Решение № 46 от 07.04.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ № гр. Ловеч, 07.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 35 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба на „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. *****, представлявано от „***“ ЕООД, ЕИК ***** чрез неговия управител Г.П., против Решение срещу действия на публичен изпълнител № 1/15.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново. С оспореното решение директора на ТД на НАП Велико Търново е оставил без уважение жалба с вх. № 21/04.01.2021 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №

163/06.01.2021 г. по описа на ТД на НАП–Велико Търново подадена от „***“ АД, ЕИК *****, представлявано от „***“ ЕООД, ЕИК ***** чрез неговия управител Г.П. и потвърдил като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020 г. на С.В.– старши публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч.

В жалбата, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, дружеството жалбоподател чрез управителя лично и чрез адв.Д. оспорва обжалваното решение като необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде отменено. Излагат се доводи, че с искане вх. № 13439/11.12.2020г., /заведено от публичния изпълнител като искане с вх. №С200011-000-0584461 от 14.12.2020г./ по изп.д. № 11030002895/2003г., дружеството е поискало от публичния изпълнител да отпише и прекрати частично изпълнението по горепосоченото изпълнителното дело, поради настъпване на кратката давност от 5 години и публичният изпълнител е отказал да отпише задълженията, след констатация, че за задълженията не бил изтекъл 10 - годишния срок на абсолютната давност, като в мотивите не е взел отношение по изложените в искането твърдения относно изтичане на 5-годишната давност.

Посочва се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон В тази връзка счита, че разпореждане за присъединяване изх. № С 160011-105-0177942/28.10.2016г. не е прекъснало давностните срокове по отношение на задълженията, които са били присъединени за събиране с предходните разпореждания с изх. №2895/2003/258275/01.11.2013г. и с изх. № 2895/2003/258281/ 26.11.2013г., които са предмет на делото.

Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, предвид заявените с жалбата основания, както и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч е образувано изпълнително дело № 11030002895 / 2003 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново срещу „***“ АД с ЕИК ***** за събиране на неплатени в срок публични задължения на дружеството жалбоподател.

На основание чл.173, ал.1, предл. 1, вр. с чл.171, ал.1 от ДОПК дружеството е входирало Искане с № 13439/11.12.2020г. с молба публичният изпълнител да погаси по давност задължения, описани по т.т.1-5, както следва: 1.Задължения за данък върху доходите на физически лица за периода 01.12.2009г.-31.12.2014г.- 23566.69лв.; 2.Задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване /ДОО/ - 01.01.2010г.-31.08.2014г. - 70365.50лв.; 3.Задължения за Здравно осигуряване /ЗО/ - 01.12. 2009г.-31.12.2014г. - 29782.24лв.; 4.Задължения за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ 01.12.2009г.-30.11.2014г. – 10261 лв. и 5.

Задължения по вноски за Фонд гарантиране на вземанията на работниците и служителите /ГВРС/-01.12.2009г.- 31.12.2010г.- 18.20лв., да отпише и прекрати частично изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, на указаните задължения, поради погасяването им по силата на настъпила кратка 5 годишна погасителна давност.

Горепосоченото искане на дружеството с вх. №13439/ 11.12.2020г. е заведено с № С200011-000-0584461/14.12.2020г. в „ИС Събиране“.

На

22.12.2020г. старши публичен изпълнител С.В.е издал Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020 г., с което се произнася по искането на дружеството, като разпорежда, че по изп.дело № 11030002895/2003г. не прекратява събирането на описаните вземания. Видно от мотивите е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с разпореждането за присъединяване и с издадено и надлежно връчено Постановление за обезпечителни мерки.

С преписката е приложено съобщение за доброволно изпълнение /СДИ/ с изх.

№2895/2003/258127/29.11.2006г., с което е образувано производството по изпълнително дело /ИД/ №********* 95/2003г. Приложени са: Разпореждане за присъединяване с изх. №0160011-105-0177942/28.10.2016г., Разпореждане за присъединяване с изх. № 2895/2003/ 258281/ 26.11.2013г., Разпореждане за присъединяване с изх. №2895 /2003/ 258275 /01.11.2013г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №2895/2003/258159/10.06.2011г. Приложени са и доказателства, че гореописаните са връчени на дружеството.

С жалба заведена с вх.№ 21/04.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №163/06.01.2021 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново дружеството „***“АД е обжалвало пред директора на ТД на НАП Велико Търново издаденото Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020 г., с твърдения, че за описаните задължения е изтекла 5 годишната давност, съгласно чл.171, ал.1 във вр. с чл.168, т.3 от ДОПК.

На

15.01.2021 г. директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Велико Търново е издал оспореното в настоящото производство Решение № 1/15.01.2021 г., с което е оставил без уважение жалбата на дружеството с вх.№ 21/04.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, с вх. № 163/06.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново и потвърдил Разпореждане с изх. №

С200011-137-0009946/22.12.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново като правилно и законосъобразно. Приел е, че по отношение на всички процесни задължения има издавани разпореждания за присъединявания, което не се спори от дружеството, че актът на присъединяване следва да се определя като акт, с който се предприемат действия по принудително изпълнение и съответно има за последица прекъсване на давността съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, с оглед на което задълженията не са погасени по давност.

Решението е връчено на дружеството на 18.01.2021г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата срещу него е заведена в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч на 25.01.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу Решение № 130/17.08.2020 г. на

Директора на ТД на НАП Велико Търново е редовна и допустима. Подадена е, от активно легитимирано лице, в срока по чл.268 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните мотиви:

Оспореното Решение № 1/15.01.2021 г. на

Директора на ТД на НАП Велико Търново е издадено от компетентния решаващ орган, при наличие на сезиране и липса на пороци във формата.

При издаването му са спазени регламентираните в ДОПК административнопроизводствени правила и приложимия материален закон.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.266 и чл.267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК в 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново да остави без уважение жалбата на „***“АД с вх.№ 21/04.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, с вх. № 163/06.01.2021г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново и да потвърди Разпореждане с изх. № С200011-137-0009946/22.12.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново като правилно и законосъобразно. Разпореждането е издадено в законовия срок по ДОПК и е мотивирано с позоваване на наличните по преписката доказателства за спиране и прекъсване на давностния срок, поради което правилно и обосновано публичният изпълнител не е приложил 5 годишната давност. Обосновано е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с налагането на обезпечителна мярка - запор на банкови сметки с Постановление изх. № 2895/2003/258159/10.06.2011г. / по аргумент от чл.172, ал. 1, т.5 от ДОПК/.

Формираните от решаващия орган съображения за оставяне на жалбата на „***“ АД без уважение и потвърждаване разпореждането на публичният изпълнител, с което е разпоредил по изп.дело № 11030002895/2003г., че не прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на описаните задължения, са обосновани от доказателствата по делото и са в съответствие с приложимия закон.

Оспорващият е поискал по горепосоченото изпълнително дело публичният изпълнител да погаси по давност следните задължения: 1. Задължения за данък върху доходите на физически лица за периода 01.12.2009г.-31.12.2014г.-23566.69лв.;

2.Задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване /ДОО/ - 01.01.2010 г.-31.08.2014г. - 70365.50 лева; 3. Задължения за Здравно осигуряване /ЗО/ - 01.12. 2009г.-31.12.2014г. - 29782.24 лева; 4.Задължения за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ 01.12.2009г.-30.11.2014г. – 10261 лева и 5. Задължения по вноски за Фонд гарантиране на вземанията на работниците и служителите /ГВРС/ -01.12.2009г.- 31.12.2010г.- 18.20 лева. Правилно и обосновано публичният изпълнител не е приложил 5 годишната давност предвидена в ДОПК, тъй като по делото са налице данни, че давностният срок е бил спиран и прекъсван, поради което следва да намери приложение 10 годишната погасителна давност, която не е изтекла за процесните задължения.

По отношение на публичните държавни вземания, каквито са тези за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета по аргумент от чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, както и вземанията за лихви по тях, съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК е приложим общия режим на погасителната давност, предвиден в ДОПК.

Погасителната давност /по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на правото на принудително изпълнение/ е материалноправен институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, т.к. липсва изрична правна норма в противна насока.

Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл.171 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ДОПК регламентира, че давността спира:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки.

Разпечатката съдържа 41 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9a3c976-0335-4598-a3e6-3d3ec32688e9