Решение № 15 от 22.03.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Сливница , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно наказателно дело № 20201890200573 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Г. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия * № **** от 26.04.2019 г., издаден от ОДМВР – С., с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се посочва, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че в ЕФ не е посочено дали техническото средство, с което е заснето нарушението е от мобилен тип или е стационарно и така не би могло да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че мястото на нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен. Не е приложен и снимков материал.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. К.. Поддържа жалбата и оспорва НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - С., като въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Със съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

1

На 26.04.2019 г., в 10:33 часа, по гл. път ПП- I-8, в района на 40+000 км., се движил лек автомобил марка „Фолксваген ”, модел „Пасат“ с рег. № ***** със скорост, посочена в ЕФ от 86 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч. и с посока на движение според ЕФ от гр. С. към гр. Драгоман. В ЕФ изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 26 км/ч. Скоростта е установена с автоматизирано техническо средство трафик-радар „ТFR1-M” №508, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета с клип № 2702, където измерената скорост е посочена на 89 км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и на собственика на автомобила – П. Г.

А. – законен представител на фирма „С.К.“ ЕООД бил издаден ЕФ Серия * № **** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № р-5235 от 26.04.2019 г., от което се установява, че на 26.04.2019 г. автоматизирано техническо средство трафикрадар „ТFR1-M” №508 е било поставено на място за контрол ПП- I-8 41+000 км. до ресторант „****“ с посока на контролираните превозни средства от гр.

С. към гр. Драгоман при ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с пътен знак В26. Началото на работа е отбелязано в 09:54 часа с № на първото изображение 2637 и край на работата в 10:43 ч. с № на последно изображение 2717. Общият брой на установените нарушения е посочен на 81.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение тип TFR1-M със срок на валидност до 24.02.2020 г. По делото е представен и протокол № 2-41-19 от 18.03.2019 г., от който се установява, че мобилната система за видеоконтрол № 508 съответства на одобрения тип.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е извършило анализ на приложения снимков материал, се установява, че в ЕФ неправилно е посочено, че мястото на радара е в обхвата на 41-ви км.

Вещото лице е установило, че описаният в ЕФ ресторант се намира в участъка на 40-ти км от пътя.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали – писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима.

По същество, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалвания електронен фиш формално отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити.

От заключението на вещото лице се установява, че мястото на радара е в обхвата на 40-ти км. от път I-8, а не както погрешно е посочено в ЕФ в обхвата на 41-ви км. Това несъотвествие води на извод за недоказаност на извършване на нарушението и се явява основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Това неминуемо предпоставя неяснота относно конкретните параметри на извършеното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност от към фактически обстоятелства.

На следващо място в издадения електронен фиш е описано извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че същият е управлявал МПС със скорост 86 км/ч при разрешена 60 км/ч. с превишение от 26 км/ч., а в представената по делото разпечатка от радар № 508 фигурира измерена скорост 89 км/ч и превишение 29 км/ч. Наказуемото превишение в издадения ЕФ е 26 км/ч, поради което е налице противоречие между отразените в електронния фиш обстоятелства на нарушението и представените писмени доказателства за извършеното нарушение. Независимо, че по-ниската скорост е поблагоприятна за нарушителя, налице е разминаване между установеното в разпечатката и описанието на нарушението в ЕФ, което води до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като не става ясно изначално по кое 3 нарушение трябва да се търси защита – по описанието в ЕФ или по разпечатката към него. Това се явява формално основание за отмяна на процесния ЕФ.

Описаните по - горе съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на ЕФ са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността му.

С оглед изложените по-горе съображения, Съдът намира, че ЕФ е незаконосъобразен и издаден при нарушаване на съществени процесуални правила и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата от 300 лева, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с оглед изхода на делото. Наказващият орган е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съда намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е в размер на минималното, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш (ЕФ) серия * № **** от 26.04.2019 г., издаден от ОДМВР - С., с което на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя П. Г. А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – С., с адрес гр. С., ул. „Гео Милев“ 71 да заплати на П. Г. А., ЕГН: **********, съдебен адрес гр. С., бул. „А. С.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 300 лева – разноски по делото.

4

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административния съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5