Решение № 2659 от 09.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2659 гр. Варна, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.а като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110103471 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане съдът да постанови решение с което осъди ответника ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****, представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист да заплати на ищеца П.

ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**** обезщетение за имуществени вреди по изп.дело № **** по опис на ЧСИ **** в размер на 1250 лева, представляваща частичен иск от 2500 лева за адв. възнаграждение и 72 лева такса по ТТРЗЧСИ и да му заплати обезщетение за имуществени вреди по изп.дело № **** по опис на ЧСИ **** в размер на 2930 лева възнаграждение за адвокат и 60 лева за заличаване на обезпечения, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на исковата молба.

Предявен е и иск с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане съдът да постанови решение с което ответникът ****, със седалище и адрес на управление: гр.

****, район **** бъде осъден да заплати на ищеца П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, ет. 3, ап. 8 сумата 1250 лева като частична претенция от задължение в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организира и осъществя защитата си, както и да бъде третиран незаконосъобразно като длъжник, като всичко това му е причинило уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие, ведно със 1 законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът моли за възнаграждение за адвокат. заплащане на разноските за производството вкл.

Твърдения от които ищецът черпи права:

По молба на **** АД било образувано изпълнително производство № **** на ЧСИ **** с per. № 711, район на действие Окръжен съд - Варна. След прекратяване на това производство, поради процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, впоследствие отново по молба на ответника било образувано ново изпълнително производство № **** на ЧСИ **** с per. № 711, район на действие Окръжен съд Варна, което било прекратено поради материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение.

И двете изпълнителни производства са образувани на основание издаден през 2010 г. в полза на ОББ АД изпълнителен лист от 27.10.2010 г. по ЧГД № 14458/2010 г. на ВРС, 17 състав по силата на който П. ЯНЧ. ИВ. и съпругата му **** И.а са осъдени като солидарни длъжници да заплатят на **** АД сумата от 247 524,15 евро, от които 228 392, 36 евро -главница, 18 862, 35 евро - лихва за периода от 25.09.2009 до 20.09.2010 г., 359,44 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 14 973, 45 лева разноски по делото. Изпълнителните производства са насочени и срещу ипотекарните длъжници **** и ****.а И.а, като единствени наследници на **** тъй като **** приживе са ипотекирали жилището, разположено на пети и шести етаж в сградата на ул.Св. Никола № 98, ведно с избено помещение № 7 с плою 8 кв. м., както и гараж № 3 с площ 20, 60 кв. м., ведно с 1,2782 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, целият с площ от 3427 кв. м., съставляващ У****, в кв. 49 по плана 21 подрайон на гр.

Варна, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 42, том II, per. № 2528, дело № 233 от 2008 г., за обезпечение на дълга на П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН ********** и **** И.а с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, ет. 3, ап. 8, по договор за кредит, сключен между П. ЯНЧ. ИВ. и **** И.а и ОББ АД.

Изпълнителното производство № 2133/2010 г. на ЧСИ **** било спряно по искане на взискателя, сега ответник, считано от 11.04.2011 г. поради подновяване на задължението, чрез сключване на Споразумение от 30.03.2011 г. между П. ЯНЧ. ИВ. и **** АД с предмет преуреждане на възникналите до момента отношения, като е договорено, че ако се извърши плащане на общата сума от 285 360 евро до 20.05.2018 г. задълженията ще се погасят изцяло, тоест ОББ АД няма да има претенции към П.

ЯНЧ. ИВ. и солидарния длъжник **** И.а и няма да има и претенции към ипотекирания апартамент. Със сключване на споразумението били опростени част от първоначалните задължения.

2

На ОББ АД е престирано изцяло задължението, така както е подновено със Споразумение от 30.03.11 г.

С оглед гореизложеното ОББ АД не е следвало да има претенции както към П.

ЯНЧ. ИВ., респективно **** И., така и към имота на **** и ****.а И.а по Договор за предоставяне на ипотечен кредит за ремонт и реконструкция на недвижим имот от 20.05.2008 г.

През 2018 г. по изпълнително производство № **** са предприети действия по принудително изпълнение, като искането на ищеца за прекратяване на производството било оставено без уважение от ЧСИ. По жалба на ищеца ВОС с решение по в. гр. д. № 2053/2019 г. е отменен отказа на ЧСИ да прекрати изпълнително производство № **** поради настъпила перемция и принудителното изпълнение е преустановено.

На 02.10.18 г. ОББ АД използвайки отново Изпълнителен лист от 27.10.2010 г. издаден по ЧГД № 14458/2010 г. на ВРС, 17 състав е образувало ново изпълнително производство под № 441/2018 г. пред ЧСИ **** с район на действие ОС - Варна, като се претендира без пояснение само сумата от 65626,31 лв. главница, законна лихва в размер на 255, 21 лв. за периода 03.10.18 г. -17.10.18 г., 32806. 09 лв. неолихвяеми вземания, респективно и такси и разноски по изпълнителното производство. Налице е материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изп. дело № 441/2018 г. на ЧСИ **** с район на действие ОС - Варна, защото към датата на образуването му задължението е било платено.

С влязло в сила Решение № 1085/02.12.2019 г. по т.д. № 1780/2018 г. на ОС Варна за вземането което било претендирано по изпълнително производство № **** е установено, че не се дължи.

По изпълнително производство № **** П. ЯНЧ. ИВ. е сторил общ разход за адвокатска защита в размер на 2500 лв., а по изпълнително производство № **** е сторил разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв. Отделно по изпълнително производство № 2010711040 и по изпълнително производство № **** ищецът е направил разходи в размер на 72 лв. за такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ и в размер на 60 лв. за заличаване на наложените обезпечения.

В съдебната практика е застъпено разбирането, че не е предвидена процесуална възможност да се събират по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство във връзка с прекратяването му в рамките на същото производство. Приема се, че пределите на изпълнителното производство се очертават от изпълнителния титул, въз основа на който същото е образувано, както и че процесуалният закон не е предвидил възможност длъжникът да участва в изпълнителното производство в двуяко качество - веднъж като длъжник по дълга, удостоверен в изпълнителния титул и втори път като взискател на вземане за разноски, сторени в това производство, не е предвидена и процесуалната възможност съдия 3 изпълнителя да преценява какви разноски е сторил длъжникът във връзка с прекратяването на изпълнителното производство, още повече да ги събира принудително в същото производство без изпълнителен титул за това. Приема се, че в случай, че длъжникът е претърпял вреди от прекратяването на принудителното изпълнение същият разполага с правната възможност да установи тези вреди в исков процес, респективно заповедно производство. Приема се, че едва след постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който е уважена претенцията му, същият ще се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който може да инициира принудителното изпълнение на това задължение на първоначалния взискател. Без наличието обаче на изпълнителен титул и при липса на изрично предвидена в процесуалния закон възможност за длъжника в същото изпълнително производство да възстанови направените от него разноски във връзка с прекратяването му, съдебният изпълнител не може да определи в това производство разноските на длъжника, както и да пристъпи към принудителното им събиране.

В случая са налице имуществени вреди, доколкото предизвикването на разход за адвокатски хонорар и други такси в производство по което законово не се предвижда присъждането им попада в хипотезата за непозволено увреждане по чл. 45 и следващи от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е налице противоправно поведение на взискателя, изразяващо се в неоснователно образуване, водене и поддържане на изпълнително производство срещу ищците.

Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе поведението на взискателя настоящ ответник. Макар и да липсва нормативно установено задължение за наемане на адвокат по изпълнителни дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния за страната изход от спора. На това основание вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на взискателя.

Отделно, като последица от действията на взискателя са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него и неговото семейство незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организира и осъществя защитата си, да го третират, като некоректен длъжник, което го е ограничило при банково кредитиране. През 2018 г. по изпълнително производство № **** са предприети действия по принудително изпълнение, като искането на ищеца за прекратяване на производството поради изплащане на задължението назад във времето, евентуално поради настъпване на перемция било оставено без уважение. След подадена жалба, с решение по в.гр.д. №2053/2019 г. на ВОС е отменен отказа на ЧСИ 4 да прекрати изпълнително производство № **** поради настъпила перемция и принудителното изпълнение е преустановено. С влязло в сила решение № 1085/02.12.2019 г. по т.д. № 1780/2018 г. на ОС - Варна за вземането, което е претендирано по изпълнително производство № **** е установено, че не се дължи, поради което изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Всички заплатени такси и разноски за адвокатско възнаграждение са заплатени лично и само от П. ЯНЧ. ИВ..

Ответникът поддържайки процесуално и материално незаконосъобразно принудително изпълнение срещу ищците е принудил ищеца П. ЯНЧ. ИВ. да ангажира адвокатска защита по делото, осъществена от адвокат Л.П. от АК - Варна, като в тази връзка е заплатил и адвокатски възнаграждения. Поддържайки процесуално и материално незаконосъобразно принудително изпълнение съответно от 21.07.17 г. по изпълнително производство № **** и от 02.10.18 г. по изпълнително производство № **** ответникът с активното си процесуално поведение е причинил незаконосъобразно неблагоприятни последици за имуществото на П. ЯНЧ. ИВ. и неимуществени вреди изразяващи се в уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие, предвид мисълта, че следва да изплаща задължение веднъж вече погасено. Самото прекратяване и на двете изпълнителни дела не е по инициатива на взискателя сега ответник или ЧСИ, а по инициатива на ищеца след като е потърсил адвокатска помощ и съдействие.

В случая са налице имуществени вреди и неимуществени вреди попадащи в хипотезата за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е налице противоправно поведение на взискателя, изразяващо се в неоснователно поддържане на изпълнително производство № **** и образуване и поддържане на изпълнително производство № ****. В случая нямаше да се заплати адвокатско възнаграждение, ако не бе поведението на взискателя. Макар и да липсва нормативно установено задължение за наемане на адвокат по изпълнителни дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния за страната изход от спора. На това основание вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на взискателя. От изложените твърдения и доводи ищецът моли за уважаване на предявените от него искове.