Решение № 13919 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13919 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110119415 по описа за 2024 година Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника Л. Г. М. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 214.58лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.12.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ....., за сумата от 59.27 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020г. до 05.09.2023г. г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2023 г. до плащането.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Л. Г. М., не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на ответника на 29.01.2026 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса (баща на ответника), приело съобщението със задължение да го предаде на адресата /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща 1 получаването им – л. 37 от делото/.

С определение № 21117/08.06.2026 г. съдът е насрочил делото за първо открито съдебно заседание на 06.07.2026 г. Препис от това определение на съда е надлежно връчен на ответника на 12.06.2026 г. отново по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса, а именно чрез бащата на ответника, приело съобщението със задължение да го предаде на адресата /съобщение на л. 52 от делото/.

На 06.07.2026 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание, но ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В сезиращата съда искова молба от 05.04.2023 г., както и в откритото заседание на 06.07.2026 г., ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в проведеното на 06.07.2026 г. открито съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същевременно предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски в размер на 38,35 евро, както и сторените в исковото производство разноски в общ размер на 89, 48 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.25 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....., срещу Л. Г. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ....., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. М., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата от 214.58лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2019 г. до м.12.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.

София, ......, за сумата от 59.27 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020г. до 05.09.2023г. г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2023 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27644/2023 г. по описа на СРС, 142 състав.

ОСЪЖДА ответника Л. Г. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ......, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 38,35 евро – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 27644/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, както и сумата от 89,48 евро – разноски в исковото производство и сумата от 102.25 евро – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД – трето лице – помагач на „Топлофикация София“ ЕАД.

2

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3