Определение № 3768 от 10.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3768 гр. София, 10.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002102078 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., чрез пълномощници адв. Т. Г. Т. и адв. Б. Н.

П. от САК срещу въззивно решение № 1352/21.11.2025 г. постановено по гр.д. № 3124/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 3314/05.06.2024 г. по гр. д. № 843/2023 г. на Софийски градски съд, Д. А. Д. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на А. В. В. сумата 25 100 лв. – представляваща „обезщетение за неимуществени вреди – негативни емоции със соматично проявление поради внушение от страна на Д. Д. за участие на А. В. в корупционна схема, изказани по следния начин: „тези колосални средства за нашата бедна страна изтекоха … вероятно (за) К. и А. чрез сметки в Швейцария, Холандия, офшорки“, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба, защото с нея били обединени девет публикации и изказвания, които според касатора следвало да се преценяват като отделни действия и да се разглеждат като обективно кумулативно съединени искове с произтичащите от това последици за разграничаването на конкретната вреда.

Твърди се неправилност на решението поради необоснованост на изводите, необсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка и зависимост, непосочване от коя публикация каква конкретна вреда е настъпила за ищеца. Не били преценени и критиките към политическата дейност на А. В., които били проявление на свободата на словото и според ответника не са засегнали ищеца. Оспорват се и изводите на съда, че поради повтарящата се проблематика и краткия времеви интервал между отделните изказвания, може да се приеме, че не са предявени отделни искове, а се визира сложна деликтна дейност. Направено е 1 оплакване за противоречие с материалния закон, защото не е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД. Сочи се също, че мотивите на решението са противоречиви: на стр. 5 от решението, съдът приел, че изказването от 06.01.2023 г. на Д. Д. в предаването „Лице в лице“ по БТВ „ето една бяла якичка“ е обидно и противоправно, а на стр. 7 била аргументира обратната теза, че това изказване може да се възприеме като афектен отговор на журналистическа провокация, а не обида, насочена към ищеца. Противоречието в мотивите, довело и до противоречив диспозитив на въззивното решение, като останала неясна волята на въззивния съд дали ответникът е извършил обида, чрез изказването си „бяла якичка“ или не, като тази воля не можела да се изведе нито от мотивите, нито от диспозитива на решението. Твърди се и немотивираност на решението, в т.ч. и във връзка с определения от съда размер на обезщетението. Според касатора, въззивния съд неправилно приложил чл. 52 ЗЗД, при определянето на справедливо обезщетение в полза на ищеца за причинените му имуществени вреди.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1.

„Има ли задължение въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, съответно да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

Когато въззивният съд не е съгласен с решаващите мотиви на първоинстанционният съд, длъжен ли е да изложи конкретно аргументация защо не приема съответните мотиви за неправилни?“; 2. „Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?“; 3. „Длъжен ли е съдът да извърши анализ, преценка и разграничение на лично мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга?“; 4. „Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга, както и дали негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, представляват противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт?“; 5. „Какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата му и обществена дейност?“; 6. „Какви са критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато делинквентът и увреденият са действащи политици или лица, заемащи висши държавни длъжности?. По посочените въпроси се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Според касатора първия въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 1/13.07.1953 г.; т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр.д. № 1/2000 г., ОСГК; т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 198/08.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1619/2013 г., II г.о.; решение № 4/18.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3322/2015 г., II 2 г.о.; решение № 98/12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3871/2016 г., III г.о.; решение № 22/29.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2113/2016 г., I г.о.; решение № 12/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2184/2015 г., III г.о.; решение № 145/07.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 811/2018 г., II г.о.; решение № 59/14.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4190/2014 г., IV г.о.; решение № 183/16.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 2624/2016 г., II т.о.; решение № 187/07.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1332/2015 г, IV г.о. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с: решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д.

№ 759/2010 г. на ВКС, II г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на ВКС, II г.о.; решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ВКС, II г.о.; решение № 297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на ВКС, I г.о. и др. По третия въпрос посоченото противоречие е с: решение № 64/20.04.2021 г. по гр.д. № 2289/2020 г. на ВКС, III г.о.; решение №. 85/23.03.2012 по гр.д. №. 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение №. 369/26.11.2015 по гр.д. №. 2098/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 148/10.07.2015 г. по гр.д. № 6318/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.

№ 2098/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 116/24.07.2020 г. по гр.д. № 1960/2019 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о. По въпроси от четвърти до шести се сочи противоречие с: решение № 110/25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д. № 2098/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 484/09.06.2010 г. по гр.д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 50118/10.11.2022 г. по гр.д. № 4583/2021 г. на ВКС, I г.о.; решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 362/24.06.2025 г. по гр.д. № 1887/2024 г. на ВКС, II г.о.; решение № 633/28.10.2025 г. по гр.д. № 1209/2024 г. на ВКС, II г.о.; решение № 50084/24.11.2023 г. по гр.д. № 3487/2022 г. на ВКС, II г.о.; решение № 50117/31.10.2022 г. по гр.д. № 7/2022 г. на ВКС, I г.о. и др.

В изложението са поставени и следните въпроси: 7. „Признава ли гражданското законодателство т.нар. „продължаван (сложен) деликт“ и какви са критериите за неговото приложение?“; 8. „При заявена обща сума за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от няколко вредоносни изказвания (клеветнически и обидни) на делинквента, извършени по различно (1) време, (2) място, (3) начин и (4) изказани в различен контекст, предявен ли е един самостоятелен деликтен иск или са предявени множество кумулативно обективно съединени деликтни искове?“; 9. „Какви са критериите за разграничение дали е предявен един деликтен осъдителен иск или са предявени множество искове осъдителни кумулативно съединени деликтни искове?“ и 10. „Допустимо ли е при предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, обезщетението да се претендира като една обща сума или следва да се индивидуализира обезщетението за всеки отделен деликтен иск поотделно?“. По тази група въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 – недопустимост, съответно очевидна неправилност на въззивното 3 решение в обжалваната му част.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А. В. В., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното производство е било образувано по предявен от А. В. В. против Д. А. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 25 100 лв., предявен като частичен иск от претенция в пълен размер 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претенцията била основана на твърдения, че в свои изказвания от трибуната на Народното събрание на: 19.10.2022 г., 30.11.2022 г. и 05.01.2023 г.; публикации на страницата си във фейсбук на: 11.11.2022 г., 31.12.2022 г. и 05.01.2023 г.; и изявления в телевизионни предавания: „Денят започва“ с Г. Л. от 12.11.2022 г., „Лице в лице“ от 06.01.2023 г. и „Офанзива с Л. О.“ от 07.01.23 г., чието съдържание било възпроизведено след това в електронни медии: „Епицентър“, „Фокуснюз“, „Евроком“, „Зонанюз“, „Пловдив онлайн“, „Флашнюз“, „7дни София“, „Лупа“ и „Русе нюз“, ответникът направил клеветнически и обиждащи ищеца изявления, засягащи честта и доброто му име. Твърдяло се също, че ищецът получил реактивни разстройства на съня, на нормалните стойности на кръвното налягане и главоболие.

Прието е, че въпреки посочването в исковата молба на различни изказвания и публикации на ответника, реализирани в различно време и чрез различни медии, поради повтарящата се проблематика и краткия времеви интервал между тях, следва се приеме, че не се касае за предявени отделни искове, а се визира сложна деликтна дейност, реализирана в периода 19.10.2022 г. - 06.01.2023 г., поради което е допустимо за възмездяване на претърпените вреди да се заяви обща обезщетителна сума. Поради това е отхвърлено възражението на ответника, че решение недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Във въззивното решение, съдебният състав е извършил тематично групиране на посочените с исковата молба вредоносни изказвания и публикации на ответника.

Приел е, че действията на Д. Д. извършени: на 19.10.2022 г., чрез изказване от трибуната на Народното събрание; на 11.11.2022 г., чрез публикация на страницата си във Фейсбук: „ЕК намали прогнозата за 2023 от 2,3% на 1,1%. А. В. продължава да се тръшка. Някой да му сложи усмирителната риза преди да е станало прекалено късно!“; на 31.12.2022 г., чрез публикация на страницата си във Фейсбук: „че заради финансовата политика на А. В. в следващите 3 години ще трябва да се изтегли нов дълг в размер на 38 милиарда лева …“; на 12.11.2022 г., чрез изказване в ефира на Българска национална телевизия в предаването „Денят започва с Г. Л.“; и на 30.11.2022 г., чрез изказване от трибуната на Народното събрание, не са обидни или клеветнически и не накърняват доброто име и честта на ищеца.