Определение № 1140 от 20.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 20.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002902182 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. срещу решение № 380/27.06.2025 г. по в. т. д. № 106/2025 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1599/18.11.2024 г. по т. д. № 1868/2023 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора на основание чл. 24, ал. 1 ЗК да заплати на ПК „Биримирци“ обезщетение за вреди, причинени от него в качеството му на председател на кооперацията, както следва: в размер на 28 855 лева неправомерно разходвани на 14.12.2018 г. в негова полза и в полза на още двама членове на кооперацията, сума в размер на 2 089 лв.- платени лихви върху просрочени местни данъци и такси за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г.; сума в размер на 21, 46 лв. – платени неустойки за просрочени плащания на задължения за електроенергия за 2020 г., сума в размер на 200 лева - платена имуществена санкция за неизпълнено в срок задължение за публикуване на ГФО за 2018 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл.

281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които обезпечават всестранно изясняване на спора. Заявяват се оплаквания, че съдът не е обсъдил нито едно от доказателствата, които касаторът е представил, нито е изложил мотиви относно възраженията и доводите в отговора на исковата молба относно незаконосъобразността на решението за ангажиране на отговорността му като председател на кооперацията. Оплакването се подкрепя с доводи, че съдът неправилно е приел искането като такова за инцидентна отмяна на решението на ОС. Всъщност предмет на спора е дали взетото решение може да бъде квалифицирано като такова, отговарящо на изискванията на чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК. Квалификациите на решението в протокола от ОС не следва да са задължителни за съда в това производство 1 независимо, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 58, ал. 5 ЗК. Наред с това се изтъкват оплаквания, че съдът необосновано е приел, че са налице основанията по чл. 24, ал. 1 ЗК за заплащане на обезщетение за вреди, тъй като ищецът не е представил доказателства, че сумата от 28 855 лв. е била платена със средства на кооперацията. Предходните инстанции са ценили като доказателства за осчетоводяване единствено документите, представляващи лист 48 и 49 от делото, но не и тези, представляващи лист 53, лист 54, и лист 55 - сметка 499-1. Наред с това се изтъква от касатора, че апелативният съд неправилно е интерпретирал фактите и обстоятелствата, установени от заключението на съдебно-счетоводната експертизата, относими към вписванията в оборотната ведомост за 2018 г. Според него от факта, че обобщените данни от оборотните ведомости за периода 2015 г. – 2018 г. са отразени и в подадените от ответника отчети за приходите и разходите, както и в годишни данъчни декларации за съответните две години не следва заключение, че и конкретните отделни приходи и разходи на кооперацията за съответната година в т. ч. плащането на 28 855 лв. съвпадат с тези, които са отразени в представената от ищеца оборотна ведомост, както е приел апелативният съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основания за факултативен достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се следните въпроси:

1. „Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“ 2. „Вписванията в счетоводните книги, които са частни свидетелстващи документи, равнозначна ли е на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи?“

3.„В хипотеза, когато не е разглеждан резултат от финансова ревизия на кооперацията и решението не е взето при тайно гласуване, може ли такова решение да бъде квалифицирано като решение на общо събрание на кооператорите по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК, както и може ли да се приеме, че такова решение е годно основание за търсене на съдебна отговорност по реда на чл. 24 ЗК и чл. 28а ЗК, след като не съответства на изискванията на закона?“

4.„При искове по чл. 24 и чл. 28а ЗК допустимо ли е след изтичане на преклузивния срок по чл. 58, ал. 5 ЗК да се разглеждат възражения на ответника за липса на предпоставките по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК?“ 2

По първия въпрос се твърди отклонение от задължителна практика /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС/ и казуална практика по приложението на чл. 235, чл. 236 ГПК и чл. 272 ГПК. По втория въпрос се сочи отклонение от приетото с решение № 62/2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на II т.о., решение № 8/2011 г., решение № 83/2017 г. по гр. д. № 2383/2016 г. на II г.о. По трети и четвърти въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отделно се заявява основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, предполагащо директен контрол на въззивното решение. То е мотивирано с липсата на мотиви относно дължимостта на сумата 1 300 лв., която според касатора той нито е получил, нито е разходвал.

С оглед изложеното се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на разноски в полза на касатора.

От ответника по касация е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва и се заявява становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. В отговора се поддържа, че спорният казус е разрешен при изяснена фактическа обстановка, като доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност и всички изложени мотиви кореспондират с материалите по делото. В решението на ОС ясно и недвусмислено се съдържа волята на кооператорите, а именно да се търси съдебна отговорност на бившия председател на УС М. Д. за нанесени на ПК „Биримирци“ вреди от негови действия или бездействия, установени от ликвидационната комисия. В евентуалност се претендира въззивното решение да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Въззивният съд е отграничил като безспорни следните факти по делото:

Производството е образувано по претенция с правно основание чл. 24, ал. 1 ЗК за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ответника М. В.

Д. /касатор в настоящото производство/ в качеството му на председател на ПК „Биримирци“, подробно описани по пера и стойност в исковата молба. В нея са изложени твърдения, че ответникът е бил дългогодишен председател на ищцовата кооперация - от 2004 г. до 2021 г., като същият е бил освободен от длъжност, но не и от отговорност. След извършена от ликвидационна комисия цялостна проверка на дейността и счетоводството на кооперацията са били констатирани множество нередности, довели до нанасяне на имуществени вреди на кооперацията в резултат на виновни действия/бездействия на ответника. На проведено на 24.04.2023 г. общо събрание на кооперацията е било взето решение да се търси съдебна отговорност на ответника за нанесени на кооперацията вреди, за което е била 3 упълномощена ликвидационна комисия.

Съставът на апелативния съд е констатирал, че между страните са безспорни обстоятелствата, че ответникът е бил председател на Земеделска кооперация „Биримирци“ през периода 2004 - 2021 г.; че единствен е представлявал кооперацията; че се е разпореждал с паричните средства на кооперацията на каса и по банкови сметки.

По оплакванията, релевирани в сезиращата въззивната инстанция жалба, съставът е приел, че тези от тях, касаещи начина на свикване, провеждане и гласуване на събранието, съответно вземането на решение за търсене на отговорност, не могат да се разглеждат в производството по иска с правно основание чл. 24 ЗК. Законосъобразността на решение на общото събрание може да бъде оспорена по съдебен ред само от изрично легитимирани лица, посочени в чл. 58, ал. 2 ЗК, и в установените от закона преклузивни срокове.

До отмяната му решението поражда последиците, следващи от съдържанието му. В мотивите е отчел, че, доколкото по делото липсват твърдения и доказателства решенията на ОС на кооперацията от 22.04.2023 г. да са оспорени по реда на чл. 58 ЗК, то същите следва да се приемат за валидно взети и обективиращи волята на член-кооператорите да се потърси съдебна отговорност на Д. за причинените на кооперацията вреди.

Съдът е изложил съображения, че протоколът от проведеното събрание недвусмислено удостоверява взето решение за търсене на съдебна отговорност на ответника. Счел е за правилен отказът на първоинстанционния съд да допусне изслушване на свидетелски показания, доколкото такива са недопустими за установяване невярно съдържание на сочения документ.

Споделил е изводите на Софийски градски съд за основателност на твърденията за причинени на кооперацията вреди на стойност 28 855 лв., доколкото е констатирал липсата на доказателства, установяващи основание за извършените плащания. Приел е, че ответникът, комуто е тежестта на установи изгодните за него факти, не е представил доказателства за възникнали задължения на кооперацията към него и към другите две лица, получили плащане. Кредитирал е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което обобщените данни от представените по делото оборотни ведомости за периода 2015 – 2018 г. са били отразени и в подадените и подписани от ответника в качеството му на представляващ кооперацията отчети за приходите и разходите и годишни данъчни декларации за съответните две години, а в тях са били отразени плащанията в общ размер на 28 855 лв. Съобразил е, че М. В. е бил председател на кооперацията за периода 2004 – 2021 г., в който период са били съставени оспорените счетоводните документи. При анализ на сочените факти е изградил извод, че именно В. следва да носи отговорността за воденето на счетоводните книги лично или чрез избора на лице, комуто е възложил това.

За неоснователни е приел и оплакванията в жалбата, касаещи осъдителното решение по отношение на претенциите за обезщетяване на вреди, изразяващи се в платени лихви върху просрочени местни данъци и такси за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г., платени неустойки за просрочени 4 плащания на задължения за електроенергия за 2020 г., както и платена имуществена санкция за неизпълнено в срок задължение да бъде публикуван в търговския регистър ГФО за 2018 г. Изложил е съображения, че ответникът, в качеството си на председател, е следвало да положи грижата на добрия стопанин. Допускането на забава в плащанията съдът е квалифицирал като виновно неизпълнение на това задължение. Доколкото от доказателствата по делото е приел забавата за установена по безспорен начин, а в същото време за доказано наличието на средства за погасяване на задълженията /чрез оборотни ведомости и извлечения от сметки/, съставът на въззивния съд е приел за основателно твърдението в исковата молба за нанесени на кооперацията вреди. В допълнение е съобразил, че, макар в кориците на делото да се съдържат доказателства за съществуването и на други задължения, то липсват такива, че същите са били по-обременителни или че са били реално заплатени за сметка на неплатените. Отчел е и липсата на доказателства, че сметките на кооперацията са били запорирани към момента, в който е бил падежът на задълженията за местни данъци и такси.