВАС и ВКС. Доказателство за липсата на знание за служебно прекратена регистрация е и фактът, че моторното превозно средство е било с поставени регистрационни табели, с регистрационен талон, което потвърждава изложеното, че жалбоподателят не е бил информиран за служебно прекратената регистрация и липсва умисъл и вина.Не на последно място счита, че със сключване на застраховка същия ден, само три часа след констатиране на нарушението, е постигната целта на закона за налагане на принудителни административни мерки, а именно да се пресече, предотврати по-нататъшното извършване на нарушението, като със сключване на застраховка и представяне на такава на практика целта на ПАМ е постигната и административният орган не е следвало да връчва тази заповед и да отнема свидетелството на жалбоподателя, тъй като по-нататъшното действие на принудителната административна мярка води до ролята на наказателно постановление.Предвид изложеното, моли съдът да отмени обжалваната заповед и да присъди направените по делото разноски.

Ответната страна, Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Стралджа, се представлява от главен юрисконсулт З. А., която застъпва становище за това, че жалбата следва да се остави без уважение. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че обжалваният административен акт е издаден при липса на материалноправни предпоставки поради това, че не е бил уведомен от органите на „Пътна полиция“ за изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Всеки гражданин има възможността да извърши проверка на това дали управляваното от него МПС има такава застраховка, достъпът е свободен и е на сайта на Гаранционния фонд. Отпаднало е основанието за органите на „Пътна полиция“ да уведомяват собствениците на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, като това е нормативно установено в Закона за движението по пътищата и всеки водач следва да знае какви са последствията от неизпълнението на неговото законово установено задължение. Законът е акт с по-висока степен, приет от Народното събрание като законодателен орган на Република България, и Наредба № І-45 в частта, в която противоречи на закона, не е приложима.С оглед на изложеното счита, че оспореният административен акт е законосъобразен и моли съдът да го потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя, и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Жалбата е редовна от формална страна, подадена в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, поради което е допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът намира за установено следното:

Обжалваната заповед е издадена от Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Стралджа, в рамките на възложената му компетентност със Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма с излагане на мотиви, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, мярката временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, е наложена за това, че 07.04.2026 г. около 09.54 часа в [населено място], по [улица]до №6 с посока на движение към кръстовище с [улица]жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер [рег. номер] , като от извършена справка в АИС ПП чрез РСОД, е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗГО.Счетено е, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Нарушението е установено със съставен АУАН серия GA № 4254065/07.04.2026г. от полицейски инспектор в РУ Стралджа.

Жалбоподателят представя застраховка, приложена към жалбата, видно от вписания начален час на валидност 13.00ч. на 07.04.2026г., нарушението е било отстранено непосредствено след съставянето на АУАН. Предвид това, заповедта, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка към датата си на издаване е лишена от фактическо основание, поради което е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, извън случаите по букви "а"–"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а именно по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 ЗДвП.

По силата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, за нарушаване на което задължение санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При наличието на доказателства за отстранено нарушение мярката не е годна да изпълни превантивната си функция и се превръща в санкционна по същество, което е в противоречие с правната й природа.

Основателни са и възраженията на жалбоподателя за това, че не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила. Уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и е от съществено значение, за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно, като се има предвид, че тази информация не е публично достъпна. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Фактът, че Гаранционният фонд е уведомил органа да прекрати регистрацията на превозното средство, не може да замести уведомяването на собственика на МПС и да установи неговото знание относно това обстоятелство. Задължение за това е предвидено в чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането - Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.По делото няма доказателства за такова уведомление, поради което засегнатото лице не е могло да предприеме своевременно нормативно предписаното му поведение.

Заповедта за ПАМ представлява и несъразмерно засягане – по-голямо от целта, за която актът се издава. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, тъй като регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност“.

Предвид горното, обжалваната заповед следва да се отмени, като в полза на жалбоподателя се следва присъждане на направените разноски.По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ платено в брой възнаграждение от 511 евро, както и писмени доказателства за платената държавна такса от 5.11 евро, общо 516.11евро, които следва да се възложат за възстановяване на ответника. Адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя, е съответстващо на минималния размер, предвиден Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което възражението за неговата прекомерност се явява неоснователно.