Решение № 327 от 23.10.2020, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 327

23.10.2020 г.

Град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Русе

На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анета Георгиева

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова

Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело № 20204500500473 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

И. В. И. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 3024/2019 год.,с което е осъден да заплати на „Ш. Транс“ЕООД със седалище гр.Севлиево 3246,91 лева,представляваща неотчетени парични средства и 4267,75 лева,представляваща вреди от умишлени действия,ведно със законната лихва върху двете главници,считано от 20.V.2019 год.до окончателното им изплащане,както и разноските в съдебното производство.Развива оплаквания за неправилност на решението в тази част и иска отмяната му и отхвърляне на исковете по съображения,изложени подробно в жалбата и поддържани в съдебно заседание.

Ответникът „Ш. Транс“ЕООД не взема становище.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Страните били в трудово правоотношение по сключен трудов договор от 4.V.2018 год.,с който жалбоподателят бил назначен на длъжност *******Със заповед бил командирован да извършва ******* на територията на ЕС ,считано от 9.V.2018 год.Трудовият договор е прекратен на 17.VІІ.2018 год.Установено е,че в периода на действие на трудовия договор на жалбоподателя са изплатени авансово за заплата и командировка общо 7929,88 –в брой,за което е съставен РКО и чрез банкови преводи.От 1 представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводна експертиза е видно,че задължението на работодателя към работника за процесния период за трудово възнаграждение и за командировка ,както и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор възлиза на 4682,97 лева.При това положение той е следвало да отчете и върне получените в повече парични средства,възлизащи на 3246,91 лева.Без доказателствена опора по делото са твърденията на жалбоподателя за договорен с работодателя друг,по-висок размер на трудовото възнаграждение.Единствено свидетелят М. изнася данни за проведена среща с управителя на дружеството Ш. и обяснения на последния,че заплатата е 2000 евро и 500 лева.Страните по делото обаче са сключили трудов договор с уговорено основно месечно възнаграждение за жалбоподателя от 510 лева.Вещото лице въз основа на предоставените счетоводни данни също е заключило,че начислените заплати за месеците май,юни и юли 2018 год. и разходите за осигуровки са осчетоводени.Каква е причината работодателят да заплати авансово значително по-голям размер от дължимите възнаграждения за заплати и командировъчни на работника,е въпрос без значение за настоящия правен спор.Жалбоподателят е имал задължение след завръщането си в страната да представи финансов отчет за изразходваните суми и да възстанови получената в повече сума от работодателя,което не е сторил.По тези съображения и изложените в мотивите на първоинстанционното решение в тази част,искът за заплащане на получените авансово суми се явява основателен и решението в тази част като правилно следва да бъде потвърдено.

По делото е установено,че на 16.VІІ.2018 год.изоставил в Люксембург, в зоната за паркиране Ер дьо Бершем поверения му товарен автомобил с полуремарке,като казал на други шофьори,че оставил талоните на влекача и ремаркето във вратата на влекача,а ключа скрил някъде в полуремаркето.Жалбоподателят се върнал в България,а работодателят командировал друг служител,който да занесе резервните ключове за автомобила и да върне автомобила.Тъй като не открили регистрационните талони работодателят изпратил на свои разноски друго лице,което не е негов служител,да донесе регистрационните табели/големите талони/.Работодателят претендира,че направените разходи за самолетни билети,командироването на друг служител и платеното възнаграждение,за нови регистрационно табели,платени пътни и винетни такси,изразходването гориво ,представляват имотна вреда,която жалбоподателят следва да възстанови.Настоящият състав намира,че разходите за 2 бр.самолетни билета в размер на 290 лева и за издаване на дубликат на свидетелство за регистрация на ППС-15 лв. и за смяна на регистрационните табели -57,74 лева представляват вреда,причинена умишлено от работника,който съзнателно е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, изоставяйки повереното му ППС,без да се погрижи да предаде ключовете и регистрационните табели на определен от работодателя човек.Това наложило последният да понесе допълнителни разходи за командироването на служител,за нова регистрация на ППС и смяна на регистрационните табели.Или общо до размер на 362,74 лв.искът за обезщетение на претърпените от работодателя имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен.В 2 останалата част обаче искът не е основателен.По делото липсват данни командированият ***** да се е върнал веднага в страната с повереното на жалбоподателя ППС поради невъзможност да изпълни и други курсове.По делото не е установено категорично кога автомобилът е върнат в страната,но от данните по приложеното следствено дело № 79/2018 год./преписка вх.№ 780/18 год. на РП Севлиево/ е видно,че той се е завърнал след около месец в страната.В подкрепа на тези данни е вносна бележка /на л.77 от делото/,че таксата за смяна на регистрационните табели е внесена на 22.VІІІ.2018 год.Като се съобразят и показанията на свид.Д.,че Х. е разтоварил ремаркето/т.е.превозът на стоки е било осъществен/,то се налага извода,че командированият допълнително работник е довършил задачата,за която И. е бил командирован.Нужно е да се отбележи също,че в представената заповед за командироване под № 825/без дата/със задача „превоз на товари“ съдържа единствено началната дата,без времетраене на командировката.А това е още един аргумент в подкрепа на извода за изпълнение на задачата.В този смисъл разходите за възнаграждение и командировки на Х.,за гориво,платени такси и др.п.не съставляват вреда за работодателя,причинено от самоволното изоставяне на превозното средство от жалбоподателя.Поради това искът над посочения по-горе размер се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Решението на районния съд в частта,с която искът е уважен,като неправилно подлежи на отмяна.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски върху отхвърлената част от иска.При общо направени разноски за двете инстанции в размер на 1126,36 лева,на него му се дължат разноски в размер на 585,31 лева.

Ответното дружество-ищец в първоинстанционното производство има право на разноски съобразно уважената част от иска или на 853,50 лева /от общо за двете инстанции разноски в размер на 1776,66 лева.По компенсация на него му се дължат разноски в размер на 268,19 лева.Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските над този размер до присъдените 1752,70 лева.

Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 537 от 18.ІІІ.2020 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 3024/2019 год.по описа на съда само в частта,с която И. В. И. е осъден да заплати на „Ш. Транс“ЕООД обезщетение за вреди от умишлени действия над сумата от 362,74 лева до 4267,75 лева,ведно със законната лихва от 20.V.2019 год.до окончателното и изплащане ,както и разноски над 268,19 лева до 1752,70 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ш. Транс“ЕООД със седалище гр.Севлиево ЕИК 107548872 против И. В. И. от ***** иск за вреди,причинени на работодателя от умишлени действия за размера над 362,74 лева до 4267,75 лева,ведно със законната лихва считано от 3

20.V.2019 год.до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която исковете за сумата 3246,91 лева,представляваща липса на парични средства,и за сумата 362,74 лева,представляваща вреди от умишлени действия,ведно със законната лихва върху главниците от 20.V.2019 год.до изплащането им,са уважени.

Решението е окончателно.

В частта,с която искът за липси е отхвърлен над 3246,91 лв.до 3431,13 лева ,решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4