Решение № 175 от 16.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Монтана, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200784 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000550/09.06.2026 г. на Началник РУ Монтана на И. Т. Л. с ЕГН **********, адрес гр. М., ул. Г.Д. № ХХ, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Л., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Свидетелите по настоящето производство В. П. С. и З.в М. Н. са служители на РУ Монтана. На 27.04.2026 година докато извършвали обход в обслужвания от тях участък забелязали неправилно паркирано МПС – лек автомобил марка „ХХХХ“, модел „ХХХХ“ с рег. № ХХХХ. МПС-то се намирало на бул. „Х.Б.“ срещу № ХХ, като било паркирано по такъв начин, че пречело на останалите участници в движението. След извършена справка в ОДЦ на ОДМВР Монтана полицейските служители установили, че МПС-то е собственост на жалбоподателя И. Т. Л. с ЕГН **********, адрес гр. М., ул.

1

„Г.Д. № ХХ“. За установеното нарушение съставили фиш за налагане на глоба серия GТ № 19893951 от 27.04.2026 година. Срещу така съставения фиш постъпило възражение с възражение с вх. № № 996000-1600/28.04.2026 г. по описа на ОД МВР Монтана, както и допълнение към него с рег. № 99960001770/12.05.2026 г. по описа на ОД МВР Монтана. По повод на подадените възражения и изразеното несъгласие с отразеното във фиш за налагане на глоба серия GТ № 19893951, на 25.05.2026 година свидетелят С. съставил АУАН № 056290 на жалбоподателят Л., за нарушение на член 98,ал.1,т.1 от ЗДвП, в който отразил че се съставя, за това че на 27.04.2026 година около 10:15 часа в град М., на бул. „Х.Б.“ в района срещу № ХХ, установили неправилно паркирано МПС - „ХХХХ“, модел „ХХХХ“ с рег. № ХХХХ.

АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен срещу подпис, като същият оспорил отразеното в него.

След запознавана с така образуваната по случая преписка, административнонаказващият орган счел, че нарушението е доказано, поради което издал атакуваното наказателно постановление. В него било посочено, че се издава за нарушение на член 98,ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно за това, че „паркира на място, където превозното средство закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“,

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство, които изцяло кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН

2 административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:Съгласно посочената за нарушена в АУАН и издаденото въз основа на него обжалвано НП разпоредба на член 98,ал.1,т.1 от ЗДвП „Престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“.

Възможните хипотези на нарушение на тази разпоредба са три – на първо място, когато превозното средство престоява или е паркирано, така че да създава опасност за движението, на следващо място, когато превозното средство престоява или е паркирано, така че да е пречка за движението и на трето място, когато превозното средство престоява или е паркирано, така че да закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Използването на съюза „или“ при конструкцията на текста разграничава отделните хипотези на нарушения съгласно цитираната разпоредба и ги обособява като самостоятелни такива, всеки със свои обективни признаци.

Поради наличието на три възможни хипотези на нарушение на разпоредбата на член 98,ал.1,т.1 от ЗДвП, АНО следва във всеки конкретен случай да се индивидуализира нарушението, посредством всички негови съществени признаци от обективна и субективна страна.

В настоящият случай в показанията си разпитаните в хода на въззивното производство служители на РУ Монтана, заявяват, че са съставили фиш за налагане на глоба серия GТ № 19893951 от 27.04.2026 година , поради обстоятеството, че жалбоподателят Л. е паркирал на място, където превозното средство е пречка за движението. В последствие след подаден възражение срещу фиша, АУАН №056290 е издаден за нарушение на член 98,ал.1,т.1 от ЗДвП, без в него да се посочва коя от посочените хипотези е нарушена. АНО от своя страна издава атакуваното НП като в него изрично посочва, че нарушението се изразява, в това че жалбоподателят паркира на място, където превозното средство закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

При така безспорно установеното въззивният съд намира, че е налице съществено противоречие между установеното от служителите на РУ Монтана нарушение и неговото отразяване в обстоятелствената част на обжалваното НП. На практика се установи че първоначално издадения фиш и АУАН са издадени за един вид нарушение, а обжалваното НП за друго, с което е допуснато нарушение на материалния закон и е приложена разпоредба на закона, която е неприложима към установеното от свидетелите по настоящето производство деяние.

3

Имайки предвид гореизложеното и разпоредбата на член 63,ал.1 съгласно която, че съдът отменя обжалваният акт, когато „при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон“, въззивният съд намира, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В хода на производството разноски не са претендирани поради което настоящият съд не следва да се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000550/09.06.2026 г. на Началник РУ Монтана, с което на И. Т. Л. с ЕГН **********, адрес гр. М., ул. Г.Д. № ХХ, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.

180, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4