Решение № 574 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500730 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** срещу решение № 4962/11.12.2024г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 13398/2024г., с което е признато за установено, че Н. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** следните суми, а именно: главница в размер на 132,56 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода 01.11.2022г. – 31.10.2023г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в ***, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.09.2023г. – 02.06.2024г. в размер на 11,43 лева, ведно със законната лихва върху уважената главница от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №9586/2024г., по описа на ПРС.

1

С решението се отхвърлят предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** против Н. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: *** искове за разликата до пълните претендирани размери от 503,08 лева – главница и 33,35 лева - обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №9586/2024г., по описа на ПРС.

В първата въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се обжалва решението в частта, с която частично е отхвърлен искът като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че не е доказана по безспорен начин дължимостта на сумите по изравнителните сметки за посочените три периода. В случая е налице нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с изготвянето на доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, което е довело до неправилно приложение на закона. Сочи се, че в отговора на исковата молба няма формулирано каквото и да е било възражение, свързано с изготвянето на изравнителни сметки за топла и студена вода. В доклада по делото също не са посочени такива възражения. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло. Претендират се разноските по делото.

Втората въззивна жалба е от Н. И. срещу решението в частта му, с която искът е частично уважен, като се сочи, че искът е недопустим, защото няма пълен идентитет на претенциите в заповедното производство и в исковото производство. Сочи се, че не съществува валиден договор между етажната собственост и ищеца. На база на това се сочи, че е невалидно извършването на индивидуално измерване на топлинна енергия и вътрешното й разпределение.

Сочи се, че липсва пасивна легитимация на ответника по иска, защото не е доказано Н. И. да е потребител на топлинна енергия. Иска се обезсилване, евентуално отменяне на обжалваното решение.

В срок не са постъпили отговори на двете въззивни жалби от двете насрещни страни по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

2

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е приел за доказано, че ответникът Н. И. е придобил процесния имот на 13.09.2013г. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на 24.09.2013г. е депозирано от ответника заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия, с което е заявено желание за получаване на топлинна енергия за обект с ИТН ***, находящ се в ***.

Представен е документът за собственост и изрично е декларирано приемането на общите условия на ищцовото дружество. Протокол от 02.03.2002г. се установява, че общото събрание на собствениците на адрес *** е взело решение за сключване на договор с фирма Бруната България ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители тип RME 95 на всички радиатори; ежемесечно отчитане на водомерите за топла вода и предоставяне на данните на Бруната България и индивидуално разпределяне на топлинна енергия по апартаменти съгласно система за индивидуално измерване, прилагана от Бруната България ООД. На 19.03.2002г. между Бруната България ООД в качеството на изпълнител и етажната собственост на адрес ***, представлявана от упълномощеното лице А. Н. в качеството на възложител и Топлофикация Пловдив ЕАД, е сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия. В договора е предвидено, че количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация се изчислява като 15 % от общото количество топлинна енергия за отопление, а количеството топлинна енергия, консумирано за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, в които има отоплителни тела, се определя въз основа на тяхната инсталирана мощност и се разпределя между потребителите пропорционално на пълния отопляем обем на отделните имоти.

РС Пловдив приема, че съобразно чл. 26 от договора е уговорен срок от една година и автоматично подновяване на договора в случай, че същият не бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие за прекратяване- един 3 месец преди датата на извършване на годишните отчитания. Приема се че доколкото ответникът не представя доказателства за депозиране пред изпълнителя на едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора, то съдът счита, че същият е продължил да действа между страните по него. При което възраженията за недействителност на клаузата се приемат з а неоснователни, доколкото не се установява същата да е във вреда на потребителя

ПРС приема като доказателство индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода -10.2021г. – 04.2022г., в която е отразено името на ответника и обект ***. В нея е отразено, че водомерът е с изтекла валидност на метрологичната проверка, като се в графа предписание е отразено – монтаж на водомер с радиодистанционен отчет – срок на изпълнение – 31.07.2022г. За отчетен период – 11.2022 г. - 04.2023г. е изготвена справка, в която е отразен срок за изпълнение на предписание за смяна на водомера – 31.12.21022 г. В справката, касаеща периода от 05.2023г. до 10.2023г. липсва отразяване касаещо водомера. Изчислена е сума за изравняване без ДДС – 228,08 лв. Приети са като писмени доказателства формуляри за отчет. От дата 09.05.2022г. е приет съставен формуляр за отчет за абонатен номер ***, като в него е отразено, че водомерът подлежи на метрологична проверка или смяна с нов. Формулярът е подписан от ответника, като положеният подпис не се оспорва.

От приета СТЕ е прието, че през процесния период 01.11.2022г. 31.10.2023г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През процесния период в жилището всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. В имота се посочва, че има монтиран един брой водомерно устройство за визуално отчитане на изразходваното количество топла вода за БГВ, като това устройство е с изтекла метрологична годност още през 2018г., като за подмяната му е изготвяно предписание.

Начисляванията на потребеното количество ТЕ за БГВ е ставало на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради изтекла метрологична годност на устройството, както и за неосигурен достъп за отчета му. За целия процесен период за апартамента е разпределена 3,78197 MWh за БГВ и 0,67832 MWh за сградна инсталация. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на „Методика за дялово разпределение на ТЕ в 4 сгради етажна собственост“ към приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

От приетата ССЕ се установява, че ответникът е заплатил обща сума в размер на 238,13 лв. за отчетен период от 01.11.2022 г. до 30.06.2023 г. Не е заплатено начислено задължение в размер на 96,84 лв. по фактура от 22.08.2023г. за отчетен период от 01.11.2022-30.04.2023г. т.е. за допълнително начисленото количество, съгласно изравнителна сметка, детайлно описана в Приложение №1 към приетото по делото заключение на СТЕ. Не са заплатени и начислените суми по следващата изравнителна сметка, касаещ период, през който ответникът е заплатил задължения към ищцовото дружество в общ размер от 45,32 лв. Не са заплатени и последващите начислени суми за отчетния период от 01.07.2023г. до 31.10.2023г. ПРС приема, че искът за главница в размер на 132,56 лв. за периода от 01.07.2023г. до 31.10.2023г. – стойността на служебно начислените количества за БГВ и услуга дялово разпределение се явява основателен и доказан и следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер от 503,08 лв. или за сумите по изравнителните сметки, искът за установяване на дължимост на главница следва да се отхвърли, като недоказан. Размерът на обезщетението за забава за този период за неплатените главници, представляващи стойност на служебно начислени количество за БГВ и услуга дялово разпределение е изчислен на общо 11,43 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, че не е доказана по безспорен начин дължимостта на сумите по изравнителните сметки за посочените три периода. В случая е налице нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с изготвянето на доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, което е довело до неправилно приложение на закона. Сочи се, че в отговора на исковата молба няма формулирано каквото и да е било възражение, свързано с изготвянето на изравнителни сметки за топла и студена вода. В доклада по делото също не са посочени такива възражения.

Въззивният съд констатира, че в отговорът на исковата молба /л.17/ ищецът е оспорил изцяло дължимостта на сумите от ищеца, оспорил е изцяло размера на топлинната енергия и нейната стойност. Сочи, че не е получавал съобщения или фактури, от които да прецени дали става дума за реално 5 доставена енергия и/или за количества начислявани служебно. При което е ясно, че ищецът повдига възражение и за това да са му връчвани редовно изравнителни сметки за топла и студена вода , който са част от дължимите документи за уточняване на сумите за потребена битова гореща вода. Тоест съдът се е произнесъл по валидно и своевременно направено възражение, при което доказателствената тежест за горните факти е правилно разпределена на ищеца.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Н. И., че искът е недопустим, защото няма пълен идентитет на претенциите в заповедното производство и в исковото производство. Според въззивният съд налице е пълен идентитет на претенциите в заповедното производство и в исковото производство както по лице дължащо сумите, така и по период и по стойност.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Н. И., че не съществува валиден договор между етажната собственост и ищеца и топлинния счетоводител. Налице са договори между етажната собственост и фирма Бруната България ООД. Тези договори не са оспорени от ищеца като приети писмени доказателства по процесуалния ред на чл.193 от ГПК и не е доказано, че същите са невалидни от ответника, ето защо това възражение е недоказано. Неоснователно е възражението, че е невалидно извършването на индивидуално измерване на топлинна енергия и вътрешното й разпределение.