Решение № 105 от 26.01.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пазарджик, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100163 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 ГПК.

В подадената искова молба ищецът К. Н. Г. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул. „******, срещу „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление град ****** твърди, че не дължи на ответника по изпълнително дело №20228890401229 на ЧСИ Д. С. , вписана под №889 сумата от 2061.75лв., неолихвяеми вземания/ / главница, законова лихва, възнаградителна лихва, мораторна лихва/, както и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 829.44лв., съгласно ТТРЗЧСИ . Поддържа , че по изпълнителен лист от 23.05.2014 г. по ч.гр.д. № 894/2014 г. по описа на РС-Пазарджик е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 938,91лв. главница, възнаградителна лихва за периода 20.05.2013 г. -20.09.2013 г. в размер на 90.65лв., мораторна лихва за периода 20.06.2012г. 26.02.2014г. в размер на 66.12лв.и законна лихва, считано от 18.03.2014 г. до изплащане на вземането както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25, 0 0 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 , 0 0 лв. Твърди се, че по издадения изпълнителен лист е било образувано срещу ищеца изпълнително дело №20228890401229 по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№ 889 с район на действие Окръжен съд -Пазарджик за сумата от 4 005,11 лв. включваща освен сумите по горния изпълнителен лист, така и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 829,44лв., така и присъединените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата в размер на 1 113,92 лв. Твърди се, че от изпратеното запорно съобщение до работодателя „Екоинвест“ЕООД с ЕИК 115784420 ищецът е узнал, че срещу него е образувано горното изпълнително дело и на основание чл.450, ал.3 чл.507, чл.508, чл.458 и чл.512 от ГПК са му наложени : запор на 1 трудовото възнаграждение, запор на банковите сметки в „Банка ДСК“ и „Юробанк България“АД и запор на ППС с рег.№РА 2885 К, МПС „Ямаха ХЦ 125. Уведомлението за наложените запори и издадения изпълнителен лист са връчени на ищеца на 11.01.2023 г. в кантората на ЧСИ с рег.№889. Ищецът поддържа, че на основание чл.110 от ЗЗД е погасено правото на принудително изпълнение за задължението по изпълнителния лист от 23.05.2014 г в размер на 1220.68лв., ведно със законната лихва от 18.03.2014г., която до момента е 841.07лв. или общо задължение в размер на 2061.75лв., поради което и на основание чл.120 от ЗЗД ищецът не дължи изпълнение.Сочи се, че Заповедта за изпълнение №457/21.03.2014г е връчена на ищеца чрез залепване на уведомление на входната врата на 14.04.2014 г. По ч.гр.д.№ 894/2014г. по описа на РС -Пазарджик не е подадено възражение от длъжника К. Г. по чл.414 от ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 28.04.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече, от деня в който вземането е станало изискуемо, а този ден в случая е 28.04.2014 г. и е изтекла на 28.04.2019 г. Сочи се, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудителното изпълнение, а такива според ищеца не са предприети до 28.04.2019 г.

Молбата на взискателя - настоящият ответник/ съгласно договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД/по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнително дело е подадена до ЧСИ Д. С. с рег.№889 на 08.12.2022г., след като вземането е погасено по давност. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, , в който се излага становище, че така предявения иск е процесуално допустим, но по съществото си е изцяло неоснователен. Твърди се, че по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/ праводател на ответника в качеството му на цедент по договор за цесия / на 03.12.2014 г. било образувано изп. дело № 714/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Д., с рег. № 887 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 23.05.2014 г. против ищеца К. Г..По време на образуваното на 03.12.2014 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 714/2014 г. били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

Твърди се, че след като изп. дело № 714/2014 г. е било прекратено, взискателят бил изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него било образувано ново изп. дело № 1229/2022 г., по описа на ЧСИ Д. С.. Твърди се, че с молбата си за образуване от 08.12.2022 г., взискателят К. И. бил поискал извършването на справки за имущественото състояние на К. Н. Г., налагането на запори и възбрани, както и насрочване на опис на движими вещи на името на длъжника, което отново прекъсвало погасителната давност за вземането. С молбата били възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Твърди се, че на 04.01.2023 г. били изходирани запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, до ОД на МВР Пазарджик, както и запорно съобщение до работодател „ЕКОИНВЕСТ" ЕООД. Сочи се, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника билое валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало давността, че волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена - цитира се съдебна практика в този смисъл ТР № 2 от 2

26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК, както и множество съдебни решения подкрепящи тезата на ответника. Твърди се от ответника, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящият взискател „Кредит И. И.

БГ" ЕАД, ЧСИ Д. Д. и ЧСИ Д. С. не са бездействали, а напротив, са били предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 714/2014 г. и изп. дело № 1229/2022 г., което доказвало отношение за активно поведение за удовлетворяване на взискателя. Ответникът сочи съдебна практика свързана с давността по изпълнителните дела в подкрепа на твърденията си, а именно - Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, което посочвало кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност, като сочи, че със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменяло като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което било постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от К. Н.

Г. иск по гр.д. 163/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, както и да присъди и юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв.

/триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет леваа/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност, се моли, в случай че съдът възложи разноските в производството в тежест на ответника, то да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да приеме възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено. Предявени са доказателствени искания.

Съдът след като съобрази доводите и възраженията на страните , както и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :

Между страните не са спорни следните обстоятелства. На 18.03.2013 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и ищеца К. Н. Г., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е бил подписан Договор за кредит № СЯЕХ10094094, като вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, които били уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за К. Н. Г. е възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по сключения договор.

3

Не е спорно и се установява, че по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 03.12.2014 г. било образувано изп. дело № 714/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Д., с рег.

№ 887 към КЧСИ и е бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 23.05.2014 г., като по време на образуваното на 03.12.2014 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 714/2014 г. били предприети изпълнителни действия .С молбата си за образуване на изпълнително дело на 03.12.2014 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Д. Д. .Съответно на 24.01.2015 г. било из пратено запорно съобщение до КАТ, на 22.05.2015 г. било из пратено запорно съобщение до работодателя на дължника. На 01.03.2017 г. е депозирана на молба за конституиране на нов взискател от ответника в настоящото производство „Кредит И.

Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като с тази молба на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Не е спорно и се установява, че спостановление от 20.09.2022 г. на ЧСИ Д. Д. , производството по това изпълнително дело № 714/2014 г. е било прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК – поради перемция.

По същия изпълтнителен лист взискателят с молба вх. № 33159/08.12.2022 е поискал образуването на изп. дело № 1229/2022 г., по описа на ЧСИ Д. С. , като с молбата е поискано извършването на справки за имущественото състояние на К. Н. Г., налагането на запори и възбрани, както и насрочване на опис на движими вещи на името на длъжника, което отново прекъсва погасителната давност за вземането. С молбата са възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Н а 04.01.2023 г. С а изходирани запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, до ОД на МВР Пазарджик, както и запорно съобщение до работодател „ЕКОИНВЕСТ" ЕООД.

Страните не оспорват, а и съгласно представените документи, като част от изпълнителното дело № 20228890401229, е че това производство не е приключило , а по молба на ищеца в настоящото производство , като обезпечение на предявения иск по чл. 439 ал.1 ГПК , съдът е допуснал спиране на изпълнението по същото изпълнително дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

В настоящия случай е предявен иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение или съдебно решение , като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.