Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1762 от 07.12.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3131/2023
Вид
Решение № 1762
Подписан
07.12.2023
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1762 гр. Варна, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110203131 по описа за 2023 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „ИСУ ИНВЕСТ” ЕАД, срещу НП №51 от 18.06.2023г., на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, с което на „ИСУ ИНВЕСТ” ЕАД с ЕИК 203334911 с адрес на управление гр.София ул.”Дванадесети април” №6, представлявано и управлявано от М.Н.В. Изпълнителен директор, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лв. на осн.чл.200 ал. 1 т.19 от Закона за водите.

В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от адв. С. от АК Варна, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на сочените в жалбата основания. Претендира присъждането на разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за 1 цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2022г. е извършена проверка на място в ПИ с идентификатор ***/нов идент.*** по КК и КР на гр.Варна и документална проверка по разрешително за водовземане от минерални води №21610067/19.10.2016г., чрез сондаж Р-209х „Ису Инвест - Варна“ , намиращ се в описания имот с титуляр „ИСУ ИНЕВСТ“ ЕАД . При проверката е установено, че на посочената дата водовземното съоръжение се експлоатира от титуляра на разрешителното за питейно-битово снабдяване и за други цели на жилищен комплекс от затворен тип в същия поземлен имот, без да е учредена Санитарно-охранителна зона, като по този начин е налице отклонение от условия по т.6 от раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ от разрешително №21610067/19.10.2016г. за водовземане на минерални води. Преецееннено е било , че по описания начин е осъществено нарушение на чл.48 ал.1 т11 от Закона за водите /ЗВ/.

Резултатите от проверката са били обективирани в констативен протокол Н В-591/16.11.2022г.

Във връзка с така описаното нарушение е съставен АУАН №145 от 19.112.2022/балнокв номер 000919/, връчен и подписан на същата дата от представляващия дружеството – нарушител, без да са направени възражения по акта. Такива не са били представени и в законния за това срок. В АУАН е квалифицирано нарушението по чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ.

АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и е възприел правната квалификация на нарушението. Определил е санкция в границите на предвидения за това минимум по чл.200 ал.1 т.19 от ЗВ.

2

Съдът намира, че при издаването на процесните АУАН и НП, АНО е спазил изискванията на закона и нее е допуснал процесуални нарушения.

Правилно е съотнесал фактическата обстановка към правната квалификация на нарушението. При изписване на нарушението ясно е посочено, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал.

Отделно от изложеното, съдът намира, че по делото практически не се спори че е допуснато описаното нарушение, а се излагат твърдения от страна на процесуалния представител на въззивника за причините поради които не е била учредена Санитарно-охранителната зона. Страните не спорят, че такава зона е била изградена към момента на проверката, но същата не е била учредена по надлежния ред. За съдът е ирелевантно какви са причините за допуснатото нарушение, след като то е свързано с експлоатацията на водовземно съоръжение – сондаж, за което има издадено разрешително за водовземане на минерални води. Безспорно въззивника се е съгласил да изпълнява определени условия свързани с „Изискванията към програмата за мониторинг“ от посоченото разрешително и е следвало да съобразява поведението си с тези изисквания.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца е проведено правилно и законосъобразно.

Спазени нормите на чл.42 и чл.57 ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Липсват допуснати процесуални нарушения свързани с нарушаване правото на защита на въззивното дружество.

Наказателното постановление е обосновано и правилно. Размерът на санкцията, който е определен в предвидения от закона минимум, съдът намира за справедливо определен.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна. Предвид сложността на производството, съдът прецени, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в 3 минималния допустим размер, а именно – 80.00лева.

Водим от горното, съдът постанови:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №51 от 18.06.2023г., на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, с което на „ИСУ ИНВЕСТ” ЕАД с ЕИК 203334911 с адрес на управление гр.София ул.”Дванадесети април” №6, представлявано и управлявано от М.Н.В. Изпълнителен директор, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лв. на осн.чл.200 ал. 1 т.19 от Закона за водите.

ОСЪЖДА „ИСУ ИНВЕСТ” ЕАД с ЕИК 203334911 с адрес на управление гр.София ул.”Дванадесети април” №6, представлявано и управлявано от М.Н.В. - Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА Басейнова дирекция за Черноморски район сумата от 80.00лева – юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4