Решение № 1224 от 10.06.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7966/2021
- Вид
- Решение № 1224
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 12.07.2022
- Състав
- НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1224 гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИВ. К. при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. К. Гражданско дело № 20212120107966 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. К., ЕГН
**********, адрес: гр. *, срещу АП. Д. СП., ЕГН **********, адрес: гр. *, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, и сумата 3 795,92 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи по лечението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 15.08.2019 г., до окончателното плащане на сумите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че на 15.08.2019 г. около 11 часа С. и още две лица били до блок 19 в ж. к. С., седнали на пейка пред вход № 8 на блока. Ищцата К., живееща във входа, се прибирала и поискала да седне на пейката, но С. не искал да се премести. Двамата се скарали, след което С. станал и бутнал с една ръка К. в гърдите, като тя паднала на земята пред пейката и не могла да стане. Съседи се обадили на тел. 112, дошла линейка и полицейски служители. В резултат от падането ищцата получила пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост и счупване на лявата лъчева кост в дисталната част, била приета в болница, където останала 15 дни, извършена й била операция, след което била лекувана и вкъщи. Първоначално не можела по никакъв начин да се обслужва, не можела да се движи, след това се раздвижвала, използва проходилка, трудно ходела. Във връзка с лечението направила разходи, описани по пера в исковата молба. Претърпяла значителни болки и страдания, изпитвала дискомфорт да извършва ежедневните си дейности, за което претендира и обезщетение за неимуществени вреди.
1
С влязла в сила присъда от 19.01.2021 г. по НОХД № 1684/2020 г. на БРС ответникът е признат за виновен и е осъден за описаното престъпление.
Oтветникът чрез процесуален представител е оспорил исковата молба, като е посочил, че претенциите са неоснователни. Счита, че не всички вреди, причинени на ищеца, са следствие от престъплението, за което е признат за виновен. Оспорва механизма на деянието и причинната връзка между него и описаните травми. Оспорени са по вид, характер и интензитет сочените неимуществени вреди. Посочено е, че претендираните суми са в прекомерен размер. Освен това за продължителността на възстановителния период и характера на травмите влияние са оказали стари заболявания на ищцата. Оспорена е и претенцията за имуществени вреди, като е посочено, че извършените разходи не са в причинна връзка с инцидента.
В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Посочено е, че ищцата е провокирала ответника да отдръпне силно и рязко ръката си поради налично негово заболяване, вследствие на което К. залитнала и паднала на земята. Между тях възникнал спор за ползването на пейките, като ищцата се карала и обиждала ответника.
Моли се съда да отхвърли изцяло исковите претенции или евентуално да присъди обезщетение в минимален размер. Иска присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 16.07.2021 г. решение по НОХД № 346/2021 г. на БОС е изменена присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1684/2020 г. по описа на БРС, в частта относно срока на наложеното наказание, с която С. е признат за виновен в това, че на 15.08.2019 г. в гр. Бургас, ж. к. С., пред блок 19 причинил средна телесна повреда на К., изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което се квалифицира като трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около три месеца, и счупване на лява лъчева кост в дисталната част, което се квалифицира като трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 2-4 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал 1 НК.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят М. К. – снаха на ищцата, е посочила, че е била на работа, когато е звъннал полицейски инспектор и казал, че свекърва е пострадала и е настанена в болница. Звъннала е на съпруга си и след като той се е прибрал от работа, са отишли до болницата, където са разбрали за нейното състояние.
Ищцата разказала, че е била бутната от един съсед. Отишла за лекарства до близката аптека в С.. Имали пейка отстрани до блока. Когато се връщала, се била изморила и е искала да седне на пейката. На тази пейка е имало място, където да седне. Когато е искала да седне, единият от мъжете, който е бил там, я е бутнал в гърдите и тя е паднала назад, вследствие на което не е могла да стане от земята, защото ляв крак и лява ръка са я заболели. След това е 2 помолила този мъж, който я е бутнал, да помогне да стане, но той не го е направил. След това е помолила другият мъж, който е бил на пейката, да извика Бърза помощ. Имало е жени наоколо и те са се обадили на Бърза помощ и така тя се е озовала в болницата. Тя е разказала на свидетелката, че е помолила този мъж, който я е бутнал, да се обади на Бърза помощ, защото се почувствала наистина зле, не е можела да стане. Свидетелства, че ищцата е била на легло в много тежко състояние. Още на другия ден се е наложило да я оперират. Имала е нужда от хирургическа интервенция на крака и ръката. В бедрото и в ръката имала планки.
Била е на легло с катетър и подлога, в изключително тежко състояние. По три-четири пъти на ден свидетелката е ходила, приготвяла е храна, като ищцата не е била в състояние нито да се храни, нито да се обслужва, защото е била в легнало положение. Това е продължило около седмица. След това са я преместили в съседното отделение по рехабилитация, за да се раздвижва. Там е била приблизително седмица. След това са я изписали и е продължила с домашно лечение. Била е на памперси поне около месец, като не е можела да става изобщо от леглото. Наложило се е да извикат медицинска сестра, която да бие инжекции.
Оплаквала се е от болки, защото това е било както физически, така и емоционален дискомфорт. Започнала е да се раздвижва с проходилка, като с нея е била около 7 месеца, след нея е била с патерици и до ден днешен е с тях.
Свидетелката С.а е посочила, че е съпруга на ответника. В деня на инцидента тя и мъжът са били на работа, при което той се почувствал зле, ръката му започнала да се подува поради здравословен проблем. Извикала му е такси да се прибира и му казала какво да маже и пие. Работили са заедно, сега той вече не работи от много време, работил е като охрана. Изпратила го е до вкъщи и той, по негови думи, е видял един шивач, който седял на пейка в междублоковото пространство. Отишъл и седнал при него. Събирал се е с него и преди. Следобед се обадила дъщеря по телефона и казала, че е дошла полиция и са прибрали баща . Свидетелката е тръгнала към МВР и ги е срещнала на връщане. Съпругът е бил много притеснен, малко се успокоил вкъщи. Разказал , че той седял на пейката с този човек, ищцата е дошла отнякъде. Там имало две пейки една до друга. Имало е къде да седне, но тя директно е отишла при него и е започнала да му се кара и да го обижда, защо е седнал там, да става и да се маха от там, тази пейка не била негова.
Той не бил конфликтен. Решил да се прибира, но ставайки от пейката, тя го била хванала за ръката, но той бил в подагрозна криза. Ответникът имал такива моменти, в които не можел да докосва ръката. Свидетелката посочва, че с дъщеря го обличат и го мажат с лекарства.
При всяко докосване той изпитвал силна болка. След като го е докоснала по ръката, него го било заболяло и си повдигнал ръката нагоре, ищцата е залитнала и паднала на едната страна, а той залитнал назад към пейката. Ако не е била пейката, и той е щял да падне нанякъде. Опитал се е да помогне, но тя била казала, че не иска помощ от него и той си тръгнал. Отишли при шивача и той потвърдил същото – че са седели и тя е отишла да се кара. Свидетелства, че не е бил мъжът й този, който да предизвика инцидента. М. бил помогнал, като я издърпал до пейката да я подпре, дошли някакви съседки, по пейките, които са седели, но кой кого е дърпал и накъде го е дърпал не знае. Казва, че познава ищцата по физиономия. Преди инцидента се е движила с бастунче и с накуцваща походка.
3
Свидетелства още, че мъжът с някого. бил с ТЕЛК, пълен абсурд било да стане и да се бие и блъска
Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза е посочило, че освидетелстваната е в добро общо състояние, придвижва се самостоятелно, без помощни средства. Посочва още, че движенията на ръката в областта на гривнената става са напълно възстановени и са в обичайния обем. Движенията на левия долен крайник в областта на тазобедрената става са напълно възстановени и са в пълен обем. Счупването на левия долен крайник е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като при правилно протичане на оздравителните процеси такива увреждания затрудняват функцията на крайника за срок около 5-6 месеца. Счупването на левия горен крайник на посоченото място също е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, като при правилно протичане на оздравителните процеси нарушенията на функцията на увредения крайник продължават около 3-4 месеца. Установените счупвания са причинили силни болки в областта на левите крайници на пострадалата в областта на травмите. В началото те са били интензивни и по-силни. Те се засилвали при опит на пострадалата да се изправи и да се придвижи на самоход. Те са продължили до оказването на медицинска помощ на пострадалата. Болките, които е изпитвала в областта на травмите, не са продължили през целия оздравителен период. Тя е изпитвала болки, които са били по-силни през времето непосредствено след инцидента, в болницата, поради оказаната медицинска помощ, са намалели още повече, като след 30-40 дни се усещали при по-силно натоварване на увредените крайници. Оздравителните процеси при пострадалата са протекли нормално, по обичаен начин при такива счупвания. Вещото лице е посочило още, че при проучване на представените медицински документи, както и по време на прегледа на пострадалата, не е била установена някаква разлика в антропометричните показатели на долните и горните крайници. Счупванията на костите са били закрити. Пострадалата изпитвала болки при навеждане, клякане, обуване на обувките си, като такива болки имат повечето жени на нейната възраст и без да са били прекарали такъв тежък инцидент. При пострадалата е възможно тези неприятни болки да са започнали непосредствено след този инцидент, като уврежданията на костите, нервите, сухожилията и другите структури в травмираните области на тялото да са се засилили след прекарания инцидент.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за частично основателни.
Видно от приложеното към настоящото дело НОХД 1684/2020 г. на БРС и ВНОХД 346/2021 г. на БОС, с влязло в сила на 16.07.2021 г. решение по ВНОХД № 346/2021 г. на БОС е изменена присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1684/2020 г. по описа на БРС, в частта относно срока на наложеното наказание, с която С. е признат за виновен в това, че на 15.08.2019 г. в гр. Бургас, ж.к. С., пред блок 19 причинил средна телесна повреда на К., изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което се квалифицира като трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около три месеца, и счупване на лява лъчева кост в дисталната част, което се квалифицира 4 като трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 2-4 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал 1 НК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9a210cc-1318-488a-ab05-acd61bdec9c7