Решение № 492 от 16.12.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 807/2024
- Вид
- Решение № 492
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 492 гр. Перник, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720200807 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Б. ЕГН:**********, живущ на адрес: гр. ********* против: Наказателно постановление №24-3796-000087 от 9.05.2024 г.., издадено от В. Н. П., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,, с което за вменено нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че не е изяснена фактическата обстановка, като не отрича че автомобилът е с оборудван колан и е бил без колан, но сочи че има здравословни причини за това и че е навел тези възражения, като не са били взети предвид от полицейските служителите, като в множеството си молби по делото, същият е поддържал и възаржението за влошено здравословно състояние, като поради същото не се е явявал и по делото в повечето съдебни заседания, но е депизорал молби, приемани от 1 съда, като е поддържал и че поведението на актосъставителката към него е било крайно неуважително и оскърбително, както и че е представил медицински доказателства за състоянието си, които не са били взети предвид.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание, като не излага доводи по същество, освен в придружителното писмо, с което преписката е била окомплектована.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН GA № 1029501, от 01.05.2024 г., издаден от актосъставителя- Ж.
Д., на жалбоподателя - С. В. Б., е било вмененото следното нарушение при следните обстоятелства, а именно: за това, че на 01.05.2024 г. в 11:19 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ДОБРИ МИЛАНОВ като Водач на лек автомобил, ОПЕЛ АСТРА, ******, при обстоятелства: На 01.05.24г. около 10.56ч. в Гр.Перник,кв.Църква с посока на движение от ул.Д.Благоев ,към махала Стара Църква, на ул.Добри Миланов пред дом номер 31,е спрян за проверка лек автомобил марка Опел,модел Астра.с рег.номер ****** собственост на:В. Б. Г. с ЕГН:********** живуща в гр.******. Водачът С. В. Б. с ЕГН:********** управлявал горепосочения автомобил без обезопосителен колан с който автомобила е фабрично оборудван.Водача е бил сам в автомобила, като му е било вменение нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП / ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N 2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ
ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е
ОБОРУДВАНО/. При връчване на място на акта, жалбоподателят, видно от представения акт в преписката е вписал възражения ръкописно, като е посочил, че има възржания и че „тъкмо е потеглял“.
В срока по чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателят е депозирал допълнително възражения за здравословноното му състояние, които според него препятстват възможността му да носи обезопасителен колан, като е излагал и множество възражения, относно грубо поведение на актосъставителя, по време на проверката. Към възржанията си от 7.5.2024 г е приложил и медицински документи-ТЕЛК Решение № 2142 от засед. 129 от 14.7.2022 г., II МБАЛ ****** -ЕАД / представено и към жалбата до съда в копие/, видно от което е посочено, че лицето е с 80% трайна намалена работоспособност, пенсионер с пенсия за инвалидност, старши инспектор, статус- пожизнен, като във водеща 2 диагноза е вписано- инсулино зависим захарен диабет, като в графа общо заболяване са посочени също и - диабетна полиневропатия, ретинопатия, макро ет микро ангиопатия. ХАНК. Лумбална спондилоза с остеохондроза.
Диекопатия Л4-л5-С1. Дв. лумбосакрален радикулерен синдром. В АНАМНЕЗА е посочено също и - Страда от захарен диабет усложнен с диабетна полиневропатия, ретинопатия, макро ет микроангиопатия. На Инсулино лечение. От дълги години с хр. болки в кръста с ирадиация към двата долни крайника.
Въз основа на горепосоченият Акт е б и л о издадено Наказателно постановление №24-3796-000087 от 9.05.2024 г.., издадено от В. Н. П., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за вменено нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 50лв., като в НП дословно е била възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта, като доводи и преценка по чл. 52 ЗАНН, относно възраженията на жалбоподателя, и представените от него документи, напълно отсъстват. Същевременно, видно от преписката, във връзка с неговите възражения е било изготвено становище на чл. полицейски инспектор-К. от 15.05.2024 г., адресирано до Началника на 02 РУ при ОДМВР-Перник, в което във връзка с възражението и представените към него документи е описано, че –„Същият обобщава възраженията си в три точки, както следва:“...бил е спрян с махане с ръка от „лицето“ Ж. Л. Д. от служебния автомобил при разминаване с „пресветкане на къси и дълги светлини“. Доколкото твърденията на Б. явно са, че не е спрян по надлежен ред за проверка, същите са неоснователни.
Инструкция № 81213-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и конкретно чл. 61, ал. 5, пр. II изрично позволява спирането на ПС с ръка при изравняването с тях, когато нарядът се движи с автомобил В конкретният случай е безспорно, че полицейският наряд се е движил с МПС, посочено и от нарушителя. Изводимо е, че спирането за проверка е извършено в съответствие с наредбата, още повече, че явно знакът за спиране е бил подаден ясно и разбираемо, бил е възприет от Б. и същият е спрял движението си. Ж.
Д. е „некомпетентна“ и пушила в лицето и не можела да състави АУАН и в продължение на един астрономически час звъняла на много други хора. В тази част твърденията на Б. не навеждат данни, водещи до отпадане на вината, пито такива, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо обикновения случай. Инспектор Ж. Л. Д. е полицейски инспектор в гр.
ОП при Второ РУ - Перник, преминала е теоритико-фактически изпит и е оправомощена със заповед на директора на ОМДВР - Перник да ангажира административнонаказателна отговорност за установени нарушения по ЗДвП, съответно компетентността и е проверена. Останалите твърдения /телефонни разговори, пушене и др./ са неотносими за административнонаказателното произвдоство. Продължителността на проверката /по данни на Б. повече от 3 един час/ не е нормативно регламентирана. Различните случаи предполагат различна продължителност, като тя е свързана и с работата на служебната техника и условията, както и от фактическата и правна сложност на различните казуси. Обстоятелството, сочено от Б., че му е било лошо, защото бил инвалид не води до отпадане на вината за нарушението. Нещо повече фактическото извършване на нарушението по чл. 137а, ал. 1 / водачът е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан/ е безспорно в настоящият случай. Доколкото здравословният проблем на Б. е възможно да се е обострил в следствие на престоя, видно той е поискал съдействие за влошеното си здравословно състояние на ЕЕН 112. Няма данни дали такава изобщо му е била оказвана. Твърди се наличието на хипотезата на чл. 137а, ал.
2, т. 2 от ЗДвП - могат да не използват обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, за което е приложено и експертно решение № 2142/14.07.22г., според което същият е с поставена диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“, придружен от „Дископатия Л4-л5-С1“. По възражението на Б. липсват медицински документи, от които да се изведе, че е поставена диагноза за физическото състояние на водача, която не му позволява ползването на обезопасителен колан. В този ред на мисли за физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (г.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Не са представени от Б. и никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. I акъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан.. а представеното експертно решение констатира заболявания - диабет и дископатия, без да засяга възможността на лицето като водач на МПС да поставя или не обезопасителен колан...“/, като в заключение е предложено да се издаде НП, но видно от датата на НП, СЪЩОТО Е ИЗДАДЕНО 6 ДНИ ПРЕДИ СТАНОВИЩЕТО, за издаването му, като е посочено в края на становището, че –„...Следва да бъде посочено и че по АУАН G A № 102950/01.05.2024г. е било издадено НП № 24- 2796-000087/2024г. и настоящото възражение е погрешно адресирано до директора на ОДМВР Перник, вместо до административнонаказващият орган по процесният АУАН началника на Второ РУ - Перник. Това е довело до забавяне, като макар документът да е бил препратен до надлежният орган е пристигнал след издаването на НП. В случая обаче, наведените данни от Б. не сочат обстоятелства, водещи до отпадане на вината, съответно НП е издадено правилно..“.
4
С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита наактосъставител и очевидец, а именно- Ж., на длъжност полицейски инспектор при РУ 02 Перник, ОДМВР-Перник, която в разпита си поддържа изложеното в акта и в НП, като сочи, че действително е имала пререкания с жалбоподателя, но излага своето становище за случилото се, като сочи че същият е бил без колан при проверката / св. Д.- „...Бях на работа и изпълнявайки служебните си задължения спрях жалбоподателя, защото визуално възприех, че е без колан. Ние патрулирахме в служебния автомобил.
Лицето беше спряло и потегли. То стоеше наблизо до нас. Качи се в автомобила, стартира двигателя и потегли. Мина около 3-4 метра и повече даже, може би около 10 метра, и видяхме, че същият е без колан. Слязохме от автомобила, спряхме го и му поискахме документите за проверка.
Уведомихме го какво сме видели и защо го спираме и написахме акта. Той имаше през цялото време възражения и се отнасяше към нас с обидни думи, и специално към мен, че съм „некомпетентна“, „проста“. Звъня на някакъв главен комисар да отмени акта. Жалбоподателят каза, че в столичен инспекторат работил и щял да ми види сметката, заплашва ме, за което има запис на видеорегистратора. Предполагам видеорегистраторът се съхранява във Второ РУ-Перник, защото той подаде жалба и до самото Районно управление, освен до съда, и мисля, че имаше даже проверка, която е прекратена. Не мога да кажа къде точно се съхранява самия видеозапис.