Определение № 565 от 14.04.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Благоевград, 14.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100777 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№777/2026г. по описа на Районен съд-Благоевград е по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по искова молба на „Й.... против Е. Г. С, ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №659/03.11.2025г. по ч.гр.д.№806/2025г. по описа на Районен съд-Тополовград.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за това са следните:

Съгласно задължителните разяснения по т.10а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 от ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В настоящия случай в заповедното производство длъжникът 1 е депозирал възражение в процесуалната форма, предвидена по чл.414 от ГПК, но при анализ на съдържанието му, съдът намира, че то не съдържа оспорване на вземането. Напротив, длъжникът признава задължението, което е видно от изразената му воля да изплати целия размер на сумата по заповедта разсрочено на шест вноски /„искам да плащам“, „искам да изплатя сумата по банков път“/, като изрично сочи и размера на сумата, която иска да плати. Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение /мотивите на т.10а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В случая при тълкуване на волята на длъжника, изразена във възражението, се установява, че същият не е заявил оспорване на вземането, а е поискал разсрочване на дълга /Решение №138 от 15.01.2018г. по в.г.д.№3298/2017г. на Софийски апелативен съд, Решение №2823 от 08.05.2025г. по в.гр.д.№3797/2024г. на Софийски градски съд, Решение №265168 от 30.07.2021г. по в.гр.д.№1569/2021г. на Софийски градски съд, Решение №409 от 16.01.2020г. по в.гр.д.№543/2019г. на Софийски градски съд и др./.

Предвид липсата на една от абсолютните предпоставки за съществуването на правото на иск - интерес от търсената с иска защита, предявеният иск е недопустим и делото подлежи на прекратяване.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№8176/06.04.2026г., подадена от „Й против Е. Г. С ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№777/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съдБлагоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3