Акт № 20239 от 28.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20239 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110115911 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

Ищцата М. В. А. твърди, че на 16.10.2025 г. между нея, като заемател/потребител, и ответното „Кредит Тайм“ ЕООД, като заемодател/финансова институция, е сключен Договор за паричен заем № 136541. Поддържа, че по силата на договора й е предоставена заемна сума (главница) в размер на 2000 лв. (1022,58 евро) със срок за връщане 12 месеца, при договорена възнаградителна лихва от 38,90% (в размер на 448 лв. / 229,06 евро), обща дължима сума без неустойка 2448 лв. (1251,64 евро), месечна погасителна вноска от 204 лв. (104,30 евро) и обявен Годишен процент на разходите (ГПР) от 47,02%. Поддържа, че в чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено задължение за заемателя в 7-дневен срок от усвояването на заема да предостави обезпечение — поръчител, отговарящ на посочените в договора специфични изисквания. Сочи, че в чл. 16, ал. 6 от договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2652 лв. (1355,95 1 евро), която се начислява и разсрочва за плащане заедно с месечните вноски (по 221 лв. / 113 евро на месец), при което дължимата месечна вноска нараства на 425 лв. (217,30 евро), а общото задължение по договора става 5100 лв.

(2607,59 евро). Излага твърдения, че към момента на подаване на исковата молба е направила плащания по договора в общ размер на 2800 лв. (1431,62 евро). Излага доводи, че договорът противоречи на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК — липсва ясно разписана методика и съдържа неверен/заблуждаващ ГПР (чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), тъй като в него не е включен разходът за неустойка по чл. 16, ал. 6, представляващ скрита цена на кредита.

При включване на неустойката действителният ГПР надхвърля максимално допустимия таван от 50% / петкратния размер на законната лихва (чл. 19, ал. 4 ЗПК), което влече нищожност на целия договор на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Евентуално, излага доводи за нищожност на неустоечната клауза (чл. 16, ал. 6), поради противоречие с добрите нрави (чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) и като неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, тъй като размерът й (2652 лв. / 1355,95 евро) надвишава размера на самата главница (2000 лв. / 1022,58 евро), няма обезщетителна функция за вреди от неизпълнение на главното задължение, а цели неоснователно обогатяване. Смята, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на получената главница (2000 лв. / 1022,58 евро) и затова сумата от 800 лв. (409,03 евро), платена над главницата, е получена от ответника без основание. По изложените твърдения и доводи иска от съда да признае за установено, че сключеният с ответника Договор за паричен заем № 136541 от 16.10.2025 г. е нищожен, поради противоречие с императивни правни норми. В условията на евентуалност – ако съдът не прогласи нищожността на целия договор, ищцата иска от съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 16, ал. 6 от Договор за паричен заем № 136541/16.10.2025 г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2652 лв., поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и като неравноправна клауза. По осъдителния иск ищцата иска осъждане на ответника да върне сумата от 800 лв.

(понастоящем 409,03 евро), получена без основание (надплатена сума над чистата стойност на получената главница по нищожен договор за потребителски кредит), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответното „Кредит Тайм“ ЕООД оспорва предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът съответства на ЗПК, а ГПР от 47,02% е изчислен точно по законовата формула в Приложение № 1 към ЗПК и чл. 19, ал. 2 ЗПК към момента на сключване, при съобразяване на базовите допускания като 2 единственият разход е посоченият годишен лихвен процент. Посочва, че неустойката е санкция за неизпълнение на акцесорно задължение (да осигури поръчител), като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си, не се включват в ГПР.

Подчертава, че Договорът е договорен индивидуално, а клаузата по чл. 16 е изразена на ясен и разбираем език, с ясно цифрово посочване на финансовите последици, поради което не е неравноправна. Оспорва твърдението, че ищцата е заплатила 800 лв. (409,03 евро) без основание. Оспорва представените с исковата молба 8 бр. разписки от „Изипей“ АД (EasyPay) — поддържа, че те са неподписани частни документи, на които липсва авторство на изявлението.

Твърди, че пощенските парични преводи установяват изплатени, но не и получени от ответното дружество суми. Поддържа, че паричните задължения са търсими, а при плащане по банков/пощенски път задължението се счита погасено с получаването по сметката на кредитора. Сочи пречки за провеждане на медиация.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищцата по предявения иск с посоченото по-горе правно основание, както и по предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, е да установи: фактическите обстоятелства, сочещи на нищожност/неравноправност на клаузата за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора, когато се извеждат извън самия текст на договора) — твърдяното накърняване на добрите нрави и липсата на реален избор/възможност за осигуряване на поръчител със заложените критерии в 7-дневен срок.

В тежест на ответника е да докаже: действителността на оспорения Договор за паричен заем № 136541/16.10.2025 г. и че обявеният ГПР от 47,02% е изчислен точно съгласно формулата в Приложение № 1 към ЗПК и чл. 19 ЗПК. че клаузите на договора, включително чл. 16 (задължението за обезпечение и неустойката), са били предмет на индивидуално договаряне с потребителя по смисъла на чл. 146, ал. 4 ЗЗП.

3 че е налице правно основание за получаване на платените от ищцата суми по договора).

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 16.10.2025 г. между М. В. А. (като заемател/потребител) и „Кредит Тайм“ ЕООД (като заемодател/финансова институция) е сключен Договор за паричен заем № 136541 за сумата от 2000 лв. (1022,58 евро) главница, със срок на връщане 12 месеца, при договорена възнаградителна лихва в размер на 448 лв. (229,06 евро) при фиксиран лихвен процент от 38,90%, обща дължима сума без неустойка 2448 лв.

(1251,64 евро), месечна погасителна вноска от 204 лв. (104,30 евро) и обявен ГПР в размер на 47,02%.

В чл. 16, ал. 1 от Договора е предвидено задължение за заемателя в 7- дневен срок от сключване/усвояване на заема да предостави обезпечение — поръчител, отговарящ на посочените в чл. 16, ал. 3 от договора изисквания (дееспособно лице над 18 г., минимален осигурителен доход 800 лв. / 409,03 евро през последните 6 месеца, валидно трудово правоотношение поне 6 месеца, кредитна история без просрочия в ЦКР и др.).

В чл. 16, ал. 6 от Договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечението по чл. 16, ал. 1 в размер на 2652 лв. (1355,95 евро), като в погасителния план е заложено същата да се начислява и заплаща разсрочено заедно с месечните вноски по кредита (по 221 лв. / 113 евро на месец), увеличавайки месечната вноска на 425 лв. (217,30 евро), а общата дължима сума с включена неустойка — на 5100 лв. (2607,59 евро).

Заемната сума от 2000 лв. (1022,58 евро) е била реално предоставена/усвоена от ищцата М. В. А. по Договора за паричен заем № 136541.

Разходът за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора в размер на 2652 лв.

(1355,95 евро) не е бил включен сред заложените стойности за изчисление на ГПР по договора за кредит.

Включването на горната неустойка сред заложените стойности за изчисление на ГПР води до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

4

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително съдържа посочване на Годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, комисиони, възнаграждения и всички други видове разходи), които потребителят трябва да заплати във връзка с договора. В настоящия случай с клаузата на чл. 16 от договора кредиторът е заложил задължение за предоставяне на обезпечение в изключително кратък 7-дневен срок от сключването, съпроводено с неустойка по чл. 16, ал. 6 от 1 355,95 евро (2 652 лв.). Анализът на договора и погасителния план показва, че тази сума е предварително известна на кредитора, калкулирана е в погасителния план от самото начало и се събира разсрочено, паралелно с погасителните вноски за главница и лихва. В съдебната практика (в т.ч. установена спрямо същия ответник) приемането на подобни неустоечни клаузи се квалифицира не като компенсация за виновно неизпълнение, а като скрито възнаграждение и задължителен елемент от общия разход по кредита. Кредиторът е съзнавал, че с оглед кратния размер на неустойката спрямо главницата и краткия срок за осигуряване на поръчител, това плащане е практически непредотвратимо за потребителя.

На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват единствено разходите, дължими за виновно неизпълнение на задължения. Когато обаче „неустойката“ е заложена предварително в погасителната структура и служи за прикриване на възнаградителна лихва с цел заобикаляне на императивния праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК (до 5 пъти законната лихва), същата съставлява задължителен разход по кредита.

Невключването на този задължителен разход при изчисляване на ГПР прави посочения в договора ГПР от 47,02% непълен, неверен и подвеждащ.

Посочването на неверен ГПР се приравнява от съдебната практика и практиката на СЕС (Решение по дело C-714/22 и Решение по дело C-337/23) на липса на ГПР. На основание чл. 22 ЗПК, неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до пълна недействителност (нищожност) на целия договор за паричен заем. Ето защо главният установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 136541/16.10.2025 г. се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Предвид пълното уважаване на главния установителен иск, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност на отделната клауза за неустойка по чл. 16, ал. 6, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

5

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК:

В тежест на ищеца по иска с горното правно основание е да установи факта и размера на извършените от него плащания по Договора за паричен заем № 136541 в полза на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, както и че тези плащания в общ размер на 2800 лева са реално постъпили по сметката или в касата на ответното дружество (с оглед изричното оспорване на получените плащания и доказателствената стойност на разписките от EasyPay).