Решение № 1316 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.ова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Янк. И.ова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501251 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С РЕШЕНИЕ № 23 от 09.03.2024г., ОС – Враца, постановено по гр.д.130 от 2022г., е осъдил на осн.чл.557,ал.1,т.1 КЗ ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД да заплати на И. К. Ц. сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от П. от 28.11.2021г., около 18.37 часа, по път 3-101, с посока на движение от с.Гложене към с.Бутан, ведно със законната лихва от 28.07.2022 / датата на отказа на застрахователя / до окончателното заплащане на сумата. Искът за разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Присъдено е и обезщетение за претърпени имуществени вреди от 484 лв. за престой в болнично заведение и закупуване на медицински изделия, резултат от същото П., в едно със законната лихва от 28.07.2022г. до пълното изплащане на сумата. Искът за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 968 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Присъдени са съответните разноски на страните за адв.възнаграждения и държавни такси .

В законовия срок е предявена въззивна жалба от легитимирана страна – 1 ищеца И. Ц.. Същия с ВЖ вх.№ 2712 от 09.04.2024г. обжалва решението на ОС Враца в отхвърлителните му части, както за неимуществените, така и за имуществените вреди. Излага съображения, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон , в пълно противоречие с института на чл.51, ал.2 от ЗЗД и съдебната практика. Намира, че първоинстанционния съд правилно е установил фактите , като е кредитирал изготвената и приета по делото СМЕ и показанията на свидетеля относно търпените от ищеца болки и страдания, периода на лечение и възстановяването му. Определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. е справедливо по размер. Правилно е установен и размера на имуществените вреди от 968 лева. Неправилно обаче ОС Враца е приел, че определените обезщетения следва да се присъдят в половин размер, поради прието съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия относно настъпване на вредите .

Излага съображения, че от приетата пред първата инстанция САТЕ е видно, че единствената причина за настъпване на П. са действията на водача на неидентифицираното превозно средство. Същия поради невнимание и движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и стъпил с левите си колела върху разделителната линия на пътното платно , въпреки видимата сигнализация за настъпило произшествие не възприема стоящия в близост до мястото на репатриране И. Ц. . Движещата се кола блъска И. Ц. с предната лява ъглова част на автомобила, не спира, продължава по посоката на движение и напуска местопроизшествието. Вещото лице дава заключение, че водача е имал възможност да предотврати удара , при условие ако автомобила се е движел със скорост от 55 км.ч. и включени къси светлини. Същия е могъл да го предотврати и при 96 км.ч., ако е имал включени дълги светлини.

Произшествието е осъществено на третокласен път , като са предприети всички необходими действия за осигуряване на видима сигнализация за останалите участници в движението . Мястото на П.-то е било добре осветено от фаровете на репатриращия автомобил и от сигнализацията му – жълта мигаща светлина от специализираното му оборудване и пътепоказателите. Движещия се в насрещното платно автомобил явно не е възприел обстоятелствата на пътното платно, като вместо да намали скоростта , дори се е движил със скорост над позволената от 90 км.ч.и върху осевата разделителна линия, поради което е настъпило и П.-то, при което е 2 пострадал ищеца. Намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на съпричиняването уредени в чл.51,ал.2 от ЗЗД, които изискват с действията си пострадалия обективно да способства за настъпване на вредоносния резултат, както е посочено и в Решение № 78 от 10.07.2014г. на ВКС, постановено по т.д.1982 от 2013г. , 1 т.о., ТК на ВКС. Моли решението да се отмени в обжалваните му части и да се постанови ново, с което исковете да се уважат в пълните предявени размери и се присъдят още 30 000 лв. наред с присъдените суми за неимуществени вреди, както й още 484 лв. обезщетение за имуществени вреди, наред с присъдена сума. Върху главниците да се присъдят и законните лихви от 28.07.22 г..Претендира направените разноски.

С отговора Гаранционен фонд на Р България оспорва въззивната жалба и намира постановеното от ОС Враца правилно и законосъобразно. От разпита на двама свидетели по делото е установено, че пострадалия е стоял в лявото платно и въпреки направена бележка не се е преместил в дясното платно. Съдът се е съобразил с посочения от вещото лице оздравителен период на пострадалия, с наличие на остатъчни явления и с факта, че ищеца не е напълно възстановен и прогнозата за това е неблагоприятна и въз основа на това е определил размера на дължимото обезщетение. Пострадалия се е намирал през нощта на единственото свободно пътно платно, по което е било възможно да се движат автомобили, тъй като другото е било заето от неговия и от репатриращия автомобили. При определяне процента съпричиняване съдът е отчел освен местонахождението на пострадалия и че не е имало поставен светлоотразителен триъгълник на пътя и репатриращия автомобил не е имал жълти светлини. Поради това намира, че правилно е определено 50 % съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдебния акт е постановен от компетентен съд, по правилно посочено правно основание и решението е валидно, постановено по допустим иск.

3

При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, по материалния спор и правилността на обжалваното решение Апелативен съд - София намира следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ: за заплащане на сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 968 лева застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на П., настъпило на 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2022г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение СГС е приел, че са доказани елементите от фактическия състав чл.557, ал.1,т.1 от КЗ . Установено е извършеното П., увредата на ищеца и остатъчните последици, виновното поведение на водача на ППС, причинил увредата, както и че неговата самоличност е неизвестна.

Последното легитимира ответника като отговорен да обезщети пострадалия за претърпените вреди. Съдът е приел размера на обезщетенията да е съответен на поисканите в исковата молба . От друга страна ясно е мотивирал, че е установено от събраните доказателства съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на удара и респективно причиняване на уврежданията и същото е в размер на 50 %, поради което е и определено обезщетение в размер на половината от исковите суми.

Между страните няма спор за настъпилото произшествие и нанесения удар върху ищеца от движещ се автомобил, претърпените увреди от ищеца / многофрагментарно счуване на дясна подбедрица / в резултат на него и факта, че водача на ППС-то причинил пътнотранспортното произшествие е виновен за същото. След удара с ищеца автомобила не е спрял и е останал неизвестен, както и неговия водач. ОС Враца е обсъдил подробно събраните в исковото производство доказателства – писмени, гласни, приетите експертизи – медицинска и автотехническа, като САС препраща към мотивите на първоинстанционното производство по обсъждането им.

Не се спори и по направения извод, за ангажиране на отговорността на ответника Гаранционния фонд на Р България. Не се спори, че ОС Враца е определил правилно размера на обезщетенията преди отчитане на съпричиняване, като съответни на понесената увреда,болки и страдания, 4 остатъчните увреждания по крака, отчетени в СМЕ и разноските за лечение.

Повдигнатия пред въззивната инстанция спор касае наличието на съпричиняване, респективно отражението му върху размера на обезщетенията. За целта в този аспект следва да се съобразят фактите извеждащи се от събраните от първата инстанция доказателства. От приетата по делото СТЕ се установява, че П.-то реализирано на 28.11.2021г. е станало в тъмната част на деня, на третокласен път състоящ се от две ленти с непрекъсната осева линия между тях. Движението по пътя се извършва двупосочно, като всяка от лентите е с ширина 3.4 м. От страна на лентата за движение от с.Гложене към с.Бутан където е реализирано П. с колата на пострадалия има «джоб – отбивка» с 3 м. дълбочина. Местоположението на ищеца И. Ц. към момента на настъпване на удара е било в лентата с покоса за движение към с. Бутан или в дясна лента, в близост до осевата линия т.е. на 3.4 м. в ляво от десния ръб на пътя. Същия е бил с лице към неговия и репатриращия автомобил, който е товарил увредения автомобил на ищеца.

Идващия по посока от с.Бутан към с.Гложене неизвестен движещ се автомобил се е движил със скорост 96 км.в час, с леви колела стъпили на осевата линия. И И. Ц. и движещия се неизвестен автомобил са били на осевата линия, поради което е настъпил удара.

Според показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели изслушани в о.с.з. на 04.04.2023г. свидетеля А. А. установява, че той е карал камиончето, с което е следвало да се премести катастрофиралата кола на ищеца Ц.. Камиончето е било с поставени пътеки и пуснати светлини, закачили са колата с въже, за да я изтеглят. Ц. е трябвало да управлява колата си от външната страна, докато я изтеглят върху автомобила на пътна помощ.

Шофьора влязъл в каросерията на камиончето и тогава чул удар, оставил дистанционното и видял И. Ц. повален на осевата линия от дясната страна.

Свидетеля Р. установява, че е имало проблем с качването на пострадалия автомобил на камиончето, тъй като показал проблем с дясното колело . Слязъл да види , тогава чул удар, обърнал се и видял ищеца Ц. на земята. Според него по време на удара ищеца е бил в лявото платно и свидетеля дори го е подканил да мине в дясното платно. Според този свидетел камиона също е бил с включени светлини.

Разминаването в показанията на двамата свидетели относно точното 5 местонахождение на пострадалия Ц. на пътното платно, съдът отдава на факта, че събитията се развиват в тъмната част на денонощието и всеки от тях е бил зает с различни дейности. Освен това показанията пред съда са дадени година и половина след случая. Като се съобразят заключението на приетата СТЕ и показанията на свидетеля А. САС приема, че местонахождението на пострадалия Ц. е било на осевата непрекъсната линия разделяща двете платна.

Предвид на това неправилен е фактическия извод на ОС Враца, че местонахождението на Ц. към момента на удара е в лявото платно, което е за движение на насрещно движещия се автомобил. Независимо от това изводът за нарушение на Закона за движение по пътищата е правилен. В конкретния случай за поведението на водача на пострадало П. Ф. Б. важат правилата на чл.123 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на т.1,ал.1 от чл.123 ЗДвП водача на пътнотопревозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие, има задължение да спре за да установи какви са последиците от произшествието, като това обаче следва да стане без да се създава опасност за движението по пътя. В конкретния случай след изтегляне на пострадалия автомобил на пътното платно, той за да бъде натоварен на репатриращия го камион, е оставен на дясното пътно платно посока от с. Гложена към с.Бутан.