Определение № 2554 от 14.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554 гр. София, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502552 по описа за 2024 година э

Производство по чл.274 ал.1 т.1 вр.чл. 228 и чл.216 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна касационна жалба от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт“, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен номер Cg 01-10-140174, срещу определение № 9710/24.06.2024 г. постановено по гр. д. № 20241100501985 по описа на СГС, ГО, ЧЖ-I-E състав, с което без разглеждане е оставена частна жалба вх. № 16657/18.01.2024г. депозирана от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт“, срещу определение № 455540/20.12.2023г., постановено по гр.д. № 56225/2023 г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 27.06.2024г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 04.07.2024г., т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт“, изтъква факта, че пред СРС са депозирани искове с правно основание чл.128 и чл.224 КТ. Дружеството не е надлежен ответник, в който случай е приложимо Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК („ТР 1/2010“), евентуално. Дори да е надлежен ответник, Клонът следва да бъде конституиран като задължителен необходим другар в съответствие с Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г. ОСГТК. Трудовият договор е сключен с Клона, а не с Дружеството и мотивът на СРС, че Дружеството е надлежен ответник като страна по облигационната връзка е неправилен, неверен и противоречи на влязло в сила решение, потвърдено от ВКС, по аналогичен спор. Паралелната легитимация на Дружеството и Клона противоречи на най-новата тълкувателна практика на ВКС, и не означава, че едното лице може да участва в процеса вместо другото, а че и двете лица могат 1 да бъдат надлежни и главни страни. Неконституирането на Клона при спор относно действителността на трудов договор, сключен от последния, е в директно противоречие с постановките на Тълкувателно решение 7/2020 г.

Отделното от горното посочва, че CPC, а след това и СГС неправилно е квалифицирал искането на Уиз Еър като искане за конституиране на нов ответник, наред с първоначалния, по чл. 228 ГПК. Като е заключил, че определението по чл. 228, ГПК не подлежи на обжалване СГС е приел, че съответно частната жалба е недопустима. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата им да бъдат дадени указания на ищцата като надлежен ответник, а в условията на евентуалност като задължителен необходим другар, да бъде конституиран Клонът. Съгласно константната практика на съдилищата, при наличие на противоречие между обстоятелствена част и посочен ответник, което води до извод, че искът следва да бъде предявен срещу друг ответник, съдът следва да даде указания на ищеца да го стори и че ако не изпълни - исковата молба ще бъде върната.

„Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл.344 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищцата да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.“

Ответникът по частната жалба Г. Б. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че СГС правилно е приел, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което последният е отказал да конституира клона на чуждестранния търговец като страна по делото, е недопустима. Определението на първоинстанционния съд нито прегражда по-нататъшното развитие на производството по гр. д. № 20231110156225 по описа на СРС за 2023 г., нито подлежи на обжалване по изрично разпореждане на закона, поради което частната жалба на ответника срещу посочения съдебен акт е била изначално недопустима. След като това обстоятелство е констатирано от въззивния съд, същият не е имал друг избор освен да остави частната жалба без разглеждане.

Изтъква факта, че исковата молба не е нередовна и е предявена срещу ответник, който има качеството на работодател на ищцата. Поддържаната от ответника позиция относно легитимацията му да отговаря по предявените искове игнорира обстоятелството, че в процесния трудов договор и допълнителни споразумения към него именно Уиз Еър Унгария Црт. (а не клонът му в Република България) се е самоидентифицирал като „работодател“ на ищцата. Ищцата не твърди, че клонът на чуждестранния търговец е нейн работодател, но дори и съдът да приеме, че клонът е имал това качество, това съвсем не означава, че ответникът може да участва в производство само ако в него участва и българският му клон.

Релевантните разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1139 и Регламент (ЕС) № 965/2012 категорично идентифицират ответника като „оператор“ на въздухоплавателни средства, изпълняващи международни полети от и до летища на територията на РБ, като именно 2 последният определя програмите за обучение и учебните планове на кабинния екипаж, основната им база и времената за докладване, публикува нарядите (полетните графици), планира полетните дежурства и променя графика и/или разпределението на екипажа. Тези обстоятелства дават основание да се заключи, че ответникът не само фактически, но и формално юридически е упражнявал работодателска власт спрямо ищцата през периода на съществуването на процесното трудово правоотношение, поради което същият не следва да се третира като нещо различно от „работодател“ на ищцата. Легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на КТ, не бива да бъде използвана като острие срещу служителите, които търсят отговорност от действителния им работодател за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Посочената дефиниция няма за цел да лиши работниците и служителите от възможността да потърсят отговорност от дружеството, в т.ч. авиационен оператор, който евентуално извършва стопанска дейност на територията на РБ чрез „предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни“, а тъкмо обратното -да облекчи работниците и служителите в това начинание, като определи адекватна местна подсъдност за решаване на спорове между страните по трудовото правоотношение. Това разрешение на инициалното законодателство е в унисон с разпоредбата на чл. 7, параграф 5 от Регламент 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Регламент № 1215/2012“). който предвижда, че срещу лице, които има местоживеене в държава членка (какъвто е настоящият случай), могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство - в съдилищата на мястото, където се намира клонът, агенцията или представителството. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз понятията „клон“, „агенция“ и „всяко друго представителство“ трябва да се тълкуват самостоятелно, като те предполагат наличието на център на стопанска дейност, който за външния свят се явява трайно продължение на организацията майка. Този център трябва да има управление и да е материално оборудван за водене на преговори с трети лица, така че последните да не трябва да се обръщат пряко към организацията майка (вж. в този смисъл решение от 11 април 2019 г., Ryanair, 0464/18, EU:C:2019:311, т. 33 и цитираната съдебна практика). Разпоредбата на чл. 7, параграф 5 от посочения регламент се прилага само ако спорът се отнася или до действия, свързани с дейността на тези единици, или до поети от тях задължения от името на организацията майка, когато тези задължения трябва да се изпълнят в държавата, в която единиците се намират (вж. в този смисъл решение от 11 април 2019 г., Ryanair, 0464/18, EU:C:2019:311, т. 33 и цитираната съдебна практика). Нещо повече, дори в случаите, когато разпоредбата на чл. 7, параграф 5 от Регламент 1215/2012 намира приложение, ищецът има не само право, а е длъжен да предяви иска си, произтичащ от трудово правоотношение, срещу лицето, което има местоживеене в друга държава членка, а не срещу клона му. Всяка разпоредба на националното законодателство, която изключва или ограничава ефекта на споменатата разпоредба от Регламент 1215/2012 следва да се остави от съда без приложение съгласно чл. 4, ал. 3 от ДЕС. Ето защо в настоящия случай въззивният съд правилно е приел, че исковете не са недопустими поради предявяването им срещу 3 ненадлежен ответник, а ИМ е редовна.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

В отговора на исковата молба ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт“, дружество регистрирано в Унгария, е направило искане клонът им да бъде конституиран като задължителен другар - главен ответник по делото, наред с дружеството, чуждестранен търговец. С обжалваното пред СГС определение № 45540/20.12.2023 г. на СРС, 138 състав, е оставено без уважение искането, обективирано в отговора на исковата молба от 20.11.2023 г. за конституиране като втори ответник по делото „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт - клон България КЧТ“, ЕИС 200830927.

Това определение на СРС е обжалвано пред СГС, който от своя страна е посочил, че конституирането на нов ответник наред с първоначалния е форма на последващо субективно пасивно съединяване на искове. Определението по чл. 228 ГПК не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, определящ кръга на определенията, които подлежат на касация (така определение № 51/13.03.2018 г. на ВКС, ГК, I ГО по ч.гр.д. № 436/2018 г., определение № 803/24.11.2011 г. на ВКС, ТК, I ТО по ч.т.д. № 778/2011 г., определение № 221/20.11.2017 г. на ВКС, ГК, I ГО по ч.гр.д. № 3709/2017 г. и др.). съгласно приетото в решение № 50233/06.06.2023 г., постановено по гр.д. № 330/2022 г. на ВКС, ГК, IV Г.О. на ВКС, съгласно което в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на работодател като главна страна по трудови дела, като може да участва като надлежна страна в процеса както организационно обособената структура, така и юридическото лице, предвид обвързаността си от решението, в чиято структура и правна сфера настъпват правните последици от решението. В конкретния случая, видно от представения трудов договор към исковата молба, същият е сключен с дружеството, действащо чрез своя клон в България. Затова е прието, че частната жалба, депозирана срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е недопустима, поради което е оставена без разглеждане.

Настоящата съдебна инстанция споделя горните правни изводи по следните съображения:

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая предмет на производството по гр.д. № 56225/2023 г. по описа на СРС, 138 с-в е образувано по искова 4 молба от Г. К. Б. „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт“, извършващо търговска дейност в РБ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт клон България“, за парични вземания по КТ, дължими на основание трудово правоотношение между страните по делото. Следователно предявената в настоящия случай искова претенция е по трудов спор. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по искове за трудово възнанграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв., а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационен инстанционен контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба, по която е образувано настоящето производство, има за предмет определение, постановено в производство по трудов по своя характер спор, който не попада сред изключенията визирани в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, така решението по него е изключено от касационен контрол, а като последица от това изключено е и определението за прекратяване на производството по иска. Единствено иска по чл.215 ал.1 КТ за неплатени командировъчни пари е с цена над 5000 лв. , а именно 5387 лв.