Определение № 2463 от 04.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2463

04.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

13-ти търговски

На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20201000502324 по описа за 2020 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.396, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№52758 от 12.06.2020г. по описа на Софийски градски съд на П. Л. Б. , ЕГН **********, чрез процесуалния представител Е. Й.

Ж., срещу определение от 18.05.2020 г., постановено по гр.д.№4022/2019г., по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-17 състав, в частта му, с която частично се прекратява производството по предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба от 24.03.2014г., евентуално неговото разваляне за 53,67% идеални части от правото на собственост върху процесния имот.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъда отменено, в обжалваната му част.

Сочените от ищеца пороци засягат целия договор, а не негова част, нищожността на която да не влече цялостната му нищожност. Дори и да се приеме, че договорът е сключен за идеални части, не може да се предположи, че той би бил сключен и без недействителните си части, тъй като цената е определена за целия имот. Затова е неприложим чл.26, ал. 4 ЗЗД.

Пороците на договора, сключен в нарушение на добрите нрави са изключително сериозни и го засягат изцяло.

Прогласяването на нищожност само на 46,33% от договора, би накърнило правата на ищеца като съсобственик по чл.33, ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/. Той и другият наследник - г-жа Р. Б., ответник по настоящото производство, не са страни по договора към момента на сключването му. Така той би бил лишен от възможността да закупи частта, припадаща се на другия наследник и съсобственик, която е длъжен да му предложи.

Прогласяването на нищожност само на 46,33% от договора би върнало тази идеална 1 част от процесния имот отново в наследствената маса на насредодателя, което повдига въпроса за наследяването й от наследниците на прехвърлителя по договора, т.е. ищецът би наследил 46,33% от 46,33% от имота, което накърнява правния му интерес и е крайно несправедливо. Обратно -връщането на процесния имот на законните наследници на г-н Б. би дало възможност на всеки от тях да упражни правата си.

Ищецът не е бил съсобственик на процесния имот към момента на сключване на договора, за разлика от казусите по цитираната съдебна практика. Това поставя ищеца в много по - неизгодна позиция в сравнение със съсобственика към момента на сключване на съответния договор, който очевидно е разполагал с правата по чл.33 ЗС, както и с възможността да се разпорежда със съответната си идеална част от съответния имот. В случая, ищецът не е имал подобни права към момента на договора, което прави цитираната съдебна практика неотносима.

Цитираната съдебна практика на ВКС в жалбата, се отнася до казуси, в които е различно основанието за нищожност на съответния договор - в повечето случаи това е противоречие със закона /чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД/. В настоящото производство се иска обявяване на нищожността на договора на две самостоятелни основания: поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави, съгласно /чл. 26, ал. 2 и ал.

3, предл.1 ЗЗД/.

Необосновани и противоречащи на закона са мотивите на съда за прекратяване на делото поради недопустимост на иска за разваляне на договора за частта му, съответстваща на оставащите 53,67% идеални части от процесния имот. Според него развалянето на договора в частта му, надвишаваща 44,33%, колкото е наследствения дял на ищеца от него, отново представлява упражняване на чужди права, в противоречие с чл.26, ал. 2 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК Д. Г. С. и Р. И. Б. са представили отговор на жалбата, с който изразяват становище за неонователност на същата, съответно за правилност на определението, в обжоалваната му част.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, установи следното:

Производството по т.д.№4022/2019г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на П. Л. Б. , ЕГН **********, срещу Д. Г. С.,

ЕГН **********, и Р. И.

Б., ЕГН **********, с искане:

- да бъде установено, че договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.03.2014г., съгласно нотариален акт № 34, т.I, рег. № 1402, д. № 25/2014г., цели увреждането на ишеца, в качеството му на наследник на гн Л. П. Б. и да бъде прогласена нищожността на договора, като заобикалящ закона и противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл.2 и 3 ЗЗД;

- евентуално, ако бъде преценено, че договора не следва да бъде обявяван за нищожен, да бъде постановено 2 развалянето му, поради неизпълнение от страна на купувача, на основание чл.87, ал.3 ГПК.

С определение от 18.05.2020г., постановено по гр.д.№4022/2019г., по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-17 състав, съдът е прекратил производството по предявените от П. Л. Б. искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко - продажба от 24.03.2014г., евентуално за неговото разваляне за 53,67% ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, по следните мотиви:

Исковете за нищожност и разваляне на договора за 53,67% ид.ч. са недопустими, тъй като ищецът, като наследник на Л. Б. би наследил 46,33% ид.ч., а всеки наследник има право на иск до размера на наследствената си част. Съгласно чл.26, ал.2 ГПК, никой не може да предявява чужди права пред съд, поради което за 53,67% ид.ч. исковете са недопустими и производството по делото за тях следва да бъде прекратено.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на обжалване и жалбоподателят е легитимиран да обжалва същото /чл.396, ал.1 ГПК/. Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете в посочените им части, поради което на основание чл.272, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.

С оглед възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:

Страните не спорят относно размера на наследствената част, която ищецът би получил от наследството на Л. П. Б., в качеството си на законен наследник.

Според трайно установената практика на ВКС – ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 87, ал.3 ЗЗД само до размера на своето право на собственост, в случая до размера на наследствената си част, но не и извън това, предвид забраната по чл.26, ал.2 ГПК, и предявените искове досежно идеалните части на другите наследници са процесуално недопустими /В този смисъл решение № 208 от 14.07.2014г. по гр. дело № 6302/2013 г., IV-то г. о.; решение № 213 от 25.02.2014 г. по гр. дело № 48/2013 г. III-то г. о.; решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. дело № 1604/2011 г., IVто г. о./.

Като е съобразил определението си с посочената практика градският съд не е постановил неправилен съдебен акт.

Възраженията в частната жалба, основани на съображения за неправилност, а именно:

3 прехвърлен е целия имот, а не за идеални части от него; пороците на договора, сключен в нарушение на добрите нрави засягат договора изцяло; накърняване на правата по чл.33, ал.1 ЗС на ищеца; връщането в насредствената част от масата само на 46,33% идеални части от процесния имот, а не на целия имот води до накърняване на правата на ищеца, са неоснователни предвид изложените по-горе мотиви и цитираната практика на ВКС, а и същите не обосновават извод, че забраната по чл.26, ал.2 ГПК може да бъде преодоляна чрез тълкуване, при преценка интересите на страната, предвид императивния характер на нормата.

Отделно от това, в случая другият наследник е ответник по предявените искове, т.е. той е принуден да се брани срещу упражнени от ищеца негови права по отношение на процесния имот, което е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес.

Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.05.2020г., постановено по гр.д.№4022/2019г., по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-17 състав, в частта му, с която частично се прекратява производството по предявените от ищеца искове за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба от 24.03.2014г., евентуално неговото разваляне за 53,67% идеални части от правото на собственост върху процесния имот.

Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4