Решение № 6783 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6783 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100113342 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД.

Софийският Градски съд е сезиран с искова молба, подадена от И. Н. И., с ЕГН **********, с която се предявява иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на Г.

Ц. Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на виновно нанесена тежка телесна повреда, за което има влязло в сила Определение от 10.11.2023г., с което е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия Г. Ц. Д. и Софийска Районна прокуратура по НОХД №3313/22г. по описа на СРС, НО, 114 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.06.2021г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че по силата на одобрено от СРС, 114 състав споразумение Г. Ц. Д. се е признал за виновен за това, че на 11.06.2022 г., около 22.30 часа, в гр. София, ж.к. *******, чрез нанасяне на удар с камък в областта на главата, Г.

Ц. Д. е причинил на И. Н. И., тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма (субдурален хематом, обхващащ цялата дясна хемисфера от слепоочно, теменно, до конвекситета с максимален напречен размер до 13 мм, с лека компресия върху вентрикулната система; субарахноидален кръвоизлив), което увреждане реализирало медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота - престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК , като му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, като изпълнението е отложено на осн. чл.66 НК.

В следствие на нанесената телесна повреда, ищецът твърди, че са му причинени 1 болки и страдания за изключително дълъг период от време, които не били отшумели и към датата на подаване на исковата молба; преминал през продължително лечение, включващо шевове по главата и животоспасяваща операция; лечението било съпроводено с още по-продължителен оздравителен период; в периодът на възстановяване бил в невъзможност да се придвижва сам и му се е налагало непрестанно да бъде подпомаган от сина си Н. И., дори за задоволяване найелементарни физиологични нужди; болката останала след причинената тежка телесна повреда се характеризирала с голям интензитет и продължителност; ищецът претърпял и психологични поражения - изпитвал тревожност, страх да излиза и да се разхожда сам, сънят му бил съпроводен от чести смущения и кошмари, свързани с процесното деяние.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Ц. Д. е подал отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи се, че ответникът е признал вината си в производство по реда на Глава 29 от НПК - сключване на споразумение.

Това обстоятелство, ограничавало пълното и всестранно изследване на фактическата обстановка и мотивите за извършване на престъпното деяние от негова страна, както и поведението на самия пострадал. В тази връзка, в наказателното производство не било изследвано поведението на пострадалия, който е бил в дългогодишен конфликт с ответника с оглед непрестанните провокации от страна на ищеца към ответника и ежедневните конфликти, инициирани от ищеца по делото. Въпросната случка, станала повод за образуване на наказателно производство била изцяло инициирана от ищеца, който за пореден път дразнел, обиждал и предизвиквал ответника. Ищецът не бил пасивен в създалата се ситуация, а провокирал ответника и целял създаване на пореден конфликт. Посочва се и, че с оглед възрастта на страните в производството, характеризираща се с по-висока емоционалност и ежедневните им дразги, ответникът не бил предполагал и не целял настъпване на вредоносен резултат в следствие на неговото поведение. Твърдят, че се касае за инцидент, настъпил при липса на ясно съзнание за случващото се и под форма на афект. Твърдят наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като ищецът със самото си поведение е провокирал ответника. Възразяват срещу размера на претендираното обезщетение, като считат, че размера на иска е изключително завишен н не намира подкрепа в нито едно от представените към доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото е изискано и приложено НОХД №3313/2022г. по описа на СРС, НО, 114-ти с-в, от което се установява, че производството е започнало по Обвинителен акт, депозиран на 14.03.2022г. и е приключило със Споразумение от 10.11.2023 г., с което подсъдимия се е признал за виновен в това, че на 11.06.2021г., около 22.30 часа, в гр.

София, ж.к. *******, пред блок *******, чрез нанасяне на удар с камък в областта на 2 главата, причинил на И. Н. И., тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно – мозъчна травма (субдурален хематом обхващаш цялата дясна хемисфера от слепоочно, теменно до конвекситета с максимален напречен размер до 13 мм с лека компресия върху вентритулната система; субарахноидален кръвоизлив), което увреждане реализирало медико - биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода.

Видно от Съдебномедицинска експертиза, приета по делото, вследствие на криминалния инцидент от 12.06.2021г. И. Н. И. е получил Черепно-мозъчна травма състояща се от: 1.Контузия на мозъка тежка по степен на тежест; 2. Остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/субдурален хематом/ в дясна хемисфера с максимален напречен размер /шИ./до 13мм.; 3.Изразен компресионно-дислокационен синдром; 4.Множество разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, които не са описани с тяхната локализация. Сочи се, че по своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищеца имат медико-биологичната характеристика на временно разстройство на здравето опасно за живота. Опасността е била реална и се определя от развилия се остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/субдурален хематом/ и е съществувала за периода до който хематома не е отстранен оперативно. Без своевременна и високо специализирана медицинска помощ леталния изход е бил неминуем. Острият травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ се сочи за най-сериозното усложнение при черепно-мозъчните травми. Посочено е, че след произшествието И. Н. И. с екип на център за спешна медицинска помощ град София е бил транспортиран до спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна”, като при постъпване е бил в увредено общо състояние, оценен по Глазгоу кома скала /ГКС/- 8т. /от15т. максимално/. Извършена е оперативна намеса и ищеца е бил в лечебното заведение от 12.06.2021г. до 21.06.2021г.

Посочено е, че към момента на травматичния инцидент И. Н. И. е бил на 69 годишна възраст и възстановяването от толкова тежка травма е бавно и несигурно; установено е, че при пациенти над 65г. възраст след черепно-мозъчна травма има честа поява на късни епилептиформени припадъци, капацитета за приспособяване към травмата на атрофичния мозък при възрастните пациенти е по-малък от този на по-младите. При И.

Н. И. травматичния инцидент е настъпил на терена на предшестваща също тежка мозъчна контузия /02.03.2018г.-14.03.2018г./, от която са останали трайни контузионни изменения. Възстановителният период за описаната тежка мозъчна контузия при пациент на възраст до 45-50 години е до година и половина, но на възрастта на ищеца той се удължава до две и половина, три години.

Посочено е, че най-интензивни болки и страдания И. Н. И. е търпял непосредствено след инцидента, при обработка на раните, при превръзките след 3 операцията и свалянето на конците. След изписване в първите месеци е имал чести епизоди от главоболие, което постепенно е преминало. След черепно-мозъчна травма главоболието е най-честият симптом който отзвучава до шестия месец след травмата.

Посочено е обаче, че в делото няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения в хода на оздравителния процес, като след изписване, по данни от личния преглед, И. Н. И. не е извършвал контролни прегледи.

Посочено е, че към настоящия момент, три години след инцидента, И. Н. И. е в задоволително общо състояние, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, контактен, ориентиран за собствена личност, време и място. В неврологичния статус са констатирани координационни нарушения, без отпадна двигателна симптоматика. Походката е самостоятелна като за по-голяма сигурност се придвижва с помощно средство. Трайни последици /отпадна неврологична симптоматика/ от тази травма експертизата не е установила. Трайни последици при И.

Н. И. има от претърпяната тежка черепно-мозъчна травма от месец март 2018г., за които обаче ответника не носи отговорност.

По делото е приета и СПЕ, съгласно заключението на която, на база проведеното психологическо обследване се установило, че най-общо психологическите поражения на И. Наков И. в резултат на инцидента могат да се опишат като Повторно преживяване (обсесии, нахлуващи насилствено за психиката спомени и негативни преживявания);

Умерена личностна тревожност

(раздразнителност, умора, затруднено концентриране, негативни мисли, нарушения на съня, телесни неразположения); Нарушения на съня (повтарящи се кошмари, лош сън);

Високо ниво на социално-психологическа напрегнатост (лоши социални отношения, прекъснати дейности, влошен начин на живот, повишен риск от отрицателни последици за здравето); Умерена ситуативна тревожност (страх или безпокойство, свързани със специфични ситуации или обекти, избягване на ситуации, значително въздействие върху качеството на живот и лични взаимоотношения); Хронична болка в тилната област (тежка инвалидизация, нарушена мобилност, засегнат начин на живот);

Гранични нива на депресия ( намален волеви капацитет, раздразнителност, песимистичност). Установява се, че И. Н. И. страда от значителна степен на посттравматичен стрес; чувства продължителен ментален и физически дискомфорт, който е засегнал цялостното функциониране на неговата психика и личност; установени се трайно повишени нива на психично напрежение, тревожност, девпресивитет. Налични са епизоди на натрапчиви неконтролируеми спомени и негативни емоционални състояния, нахлуващи негативни емоции и мисли на застрашеност. Тяхната продължителност е такава, че е засегнала трайно психическото му благосъстояние и функциониране. Психодиагностичните тестове относно болковите преживявания показали, че в следствие на хронифициране на болката и продължаващите всекидневни болезнени усещания в глава, у И. И. е настъпила тежка 4 степен ограничаване на социалния живот и активности. Всички тези изменения в психиката и нервната система на пострадалия, не са засегнали интелектуалното му функциониране, но влияят заедно и по отделно върху имунната система, емоционалната регулация и общото психично благополучие и пораждат регулярно епизоди на значително психично страдание.

Установява се, че процесното събитие влияе негативно и хронично на качеството на съня на ищеца.

Очаква се психично здраве, а оттук и физическото състояние на И. И. да се влошава с напредването на възрастта, в степен по-значима от тази на неговите връстници.

По делото са депозирани показания от Н. И. – син на ищеца, който заявява, че живее с баща си. Посочва, че Г. Д. има пререкания с целия квартал, защото е конфликтен. До колкото знае, баща му е познавал Г. Д. само визуално, поздравявали са се, но „не са имали нещо общо, за да имат някакви конфликти“. Поради наличието на пандемия от Ковид 19, в страната, е видял баща си когато са го изписали от болницата, след 9 или 10 дни престой. Посочва, че е имал превръзка на главата си, ходил е по 2 м. и е спирал. Посочва, че след предходната травма се е бил оправил и е можел да ходи по над 500м. без да спира, а след втората травма всичко е започнало от начало.