Решение № 168 от 16.08.2024, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Сливница, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.ина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И. като разгледа докладваното от А.ина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100542 по описа за 2022 година

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

А. В. Б. е предявила против М. Б. К., Б. Б. П., В. Б. П., А. С. Г., Й. Б. В., Р. П. М., Е. Б. М., А. Б. Л., Ю. И. Н., Д. Т. Х. и В. М. К., иск за делба на следния недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1830/28.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.07.2022г.; адрес на поземления имот: с. Х., местност „Г.“; площ на имота:

8308 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: 5, номер по предходен план 025091, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***;

*** и ***.

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на 1515/8038 (40,71/216) ид.ч., съгл. Нот. акт № 127, т. III, д.№ 305, рег.№ 2981/21.06.2022 г. по описа на нотариус Р.Г. рег. № *** на НК, от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Х., местност „Г.“, с площ от 8308 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: 5, номер по предходен план 025091, при съседи: ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и

***. Сочи се, че съгл. Нот. акт № 145, том IV, рег. № 5853, д.№ 691/2021 г. по описа на същия нотариус, е прехвърлена собствеността на В. К. върху 175 кв.м. от имота, а останалите ответници са собственици като 1 наследници на М., С. и С. К.и.

Твърди се, че съсобствениците не могат да поделят собствеността помежду си, предвид което молят съдът да постанови решение, с което да се извърши делба на процесния имот и съсобствеността да бъде прекратена, като същия бъде постановен при следните квоти на собственост:

За А. В. Б. – 40.71/216 ид.ч.,

За В. М. К. – 36/216 ид.ч.,

За М. Б. К. – 18/216 ид.ч.;

За Б. Б. П. – 9/216 ид.ч.;

За В. Б. П. – 9/216 ид.ч.;

За А. С. Г. – 18/216 ид.ч.;

За Й. Б. В. – 18/216 ид.ч.;

За Р. П. М. – 8/216 ид.ч.;

За Е. Б. М. – 8/216 ид.ч.;

За А. Б. Л. – 8/216 ид.ч.;

За Ю. И. Н. – 19,29/216 ид.ч.;

И за Д. Т. Х. – 24/216 ид.ч.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът В. Б. П. е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявения иск, прави възражение за относителна недействителност на сделката извършена с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №127, том II, рег.№2981, дело №305 от 21.06.2022г. на нотариус Р.Г., рег. № *** на НК, като твърди, че с тази сделка В. К. се е разпоредила в полза на трето лице А. Б., със сънаследствен имот, преди извършване на делбата, поради което счита сделката за недействителна, предвид което моли съдът да прогласи на основание чл.76 от ЗН, относителната й недействителност спрямо всички наследници.

Сочи, че предвид факта, че липса активно легитимирана страна, която да заведе иска за делба, производството но настоящото дело следва да бъде прекратено, като недопустимо. Счита иска за неоснователен.

Твърди също и че Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 145, том IV, рег.№5853, дело №691 от 29.11.2021г. на нотариус Р.Г., рег. № *** на НК, е нищожен.

Претендира разноски.

Останалите ответнци не са депозирали писмен отговор по чл. 131 ГПК.

Предвид направеното възражение по чл.76 ЗН , като ответник в настоящото производство e конституирана и В. М. К. – наследник – прехвърлител по оспорената сделка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 9/12.06.1999г. ПК Б. възстановя правото на собственост на 2 наследниците на М., С. и С. К.и, бивши жители на с.Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Х. на множество имоти, включително и на нива от 8,038дка, пета категория, местност Г. , имот № 025091, по плана за земеразделяне приграници : № 025093, № 025092, № 025121, № 025090 и № 025123.

Според издадено от ОСЗ Б. удостоверение изх № ПО-21-1591/11.10.2021г. М., С. и С. К.и са идентични с М. К. С., С./С./ К. С.а и С. К. А..

М. К. С., след смъртта си на 08.02.1989г. за свои наследници по закон оставя децата си – В. М. К. и В. М. К..

С./С./ К. С.а, след смъртта си на 29.10.1978г., за свои наследници по засон оставя децата си – Б. Е.ев М., Е.Е. Н. и Т. П. К.. Б. Е.ев М. умира на 30.11.1993г. като за свои наследници оставя съпругата си – Р. П. М. и децата си – Е. Б. М. и А. Б. Л.. Е.Е. Н. умира на 07.07.2019г. и за свои наследници по закон оставя дъщеря си Ю.И. Н.. След смътта си на 28.10.1993г., Т. П. К. за свой наследник дъщеря си – Д. Т. Х..

С. К. А. умира на 26.04.1978г., като за свои наследници по закон оставя съпруга си – Б. М.А., който умира на 15.05.2000г. и децата им – М. Б. К., С. Б.

А., С. Б. М. и Й. Б. В.. С. Б. А. умира на 02.02.2010г., като за свой наследник оставя синовете си – Б. Б. П. и В. Б. П.. С. Б. М. умира на 11.11.1985г. и оставя за свой наследник сина си – А. С. Г..

На 29.11.2021г. с нот. акт № 145, том IV, рег. № 5853, д.№ 691/2021 г. Ю.

И. Н., продава на съсобственика си В. М. К. 175 кв.м. в идеални части от процесния недвижим имот, а именно - поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Х., местност „Г.“, с площ от 8308 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:

НИВА, категория на земята при неполивни условия: 5, номер по предходен план 025091, при съседи: ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и

***.

На 21.06.2022г. В. М. К., дарява на племенницата си А. В. Б. притежавани от нея недвижими имоти, включително и 1515кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Х., местност „Г.“, с площ от 8308 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: 5, номер по предходен план 025091, при съседи:

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; *** и ***. Дарението е извършено в нотариална форма и е съставен нот. акт № 127, т. III, д.№ 305, рег.

№ 2981/21.06.2022 г. по описа на нотариус Р.Г. рег. № *** на НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от правна страна:

За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, страната, която твърди, че е налице съсобственост следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт, както и 3 юридическото основание за нейното възникване.

По настоящото дело не е спорно обстоятелството, което се установява и от представените писмени доказателства, че страните – В. М. К., М. Б. К., Б. Б.

П., В. Б. П., А. С. Г., Й. Б. В., Р. П. М., Е. Б. М., А. Б. Л., Ю. И. Н., Д. Т. Х. и В. М. К. са придобили по силата на наследяване на своите наследодатели - М., С./С. и С. К.и идеални части правото на собственост върху процесния недвижим имот. Предвид изложеното, процесният имот е преминал в правната им сфера и следва да бъде допуснат до делба. Предвид наследствените си права върху процесния имот последните се разпределят по следния начин : В.

М. К. притежава 36171/217026 ид.части, В. М. К. притежава 36171/217026 ид.части, М. Б. К. притежава 24114/217026 ид. части, Б. Б. П. притежава 12057/217026 ид.части, В. Б. П. притежава 12057/217026 ид.части, А. С. Г. притежава 12057/217026 ид.части, Й. Б. В. притежава 12057/217026 ид.части, Р. П. М. притежава 8038/217026 ид.части, Е. Б. М. притежава 8038/217026 ид.части, А. Б. Л. притежава 8038/217026 ид.части, Ю. И. Н. притежава 24114/217026 ид.части и Д. Т. Х. притежава 24114/217026 ид.части.

Продадените от Ю. И. Н. 175 кв.м. в идеални части, представляват 4725/217026 ид. части. Така след продажбата им на В. М. К. тя притежава 40896/217026 ид. части, а за Ю. И. Н. остават 19389/217026 ид. части от процесния имот.

По възражението за относителна недействителност на договора за продажба на наследство:

Разпоредбата на чл.76 ЗН предвижда условие за заличаване последиците от недействителността на сделка, с която съсобственик - сънаследник се е разпоредил преди предявяване на иска за делба на наследство със съсобствен сънаследствен недвижим имот. Това условие е "ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник", поради което е особен вид недействителност, няма действие по отношение на всички и на нея не могат да се позовават лица, които не са страни по сделката и сънаследници, поради което и тези сделки са относително недействителни, като недействителността може да бъде прогласена по искане на страна в исков процес по ликвидиране на съсобствеността или при иск за собственост. Относителната недействителност, за разлика от нищожните сделки, може да бъде прогласена от съда, но само по искане на страна или лице, което има правен интерес от това, като е недопустимо позоваване на съда служебно на относителна недействителност на сделка на основание чл.76 ЗН, без да има изрично направено искане от страна в процеса.

Установената в чл.76 ЗН относителна недействителност на сделките на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети има защитна функция и цели връщане на наследствения имот в делбената маса, за да могат наследниците да реализират правата си и по възможност да получат дял в натура. Разпоредбата е приложима както при прехвърлянето на идеални части от наследствен имот, така и при прехвърляне на цял имот, в случаите когато наследството включва няколко имота. Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че когато наследствената маса се състои 4 само от един имот, в случаите когато наследството включва няколко имота, както и купувачът е от реда на наследниците на недвижимия имот, разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение. В този случай се счита, че актът на разпореждане - изцяло или отчасти, с наследствен имот, представлява продажба на наследство почл.212 ЗЗД. Целта на чл.76 ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т. е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа всеки да получи реален дял. С ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС т. 3 се приема, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ (предмет, имот), респективно прехвърлените имоти, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил, следователно в този случай чл.76 ЗН не се прилага, т.к. касае разпореждане с цялото наследство като съвкупност от права и задължения.

Тази точка не е обявена за изгубила силата си с ТР№1/2004г. на ОСГК на ВКС.

Разпоредбата не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствения имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство. Настоящият случай е точно такъв. Тъй като сънаследничката В. М. К. се е разпоредила с всички останали й по наследство от М. имоти в полза на А. В. Б., а с тези имоти, видно от представените по делото доказателства и липса на твърдения в противна насока, се изчерпва наследството и е в обем на цялата наследствена квота. При тези факти настоящата инстанция счита, че в случая е налице изключението, предвидено в ТР № 72/1985 г. т. 3 и ТР № 1/2004 г. т. 1 и нормата на чл.76 ЗН е неприложима, а сделката обективирана в договора от 21.06.2022г. не е относително недействителна. В случая съдът счита, че актът на разпореждане е противопоставим по отношение на останалите наследници, доколкото с разпоредените имоти е изчерпано наследството на общия наследодател и същият следва да бъде зачетен в отношенията на сънаследниците. В този смисъл съдът счита, че не разпоредилият се с имотите е носител на правото на собственост, а приобретателят, поради което последният следва да участва в делбата, което и е сторено. Съдът намира, че искът за делба по отношения на В. М. К. следва да се отхвърли, а да се уважи по отношение на А. В. Б., която следва да получи дял, съответстващ на дела на прехвърлителката.