Решение № 940 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100901005 по описа за 2023 година

Производството е по чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър, вр. с чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба с вх. № 20230523135928 подадена от „Б.И.“ АДСИЦ, чрез адв. К. срещу отказ № 20220628164901-3/22.05.2023 г., с искане да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде указано обявяване на годишния финансов отчет за 2021 г.

Жалбоподателят сочи, че със Заявление Г2 от 28.06.2022 г., в законоустановения срок, по партидата на дружеството са били заявени за обявяване одобрен от Общото събрание на акционерите годишен финансов отчет на Дружеството за 2021 г. Отчетът за 2021 г. е бил подписан с електронни подписи по реда на чл. 25. ал. 5 от Закона за счетоводството, съответно е заявен за обявяване в тази му форма. Излага, че съгласно чл. 17 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) Агенцията осигурява възможност за приемане на документите, подписани с квалифициран електронен подпис. В хода на разглеждане на заявлението, близо единадесет месеца след неговото депозиране, е било установило, че обемът на обявения индивидуален финансов отчет на Дружеството не позволявал верификация и проверка на поставените електронни подписи. След неуспешното представяне на ГФО за 2021, одиторския доклад към него и доклада за дейността, подписани с валидни електронни подписи на всички изискуеми лица, поради обективна пречка – обема на файла надвишава 8, 192 МВ, колкото е ограничението за размер на приложените файлове в системата на Агенция по вписванията.

Обективната пречка, пред която е бил изправен наложило разделянето на електронния документ в отделни файлове, като при извършването на самото разделяне 1 сертификатите на електронните подписи са се премахнали и поради тази причина се е установявала невалидна верификация. Поради невъзможността, не по негова вина, да качи в системата на Търговския регистър подписаният с валидни електронни подписи документ в цялост и позволяващ верификация на подписите, се е наложило да разпечата документа и да го представи в този вид, с визуализация на електронните подписи. Към цитираното по-горе заявление били подадени три заявления Ж1 за изпълнение на указания на длъжностни лица с регистрационен номер 20230522133521, 20230522134916 и 2023052214227, с които е приложил обяснителни записки, в които подробно са изложени аргументите му и е обърнал изрично внимание каква е причината за представяне на изискваните индивидуален финансов отчет за 2021 г., одиторския доклад към него и индивидуален доклад за дейността с невалидни електронни подписи, както и подписани с валиден КЕП декларации от авторите на документа, че КЕП, с който са подписани са били подписани ГФО и приложенията му са техни автентични. Аргументите му не са взети предвид от длъжностното лице по регистрацията, поради което е налице поставен отказ.

Счита, че ограниченията в размера на файловете, които се прилагат към електронни заявления и причината, поради която е поставен отказ за обявяване на годишни финансови отчет, са в пълно противоречие с прогласения принцип в чл. 2а, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно: "Регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се осъществяват при спазване на следните принципи: т. 2. Насърчаване използването на електронен документ и електронен подпис. " По същността си ограниченията на Търговския регистър представлявали възпрепятстване на добросъвестния заявител да обяви съответните документи по партидата на дружеството, като същите са изготвени по реда па закона и са подписани с валидни електронни подписи.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима, а по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на 2 съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона.

Отказ по заявление за обявяване на акт, който подлежи на обявяване по силата на закона, може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато заявлението не е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред, към заявлението не е приложен подлежащият на обявяване акт или той не отговаря по външните си белези на изискванията на закона. (чл.

21, т. 1, 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ). В настоящия случай регистърното производство е инициирано за изпълнение на задължение по обявяване на финансово икономическо състояние на търговеца, изискуемо по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. В конкретния случай е поискано обявяване на ГФО за 2021 г., който акт подлежи на обявяване в ТР съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Приложено спрямо конкретния акт изискването по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ да "отговаря по външните си белези на изискванията на закона" означава да е представен документ с изискуемото от чл. 29, ал. 1 и 2 ЗСч съдържание /чл. 38, ал. 3 ЗСч/. Това предпоставя контрол дали ГФО е подписан от лицата по чл. 25, ал. 2 ЗСч, като подписите могат да бъдат и електронни(ал. 5). Следователно предприетата от ДЛР проверка е осъществена в рамките на нормативните му правомощия.

От жалбоподателя е било подадено електронното заявление Г2, с което е заявил за обявяване на 2021 г. одиторски доклад и доклад за дейността на дружеството, подписани с КЕП. В приложена към заявлението декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на представителя на дружеството е декларирано приемането на този акт.

От справката в ТРРЮЛНЦ е видно, че заявителят е направил няколкократни опити да изпълни указанията, които са били неуспешни, поради това че системата на Търговския регистър има ограничение за размер на приложените файлове до 8, 192 MB, а размера на файла на финансовия отчет за 2021 г., одиторския доклад към него и доклада за дейността, с валидни електронни подписи, е 40, 882 МВ. Извършеното е разделяне на файла, което обаче не е позволило верификация. В случая ГФО е притежавал електронни подписи на лицата по чл. 25, ал. 2 ЗСч, но обемът на файла, надхвърлящ капацитета на системата на АВ, е възпрепятствал верификацията му, а при разделянето му сертификатите на електронни подписи се премахват. По заявлението е постановен отказ с мотиви, че ГФО не отговаря по външните си белези на изискванията на закона, тъй като не е подписан от съставителя и ръководителя на предприятието, след като е прието, че в случая те не са подписани с валидни електронни подписи.

Относно определението за електронен подпис българският Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, че "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. От разпоредбите на Регламент (ЕС) 910/2014 г. на Европейския Парламент и на Съвета, които са транспонирани в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, се установява действително, че е възможно чрез квалифициран електронен подпис и удостоверяване на квалифицирана удостоверителна услуга, да се идентифицира лицето и качеството, в което то действа.

3

Според чл. 24, т. 1 от Регламента при издаването на квалифицирано удостоверение за удостоверителна услуга доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги проверява чрез подходящи средства и в съответствие с националното право самоличността и, ако е приложимо, всички специфични данни за физическото или юридическото лице, на което се издава квалифицираното удостоверение, което може да стане включително чрез удостоверение за квалифициран електронен подпис.

Според т. 23 от Преамбюла на Регламент ЕО № 910/2014 г., доколкото регламентът създава задължение за признаване на удостоверителна услуга, тази удостоверителна услуга може да бъде отхвърлена само ако носителят на задължението не може да я прочете или провери поради технически причини извън неговия пряк контрол.

При наличие на нормативно задължение АВ е следвало да осигури възможност за приемане на документа в неговата електронна форма, подписан с електронен подпис. В случай, че проверката относно съществуването на електронни подписи на документа не може да бъде извършена поради технически ограничения на системата на органа, следва да се приеме, че тяхното наличие може да бъде установено с всички останали допустими доказателствени средства, вкл. чрез декларация.

С оглед на горното, следва да се отмени отказа и да се укаже на ДЛР да извърши обявяването. Въпреки отмяна на оспорения отказ като незаконен, разноски на жалбоподателя по делото не могат да бъдат присъдени, тъй като настоящото производство е охранително, а съгласно чл. 541 от ГПК разноските по охранителното производство са за сметка на молителя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20220628164901-3/22.05.2023 г., като указва да се извърши обявяване на ГФО на „Б.И.“ АДСЦ с ЕИК ******* по заявление с вх.№ 20220628164901.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4