Решение № 8585 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8585 гр. С, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110126244 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

11.05.2026 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 26244/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация С“ ЕАД срещу Ц. Б. М, като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к. „М“, бл. ***, вх. *, ап. *, аб. № ******, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1370,82 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., но ответника не я бил заплати, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 253,87 лева за периода от 15.08.2022 г. до 25.07.2024 г. Излага съображения, че е предоставена услугата дялово разпределение, поради което се дължала и цената на същата, която не била 1 заплатена и била в размер на 23,76 лева за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., като се дължала и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2024 г. в размер на сумата от 6,00 лева. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез особения представител, като претенциите се оспорват изцяло. Твърди, че исковата молба е нередовна, както и че ответника не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск. Поддържа, че не било ясно как е формирана претенцията, като сочи, че не било ясно и как са възникнали задълженията. Инвокира довод, че не е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. Също така не била владяла или ползвала имота на друго основание, поради което не можела да отговаря по предявените искове. Излага съображения, че няма облигационни отношения с ищеца и не е абонат на дружеството, както че няма качеството на потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е изпадала в забава, като в случая не било доставено и твърдяното количество топлинна енергия. Също така не се дължала мораторна лихва върху прогнозни сметки. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че претенциите са недоказани като излага съображения по отношение на представените по делото писмени доказателствени средства. Навежда доводи, че не е обвързана от общите условия, тъй като същите не били надлежно разгласени. Развива съображения за наличието на неравноправни клаузи в общите условия. Твърди, че не са ангажирани доказателства за годността на топломера. Иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства. Твърди, че дяловото разпределение по отношение процесния имот било извършено при съобразяване на нормативните изисквания. Поддържа, че за процесния имот имало един водомер за топла вода, като била начислена единствено топлинна енергия за това. Навежда доводи, че БГВ се дължала за един потребител.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 2 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е Писмо от Столична община, район „Младост“ от 20.07.2018 г., като същата е посочила, че недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к. „М“, бл. ***, вх. *, ап. * е продаден на Ц. Б. М с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 27.03.1991 г.

От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 27.03.1991 г., сключен между ИК на ОбНС – община „Младост“ от една страна в качеството на продавач и Ц. Б. С. от друга страна в качеството на купувач се установява, че продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост на следния недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к. „М“, бл. ***, вх. *, ап. *.

С оглед изложеното съдът намира за установено, че през исковият период ответникът е бил изключителен собственик на процесния недвижим имот.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно 3 отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувач е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия единствено за БГВ за която са начислени суми, като такива не са начислявани за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имот. Вещото лице е посочило, че за процесния период сумите за БГВ са определени на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп за 1 потребител в имота, при база от 140 л. за денонощие. Експертът е направил извод, че за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е на стойност от 1371,71 лева.