Решение № 1020 от 25.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Варна, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110202546 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К. Д. К. от гр. *** срещу Електронен фиш серия К № 11808960 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро /300,00 лева/, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва приетата в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, както и извършването на вмененото му нарушение. Твърди, че към ел. фиш не са приложени никакви доказателства, установяващи относимите към извършването на деянието обстоятелства. Позовава се на липса на снимков материал, позволяващ проверка на отчетената скорост, като намира за недоказана и техническата изправност на използваното АТСС.

Навежда доводи за наличие на възможност видимостта на пътната сигнализация да е била ограничена, във връзка с което претендира недоказаност на административнонаказателното обвинение. Прави доказателствени искания и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не навежда допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 07.07.2025г. лек автомобил марка „***“ с рег.№ **** се движел по път втори клас, № 29 в общ.Аксаково обл.Варна, като в 18,24 часа се намирал на км.8,8 от пътя. Разрешената скорост на движение в тази пътна отсечка била до 60 км/ч., като въведеното ограничение на скоростта било обозначено с пътен знак „В-26“ и допълнителна табела „Т2“ (1900м.). Процесният автомобил обаче се движел със скорост от 92 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост същият бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1.

Тъй като в информационните масиви на МВР било отразено, че превозното средство е собственост на К. К., на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №11808960 за налагане на глоба в размер на 153,39 евро /300.00 лева/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

Сред приобщените доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 с фабричен номер 120ccda и фотоснимка, протокол за използване на АТСС и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на използваното автоматизирано техническо средство съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по път II-29, по посочената в ЕФ пътна отсечка, извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава.

По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средствопреносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ccda 2 представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №152ЗЧ-ИСИС/08.11.2024г.). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 95 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 92 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото приобщените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че заснетият автомобил действително се е движел с посочената в ел. фиш скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая не се спори, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш. Същият е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. Няма данни обаче и не се твърди К. да се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Поради това не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш.

Наказанието също е определено правилно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за 3 превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП, включително такива по чл.21, ал.1 или ал.2 от ЗДвП.

Следователно К. е проявил значителна склонност да извършва нарушения от този вид. Същевременно липсват някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на нарушението, поради което приложението на чл.28 от ЗАНН следва да бъде отказано.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението също е достатъчно конкретно, като е посочено изрично, че същото се изразява в превишение на разрешената скорост с 92 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от 4

ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В проведеното съдебно заседание юрисконсултът не се е явил лично, а е представил единствено писмени бележки, като случаят също така не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева, съответстващи на 66,47 евро след превалутиране .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш серия К № 11808960 на ОД на МВР- Варна, с който на К. Д. К. от гр.***, ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 153,39 евро /съответстващи на 300,00 лева/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

ОСЪЖДА К. Д. К. от гр.***, ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5