Определение № 896 от 23.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 896 гр. гр. Добрич, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Т.ов като разгледа докладваното от Светослав Н. Т.ов Въззивно частно гражданско дело № 20233200500701 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 856/11.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 464/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. Б. П..

В жалбата се поддържа, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до проверка за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липса на отрицателните предпоставки по чл.411 ГПК. В чл.410, ал.3 ГПК било изброено изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и представянето на договор за цесия и уведомление до длъжника не били сред тях. Твърди, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. Моли за отмяна на разпореждането на заповедния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 464/2023г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 1

203670940 и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. Б. П., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Б. за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 3433547, сключен на 05.11.2018г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т. Б. П. и придобити от заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г.: главница в размер на 13377.14 лева, договорна лихва в размер на 987.08 лева за периода от 21.05.2019г. до 20.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 5126.41 лева за периода от 22.05.2019г. до 25.07.2023г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС) и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

В заявлението са описани претендираните вземания, договора, от който произтичат вземанията и придобИ.ето им от заявителя чрез договор за цесия.

Към заявлението е приложено заверено за вярност копие от договора за потребителски кредит и приложенията към него.

С разпореждане № 806/28.07.2023г. са дадени указания до заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за извършване на твърдяното прехвърляне на вземане, потвърждаването му от цедента на цесионера и уведомяването на длъжника от цедента, както и за уточняване размера и начина на изчисление на претендираната възнаградителна лихва.

В указания от съда срок е постъпила молба от заявителя, с която отказва да представи договор за цесия и излага доводи, че това не е необходимо за произвдството по чл.410 ГПК. В молбата липсват твърдения и уточнения за начина, по който е формиран размера на претендираната възнаградителна лихва за периода от 21.05.2019г. до 20.06.2019г. и защо е налице съществено разминаване между претендирания размери и дължимия съгласно погасителния план размер.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че по отношение на вземания от договор, сключен с потребител е необходимо към заявлението да се приложи и договорът за цесия, с който заявителят твърди придобИ.е на процесните вземания. Изложени са съображения, че с договора за цесия се изменя съществен елемент от кредитното правоотношение – една от страните по него, поради което договорът за цесия попада в приложното поле на чл.410, ал.3 ГПК и предоставената от законодателя потребителка защита, за която съдът дължи проверка служебно.

Целта на заповедното производство е създаване на изпълнително основание, когато вземането не се оспорва от длъжника, но и не се изпълнява от него. По правило заповедното производство по чл.410 ГПК не е исково, 2 състезателно и двустранно и съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя и без да е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения. След изменението на ГПК (ДВ бр.100/2019г.) бе предвидено когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива – чл.410, ал.3 ГПК, респ. изрично бе въведено задължение за съда да следи служебно дали твърдените вземания не се основат на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или има обоснована вероятност за това.

Цесионерът придобива прехвърленото вземане в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия по аргумент от чл.99, ал.2 ЗЗД.

Промяната в страните по правоотношението, настъпило с договора за цесия не може да доведе до промяна в наличието или липсата на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, поради което и не е необходимо представянето на договора за цесия за извършване от заповедния съд на дължимата проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК не следва да се тълкува разширително, а с оглед въведеното със същото изменение в ГПК задължение за съда да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител или на обоснована вероятност за това. Разрешението дадено в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК касае производството по чл.417 ГПК, при което заявителят се сдобива с изпълнителен лист въз основа на представения със заявлението документ и може да пристъпи към принудително изпълнение преди да е връчена заповедта за изпълнение на длъжника. Това разрешение е неприложимо в производството по чл.410 ГПК, в което преценката за издаване на заповед за изпълнение се прави само въз основа на твърденията на заявителя, а изискването за представяне на договор, сключен с потребител е за да се извърши преценка за дали вземането се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

След като не е необходимо представяне на договор за цесия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а още по-малко и доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на заявлението, то заявлението не е било нередовно в тази част и неправилно се явява обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за вземанията за главница, обезщетение за забава и законна лихва върху главницата, на основание чл.411, ал.2, т.1 вр. чл.410, ал.3 ГПК.

Обжалваното разпореждане се явява правилно по отношение на претендираното от заявителя вземане за възнаградителна лихва за периода от 21.05.2019г. до 20.06.2019г. Претендираният от завителя размер надвишава повече от три пъти размер на възнаградителната лихва за посочения период съгласно погасителния план към договора за кредит. На заявителя е дадена възможност да уточни отправеното до съда искане в тази част и да уточни 3 същото. По отношение на вземането за възнаградителна лихва дадените от съда указания с разпореждане № 806/28.07.2023г. са правилни и неизпълнението им е предпоставка за отхвърляне на заявлението в тази част съгласно чл.411, ал.1, т.1 ГПК.

При извършената служебно проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът не установи претендираните вземания да се основават на неравноправна клауза или да има обоснована вероятност за това. Искането за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания не е в противоречие със закона и с добрите нрава, поради което са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с изключение на неуточненото в законоустановения срок искане за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва в размер на 987.08 лева за периода от 21.05.2019г. до 20.06.2019г.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да се отмени частично и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, с изключение на вземането за възнаградителна лихва. На заявителя следва да се присъдят сторените от него разноски в заповедното производство.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 854/ 11.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 462/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. Б. П. за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 3433547, сключен на 05.11.2018г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т. Б. П. и придобити от заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г.: главница в размер на 13377.14 лева, обезщетение за забава в размер на 5126.41 лева за периода от 22.05.2019г. до 25.07.2023г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС) и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Районен съд – Балчик заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. Б. П., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Б. за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 3433547, сключен на 05.11.2018г. между 4

„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Т. Б. П. и придобити от заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г.: главница в размер на 13377.14 лева, обезщетение за забава в размер на 5126.41 лева за периода от 22.05.2019г. до 25.07.2023г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС) и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и за направените разноски в заповедното производство в размер на 439.81 лева, от които 389.81 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 856 от 11.08.2023г. по ч.гр.д. № 464/2023г. по описа на Районен съд Балчик, в частта с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. Б. П., с ЕГН **********, за вземане за договорна лихва в размер на 987.08 лева за периода от 21.05.2019г. до 20.06.2019г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Балчик за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5