Решение № 524 от 09.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Плевен, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20214430201919 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375 от НПК.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.10.2021г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78А от НК по образуваното срещу СТ. М. Д. от гр.Плевен, по досъдебно производство ЗМ №176/2018г. по описа на ОДМВРПлевен, за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на подсъдимия СТ. М. Д. от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

За Районна прокуратура – гр. Плевен представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.

Подсъдимият СТ. М. Д. не се явява в съдебно заседание. В обясненията си по досъдебното производство признава изложената в постановлението фактическа обстановка. Упълномощеният защитникът на подсъдимия СТ. М.

1

Д. адв. Т.К. изразява становище, че са налице предпоставките на чл. 78А от НК, като описаното в постановлението на РП-Плевен престъпно деяние е съставомерно. Моли съда да постанови решение, с което да признае подсъдимия за виновен и да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Търговското дружество *** ЕООД, гр. Плевен ЕИК *** е вписано в Търговския регистър на 09.10.2014 г., като едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ дружеството е СТ. М. Д., ЕГН **********.

По силата на сключен договор за предоставяне на клиентски карти от 20.03.2017 г. между *** ЕООД - София (впоследствие преобразувано в *** ЕАД) като доставчик и *** ЕООД гр. Плевен, като клиент са възникнали търговски отношения. *** ЕООД предоставили клиентски карти, даващи право на ,*** ЕООД да ползва безкасови разплащания при закупуване на горива на вериги бензиностанции упоменати в Анекс към договора, както и отложено плащане на стойността на тези горива, при предоставяне на клиентската карта в момента на зареждане на гориво в съответния търговски обект. Съгласно договора *** ЕООД заплаща стойността на потребените течни горива за отчетния период (календарен месец) в рамките на 10 дни след получаване на фактура от *** ЕООД и по посочена в договора банкова сметка. Между двете търговски дружества е имало необективирана в писмена форма уговорка фактурите да бъдат с падеж до 25 дни от издаването им.

Към края на месец април 2018г. *** ЕООД преустановило плащанията по издаваните от *** ЕАД ЕИК 204917226 в качеството му на универсален правоприемник на *** ЕООД, фактури зa заредени горива. Към 25.04.2018 г.

*** ЕООД е направило частично плащане в размер на 654,62 лв. по фактура №**********/31.03.2018г. на обща стойност 15 382,56 лв., като е останала неплатена сума в размер на 14 727,94 лв. с падеж 25.04.2018г. Впоследствие изцяло неплатени останали и следващите четири фактури, както следва: фактура №9000003049/30.04.2018 г. на стойност 9 921,32 лв. с падеж 25.05.2018 г.; фактура №9000003151/30.04.2018 г. на стойност 7 833,22 лв. с падеж 25.05.2018 г.; фактура №9000003400/31.05.2018 г. на стойност 1 013,17 лв. с падеж 25.06.2018 г. и фактура №9000003514/31.05.2018 г. на стойност 3 831,00 лв. с падеж 25.06.2018 г.

В резултат на това *** ЕООД натрупало задължения по пет броя фактури в общ размер на 37 326,65 лв. *** ЕАД предприело съдебни действия за събиране на вземанията си, но установило, че дружеството не разполага с достатъчно парични средства и имущество за погасяване на задължението.

Освен задълженията към *** ЕАД *** ЕООД имало неизпълнени задължения, по-значими по размер, произтичащи от търговски сделки към следните дружества, както следва: към *** ООД в размер на 30 765,78 лв.; към *** ЕООД в размер на 3 319,42 лв.; към *** ООД в размер на 2 862,00 лв.

2 и към *** ЕООД в размер на 150 лв.

Последните плащания от страна на *** ЕООД към съконтрагентите по съществуващите задължения посочени по-горе са от месец април 2018 г., както следва: на 25.04.2018 г. е извършено плащане на 2 000 лв. към *** ЕАД, на 30.04.2018 г. е извършено плащане в размер на 1 000 лв. към *** ООД и 1 1 500 лв. към *** ЕООД. Последното плащане по търговска сделка от страна на *** ЕООД, е извършено на 04.05.2018 г. към *** ООД, но е едва в размер на 213,83 лв.

На 09.08.2018 г. *** ЕАД е подало молба до ОС - Плевен за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. ТЗ във вр. с чл.607а и сл. от ТЗ срещу *** ЕООД. Безспорно установеното наличие на изискуемо парично задължение на *** ЕООД, произтичащо от търговска сделка, неизпълнението на което дало основание на *** ЕАД да претендира неплатежоспособност съгласно чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Било образувано т.д.

183/2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд. С Решение №196/19.11.2018 г. по т. д. 183/18 г. на ОС - Плевен е обявена неплатежоспособността на *** ЕООД, представлявано и управлявано от СТ. М. Д., с начална дата на неплатежоспособността 30.04.2018г., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността дружеството, обявен е несъстоятелност и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. Със същото решение производството по несъстоятелност е било спряно. С Решение №870/09.10.2019 г. на ОС - Плевен на основание чл.632, ал.2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност е възобновено, назначен временен *** В.П.А. и насрочено първо заседание на кредиторите.

По същността си неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на търговеца, което представлява не само спиране на плащанията към конкретен кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки, да обслужва задълженията си.

За да бъде изследвано финансово-икономическото състояние на длъжника е необходимо в производство по несъстоятелност да се направи анализ на имуществото, структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията и периодите на плащания към кредиторите, както й преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, т.е. да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения — това имущество, което е бързо ликвидно, съответно да се изследват показателите на ликвидност, като количествени характеристики на способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи също и показателите на финансова автономност и задлъжнялост, както и тези за рентабилност.

В хода на търговското дело е била назначена и е изготвена съдебноикономическа експертиза, с цел изследване и очертаване на финансовоикономическото състояние на *** ЕООД - Плевен.

Експертизата е приела изследвайки гореописаните по-значителни 3 плащания извършени от дружеството по наличните парични задължения, че от края на месец април 2018г. *** ЕООД гр. Плевен е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, тъй като е спряло плащанията си към своите позначими кредитори; в т.ч. и *** ЕАД. Това състояние на дружеството е трайно без очаквана благоприятна промяна.

От основно значение за преценка наличието на платежоспособност са показателите за ликвидност, които са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти; на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под 1-ца, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Показателят за обща ликвидност е количествена характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. То е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като приемливите стойности на коефициента на обща ликвидност са над 1-ца. В настоящия случай показателите за обща и бърза ликвидност на *** ЕООД са положителни през изследваните периоди, като към 31.12.2015 г. те са 2,76 към 31.12.2016г. са 9,73, към 31.12.2017г. са 3,6, а към 30.09.2018 г. са 1,77. Това дава основание да се счита, че към тези дати дружеството е ликвидно, но следва да се има предвид, че значителна част от краткотрайните активи на дружеството, стоящи в числителя при определяне на общата и бърза ликвидност се формират от краткосрочните вземания на дружеството, които към 31.12.2017 г. са 110 000 лв., а към 30.09.2018г. са в размер на 130 000 лв. Значителна част от тези краткосрочни вземания се формират от вземания на дружеството срещу неговия управител - С.Д., които вземания към 30.09.2017 г. са в размер на 127 000 лв., отразени счетоводно като предоставени на управителя заемни средства. Успоредно с това коефициента на задлъжнялост на дружеството е много на 1-ца - 5-ца към 31.12.2017 г. и 6,24 към 30.09.2018; г. при коефициент на финансова автономност много под 1-ца, съответно 0,20 и 0,16. Това е дало основание да се направи извод, че дружеството не е финансово автономно, напротив то е силно задлъжняло и зависимо от своите кредитори.

Поради изложеното, съдът по несъстоятелността е приел, че ***; ЕООД се намира в трайно състояние на неплатежоспособност в каквото е изпаднало, считано от 30.04.2018г., откогато са последните пo-значителни плащания към неговите кредитори и която дата съдът я приема катo начална на неплатежоспособността.

След като от 30.04.2018 г. е налице неплащане, респективно спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 от Търговския закон, презумиращо съответно невъзможно изплащане на изискуемо и безспорно парично задължение, свързано с търговската дейност на управляваното и представляваното от С.Д. търговско дружество *** ЕООД, то за последния е възникнало задължение в 30-дневен срок да поиска от Окръжен съд - Плевен откриване на производство по несъстоятелност.

Правото на управляващия и представляващия търговското дружество да 4 заяви неплатежоспособността му и да поиска откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл. 626, ал. 1 от ТЗ е същевременно и негово задължение, неизпълнението на което води освен към отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 от ТЗ, но и съставлява основание за реализиране на наказателна отговорност по чл.227б от НК. Задължението на С.Д. за заявяване неплатежоспособността на търговското дружество *** ЕООД произтича непосредствено от закона и е свързано с неговото качество на управител на това дружество. Обстоятелството дали разписаното от закона задължение е било известно на обвиняемия С.Д. (доколкото са налице обратни твърдения в обясненията му) е напълно ирелевантно. В тази връзка в пълна сила е правилото, че „незнанието на закона не извинява никого“ и това, както се посочва в определение №214/1999 г. – I на ВКС, „логически произтича от действието на всяка правна норма oт всеобщата й задълженост и важи за всеки нормативен текст след обнародването в ДВ“. Съобразявайки гореизложеното С.Д., като управляващ и представляващ дружеството в 30дневен срок от спиране на плащанията /от 30.04.18 г. до 31.05.2018 г./ е следвало да подаде молба до ОС - Плевен и да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Краят на 30-дневния срок е началото на противоправното бездействие по чл. 626 от ТЗ санкционирано от чл. 2276, ал.

2 от НК.

В качеството на свидетели са разпитани К.И.А. и В.П.А..

При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият СТ. М. Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. От обективна страна на деянието са налице двете кумулативно-релевантни бездействия на подсъдимия: Едното е спиране на плащанията на задължения свързани с търговската му дейност и второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. За съставомерността на деянието представляващо бездействието на търговеца, изпаднал в неплатежоспособност няма значение дали тя е само фактическа или обявена от съда. Деянието по чл. 2276 се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни обществено опасни последици и същото е довършено в момента, в който лицето което представлява и управлява търговското дружество е било длъжно да предприеме извършване на предписаното му действие, а именно да поиска производство по несъстоятелност при наличните предпоставки за това. Краят на 30-дневния срок е всъщност начало на противоправното бездействие.