Решение № 126 от 22.12.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева

Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско дело № 20203000500310 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния представител – държавен инспектор Г.Г., срещу решение № 472/10.04.2020 год по гр.д. № 1293/2019 год на Окръжен съд Варна, с което са уважени предявените от Х. И. К. и Х. Й. К. искове с правно осн. чл. 2а от ЗОДОВ в размер по 20 00 лв за всеки от ищците и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяването на исковете – 10.07.2019 год до окончателното им изплащане. Изложени са доводи за неоснователност на предявените искове поради недоказаност на твърденията за наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ при или по повод изпълнение на служебните им задължения. На второ място се изтъква, че изводите на съда за претърпените от ищците неимуществени вреди са необосновани и не почиват на събраните по делото доказателства. Липсва причинна връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В подадения отговор от Х. И. К. и Х. Й. К. чрез процесуалния им представител адв.

Б.Ж. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на 1 решението в осъдителната му част.

Жалба срещу решението са подали и Х. И. К. и Х. Й. К. чрез процесуалния им представител адв. Б.Ж., в частта, с която исковете им са отхвърлени. Позовават се на допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички установени по делото факти. В резултат от тези нарушения се е стигнало до противоречие с материалния закон, тъй като по делото са доказани както причинно-следствената връзка между възбраните и невъзможността на ищците да изпълнят договора си с трето лице и да реализират законно очакван доход, така и с невъзможността да разполагат с имуществото си и да се разпореждат с него. Не е съобразена продължителността на наложените обезпечителни мерки – възбрани и запори. Въззивниците не споделят съображенията на съда за недоказаност на претърпените от тях ефективни вреди, изразяващи се в заплатената неустойка и разноски по проведеното срещу тях производство по чл. 19 ал.3 от ЗЗД. Атакува се като неправилен извода на съда, че самите ищци с бездействието си са допринесли за настъпването на вредите от неизпълнението на предварителния договор – нямало данни по делото те да са уведомили КПКОНПИ с молба да бъде вдигната възбраната върху имота и да бъде разрешено извършването на разпоредително действие с него. По отношение иска за обезщетение на ефективните вреди и пропуснати ползи във връзка с предсрочната изискуемост на кредита и последвалото в резултат от това изпълнително производство, въззивниците излагат следното: Ирелевантно е обстоятелството дали през периода 2003 – 2006 год се имали множество просрочия на главници и лихви в „ОББ“ АД и то няма връзка със спирането на плащанията по кредит, сключен през 2008 год и редовно обслужван до м.март 2012 год. Необоснован е изводът на съда, че и след налагане на обезпечителните мерки ищците са можели да реализират доходи. Твърди се неправилност на решението и в частта по иска за пропусната полза в размер на 107 500 лв, претендирана като разлика между пазарната цена на имота и тази, на която той е продаден на публичната продан.

По изложените мотиви въззивниците молят за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на делото са предявени искове с правно осн. чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника в резултат от предприети незаконосъобразни действия – възбрани и запори на банкови сметки, наложени по искане на КПКОНПИ като обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), а след отмяната им - наложени повторно след предявяване на иска, производството по който е прекратено с влязъл в сила съдебен акт поради отказ от иска.

2

Исковите претенции са формулирани, както следва:

1) Обезщетение за вреди, нанесени във връзка с изпълнение на предварителен договор от 20.10.2010 год в размер на 109 082 лв, от които 39 082 лв – ефективни вреди и 70 000 лв пропуснати ползи. Вредите произтичат от възбрани върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, наложени като обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ, поради което ищците са били поставени в невъзможност да изпълнят задължението си за прехвърляне правото на собственост на купувача по предварителния договор. Това от своя страна довело до неколкократно предоговаряне на цената, както и до задължение за заплащане на неустойка по договора от страна на ищците в размер на 30 000 лв, както и разноски по воденото срещу тях производство за обявяване на предварителния договор за окончателен в размер на 9 082 лв. Наред с това ищците пропуснали да получат първоначално договорената покупна цена, която е със 70 000 лв по-висока от тази по последното споразумение между страните от 22.04.2013 год.

2) Обезщетение за вредите, нанесени във връзка с изпълнението на договор за кредит от 26.09.2008 год, в размер на 307 874,10 лв, от които 199 974,10 лв ефективни вреди и 107 900 лв – пропуснати ползи. Вредите са настъпили в резултат от наложените запори на банковите сметки на ищците, което ги поставило в невъзможност да обслужват кредита, който е обявен за предсрочно изискуем и в предприетото от банката – кредитор принудително изпълнение ипотекираният имот е продаден на публична продан. Преките вреди се изразяват в дължими и/или платени на банката мораторни лихви върху главницата от 150 000 евро, претендирани в размер на левовата равностойност на 76 000 евро, или 148 643 лв; разноски по изпълнителното дело в размер на 5132,13 лв; левовата равностойност на 9087,46 евро, или 17 773,50 лв – дължими съдебни разноски по заповедното производство и разноски, заплатени от банката на ЧСИ Захари Димитров.

Пропуснатата полза в размер на 127 500 лв представлява отрицателната разлика между цената, на която имотът е възложен след проведената публична продан и действителната му пазарна цена.

3) Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв, изразяващи се в невъзможността на ищците да водят нормален във финансово отношение живот и във влошаване на имиджа им пред кредитните институции и поставянето им в трайно положение на неизправни длъжници.

Фактите по делото, проследени в тяхната хронологична последователност, са следните:

С определение от 17.09.2012 год по ч.гр.дв. № 2822/2012 год на Окръжен съд Варна е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Х. И. К. и Х. Й. К. чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти, между които и лозе в землището на гр.Варна, местност „Евксиноград” с построените в него жилищна сграда и гараж, и два апартамента в гр. Варна, ул. „Княз Борис 3

I” № 76-78, както и запори на банкови сметки. Определението за налагане на посочените обезпечителни мерки е отменено с определение № 1387/14.05.2013 год по ч.гр.д. № 2822/2012 год. на ВОС, поради непредявяване в срок на бъдещия иск. Същото е потвърдено с опр. № 424/26.07.2013 год по в.ч.гр.д. № 363/2013 год на Апелативен съд Варна и не е допуснато до касация с определение № 218/20.03.2014 год по гр.д. № 5697/2013 год на ВКС.

Междувременно искът на Комисията е бил предявен на 18.02.2013 год и по него е образувано гр.д. № 589/2013 год на ВОС, по което същите обезпечителни мерки са допуснати по вече висящото исково производство с определение № 991/03.04.2014 год. В интервала между 20.03.2014 год, когато обезпеченията са отменени и 03.04.2014 год – датата на повторното им налагане, възбраните не са заличени.

С определение, постановено на 14.11.2014 год в съдебно заседание по гр.д. № 589/2013 год на ВОС производството по делото е прекратено поради отказ от иска. Определението е влязло в сила на 24.11.2014 год.

Действията по допускане и налагане на обезпечителните мерки във връзка с воденото производство по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), са предшествани от следните действия и сделки, извършени от ищците:

На 26.09.2008 год е сключен договор за кредит между Х. Й. К. и Банка ДСК за сумата 150 000 евро, обезпечен с ипотека върху апартамент № 12 на четвърти жилищен етаж с площ от 108,76 кв.м. в гр.Варна, ул. „Княз Борис І” № 76, притежаван в СИО с Х. И. К..

Кредитът е обслужван до 20.02.2013 год, видно от представеното удостоверение от Банка ДСК № 2144/27.03.2019 год. Поради спиране на плащанията банката– кредитор се снабдила със Заповед за изпълнение № 6273/18.07.2013 год по ч.гр.д. № 10458/2013 год на ВРС и изпълнителен лист.

По отношение на ипотекирания в полза на Банка ДСК имот апартамент № 12 в гр.Варна, ул. „Княз Борис І” № 76, е предприето принудително изпълнение. Образуваното изп.д. № 20138080401667 на Захари Димитров е било спряно с определение № 237/26.03.2014 год по гр.д. № 1684/2014 год на ВКС като обезпечение на иска, предявен от КПКОНПИ за отнемане на имущество от престъпна дейност. Впоследствие изпълнителното производство е продължено под № 20177190400129 на ЧСИ Станислава Янкова. След проведена публична продан е издадено постановление за възлагане, влязло в сила на 09.10.2017 год. С него имотът е възложен на определения при проданта купувач при цена от 192 100 лв.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, прието по делото, се установява, че пазарната оценка на имота – апартамент № 12 към датата на публичната продан е 232 500 лв, а повторната експертиза е определила стойността му на 300 000 лв.

Междувременно, на 20.12.2010 год между Х. и Х.К. и В.Г.Н. е сключен предварителен 4 договор за продажба на апартамент № 13 с площ 105,35 кв.м. в гр. Варна, ул. „Княз Борис І” № 76, открита тераса с обща застроена площ 46,65 кв.м. и таванския коридор, водещ към нея, намираща се в същата сграда, и на лозето в местността „Евксиноград” с построените в него жилищна сграда и гараж. Общата покупна цена за двата имота е в размер на 250 000 лв, от които 180 000 лв за имота в „Евксиноград” и 70 000 лв – за апартамента на ул. „Княз Борис І” № 76. Уговорено е между страните, че част от сумата в размер на 150 000 лв е платена чрез прихващане с насрещно задължение на продавачите към купувача по договор за заем от 01.02.2010 год. Плащането на останалата част в размер на 100 000 лв е отложено за срока на сключване на окончателния договор - 01.10.2012 год. Страните са уговорили още, че продавачите си запазват правото на ползване върху имотите за срок от 15 години след сключване на окончателния договор.

На 20.12.2010 год същите страни, сключили договор за извънсъдебна спогодба, с който приели в отношенията помежду си, че е настъпил падежът на договора за заем от 01.02.2010 год и предвид сключения предварителен договор и уговорките в него, е извършено прихващане на дължимата сума срещу цената на недвижимите имоти до размера на помалкото вземане.

На 02.11.2012 год между страните е постигната нова спогодба, преуреждаща отношенията им по предварителния договор. Договарят се за намаляване на цената общо за двата имота с 50 000 лв, при което за имота в „Евксиноград” тя става 140 000 лв, а за апартамента на ул. „Княз Борис І” – 60 000 лв. Прихващат оставащата част от покупната цена в размер на 50 000 лв със задължението за неустойка по предварителния договор в размер на 30 000 лв, в резултат на което остават дължими 20 000 лв. Продължават срока за сключване на окончателния договор до 22.04.2013 год с уговорката, че ако дотогава възбраната не бъде вдигната, общата цена за имотите се намалява на 180 000 лв, от които съответно 120 000 лв за имота в „Евксиноград” и 60 000 лв – за апартамента на ул. „Княз Борис І”. По този начин пълният размер на покупната цена се приема за платен чрез компенсация с насрещните задължения по договора за заем и за неустойка по предварителния договор. Коментирана е ипотека, наложена с нот.акт вх.рег.№ 30682 от 30.12.2011 год, за която в исковата молба се премълчава. След направена справка с приложеното по делото извлечение от Службата по вписванията (л.144 – на гърба на листа), се установява, че върху имота в местността „Евксиноград” е вписана ипотека в полза на „Алианц Банк”, заличена едва на 31.01.2017 год.