Решение № 16793 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16793 гр. /адрес/, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110111129 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 283,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП реализирано на 09.09.2024г.

Ищецът-Б. Р. А. твърди, че на 09.09.2024 г., около 17:50 часа, във вилна зона /адрес/“, при управление на лек автомобил „Т.П“ с рег. № ******, с посока на движение третокласен път № ***, С. Е. Д.-при управление на лек автомобил „А.“ с рег. номер *******, навлиза в лентата за насрещно движение, след което е настъпил удар между двете превозни средства. Сочи, че след произшествието е транспортиран в УМБАЛ „С.А“, където му е направен преглед, при който са установени множество травматични увреждания. Твърди, че виновен за настъпването на произшествието е водачът на лек автомобил „А.“, за който е имало сключена застраховка „Г.О.” в ЗК „Л.И“ АД, валидна към датата на ПТП. Поддържа, че поради продължителни болки е посетил Ц. МДЛ „С.“ ООД на 26.10.2024г. и специалист – ортопед травматолог на 14.11.2024г. Във връзка с лечението си ищецът е направил следните разходи- на 01.11.2024г. – сумата от 260 лева за мека ортеза и на 02.11.2024г. – сумата от 23,50 лева за лекарствени продукти – Аркоксиа. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 283,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултата на произшествието имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 21.11.2024 год. до окончателното плащане на сумата.

Ответникът-ЗК „Л.И“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който 1 оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил-С. Е. Д., причинно-следствената връзка между произшествието и претърпените вреди, настъпването на твърдяните в исковата травматични увреждания, възникването на претендираните имуществени вреди, както и техният размер. Твърди, че произшествието е следствие от противоправното поведение на ищеца, който при излизане от земен път на път с настилка е отнел предимството на движещия се по пътя с настилка водач на лек автомобил с рег. № *******.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Г.О.“. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Г.О.“, сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, както и размера на претендираните неимуществени вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника обори законоустановената презумпция за вина, както и да ангажира доказателства във връзка с твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Г.О.“ за лек автомобил „А.***“ с рег. № **** и реализирането на ПТП на 09.09.2024 год. с участието на водачите на двата автомобила Б. Р. А. и С. Е. Д..

Спорен между страните в производството е механизмът на настъпване на произшествието. С оглед предвиденото в чл. 236, ал. 2 ГПК задължение на съда да извърши анализ на всички доказателства и приемането в производството на протоколи от разпити на свидетели и експертизи по ДП № ***г. по описа на РУ – С., следва да се отбележи, че при преценката си съдът се ръководи от принципа за непосредственост, който не допуска съдебното решение да се основава на свидетелски показания, изготвени и събрани в друго производство /в този смисъл Решение № 66 от 12.03.2015г. по гр. д. № 5839/2014г. на ВКС, IV г.о., Определение № 179 от 2

11.04.2018г. по гр. д. № 4145/2017г. на ВКС, I г.о., Определение № 2537 от 20.05.2025г. по гр. д. № 1308/2024г. на ВКС, II г.о./, поради което изявленията на страните, обективирани пред органите на РУ - С., не следва да бъдат вземани предвид при формиране на крайните изводи.

Приет като доказателство по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 09.09.2024г., в който е отразено, че произшествието е станало на третокласен път ***, кръстовището с ул. „/адрес/“, с участници лек автомобил „Т.П“ с рег. № ****** с водач Б. Р. А. и лек автомобил „А.“ с рег. № ****, управляван от С. Д.. В частта относно обстоятелствата за инцидента е отбелязано, че първият участник, излизайки от земен път, отнема предимството на втория участник, който се движи по пътя с предимство, като се блъскат и реализират ПТП с пострадали лица, както и че Б. А. с с фрактура на 7 и 8 ребро вляво, сътресение на мозъка, левмо терак (засегна) с опасност за живота, но е отказал хоспитазалиция. Протоколът е изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на предоставената му компетентност след извършено посещение на местопроизшествието и в предвидените от закона форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. При това положение и доколкото липсва оспорване от страните, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на обстоятелствата, че на 09.09.2024г. около 17:50 часа е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие с посочените участници. Частта, описваща констатациите на компетентния орган относно механизма на процесното ПТП обаче, не обвързва съда, тъй като тези факти не са непосредствено възприети от него, а са констатации въз основа на заявленията на участниците в произшествието.

За установяване на обстоятелствата относно настъпването на произшествието са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Е. Д., от които се установява, че на 09.09.2024г., при движение към С.Б, с лек автомобил „А.“, е възприел спрял на черен, чакълест път лек автомобил „Т.“, който изчаквал преминаването му, за да се включи в движението по главния път. На разС.ие от около 2 метра спрелият автомобил изведнъж навлязъл на пътя. Установява, че за да избегне съприкосновението е навлязъл в лентата за насрещно двжение, но въпреки това настъпил удар в предния ляв калник на МПС „Т.“, същото се завъртяло и бил реализиран втори удар, като накрая управляваното от него моторно превозно средство се насочило към мантинелата при платното за насрещно движение. Свидетелят твърди, че другото пътно превозно средство също се е завъртяло и се насочило към насрещната мантинела. Установява се, че поради липса на време за реакция е задействал спирачната уредба едва след първия сблъсък. Твърди, че пътният инцидент 3 настъпил през светлата част на денонощието, на суха пътна настилка, като от дясната страна между асфалта и чакъла бил поставен пътен знак „Стоп!“, а по главния път е имало пътни знаци относно предимството, както и въвеждащи ограничение на скоростта, като непосредствено преди тази отбивка имало пътен знак, ограничаващ скоростта на 60 км/ч. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и непосредствено възприети. Единствено в частта за наличието на поставен пътен знак „Стоп!“ от дясната страна на черния път и за поставен непосредствено преди отбивката пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта на 60 км/ч, не следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на 09.09.2024г. около 17:50 часа лек автомобил „Т.П“ с рег. № ******, при движение по земен път в района на вилна зона „/адрес/ и на кръстовището с път III-***, и при включване в движението водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се с предимство по път III-***, с посока от гр. /адрес/ към с. /адрес/ лек автомобил „А.“ с рег. № ****. Установява се, че първоначалното съприкосновение между двете превозни средства е настъпило по дължина на пътното платно на около 9,75 метра преди линията на ОР по посока на огледа – в посока с. /адрес/ в лентата за движение на лек автомобил „***“, и на 3,44 метра по широчина на пътното платно влявло от линията на ориентира на път III-***, считано по посоката на движение на лек автомобил „А.“. Вещото лице е направило заключение, че скоростта на лек автомобил „Т.П“ след удара е 47,50 км/ч, а на моторно превозно средство „А.“ – 45 км/ч.

Скоростта преди удара на първото превозно средство е била 26,3 км/ч, а на второто – 74,9 км/ч. При скосост на движение от 74,9 км/ч опасната зона на спиране на лек автомобил „А.“ е 60,63 метра, а на „Т.П“ – 14,11 метра. При сравнение на опасната зона на „А. и отС.ието на същия от мястото на удара – 14,15 метра, в момента, когато лек автомобил „Т.П“ е предприел маневра ляв завой за навлизане от земния път върху асфалтовата настилка на път III-*** е бил видим за водача на лек автомобил „А.“, но последният не е имал техническа възможност да предоврати произшествието.

Установява се, че ПТП е било непредотвратимо и при движение със скорост от 50 км/ч. От заключението се установява, че инцидентът не би настъпил, ако моторното превозно средство „А.“ се е движело със скорост не по-висока от 24 км/ч., като от техническа гледна точка причина за настъпване на пътно-транспорното произшествие е поведението на водача на лек автомобил „Т.П“, който при маневра ляв завой в посока от земен път на ул. „/адрес/“ към вилна зона „/адрес/“ към гр. /адрес/, не е пропуснал движещия се по път III-*** лек автомобил „А.“.

По делото е допусната и изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза, която потвърждава механизма на настъпване на ПТП и мястото на 4 съприкосновението, описани в първоначалната експертиза. Различие се открива единствено в изводите относно скоростта на движение на двете превозни средства преди и след удара. Според допълнителеното заключение скоростта на лек автомобил „Т.П“ след удара е 49,7 км/ч, а преди удара – 27,7 км/ч. Скоростта на движение на МПС „А.“ след удара била 47,5 км/ч, а преди него – на 78,8 км/ч. При скорост на движение от 78,8 км/ч опасната зона на спиране на лек автомобил „А.“ е определена на 65,52 метра, а на лек автомобил „Т.П“ – 15,08 метра. Потвърдени са и първоначалните изводи, че при тези данни на опасната зона за спиране и разС.ието за водача на пътното превозно средство „А.“ не е съществувала техническа възможност да предоврати настъпването на ПТП, както и че от техническа гледна точка причината за неговото реализиране е поведението на другото превозно средство – „Т.П“.

Съблюдавайки разпоредбата на чл. 202 ГПК, настоящият състав цени експертните заключения като обективни и компетентно изготвени. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като за прецизно възприемане механизма на ПТП са включени сателитни изображения и са изготвени схеми, онагледяващи местопроизшествието, движението на двете моторни средства и съприкосновението между тях. И двете заключения кореспондират както със останалите приети по делото доказателства.