Акт от 03.06.2019, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 169/2019
- Подписан
- 03.06.2019
- В сила
- 28.05.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 25, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8 ал. 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 гр. Сливен, 03. 06. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
МИЛЕНА РАДЕВА, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 169 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.М.А., ЛНЧ: **********, г. на И., родена на *** г., с настоящ адрес:***, действаща л. и като м. и з. п. на м. си д., г. на И.: С.С.Ш., роден на *** г., С.С.Ш., роден на *** г., и Д.С.Ш., родена на ***, с настоящ адрес: *** З., подадена против Решение № 1553 от 12.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К.М.А. и на м. ѝ д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложено е становище, че цитираната в оспореното решение практика на Съда на ЕС относно преценката за наличието на предпоставки за посегателство са неотносими към конкретния случай. Заявено е искане оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде изпратена на административния орган за произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявено е искане и за присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище чрез упълномощен п. п. са изложени съображения, че: оспореното решение е издадено при опорочена процедура, тъй като е ползван преводач от а. е., а оспорващата и д. ѝ са к., и в семейството се ползва к. е.; оспореното решение се позовава на справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се сочат неверни факти за действителното фактическо положение в региона, от където идва оспорващата и семейството ѝ.
В съдебно заседание оспорващата, действаща л. и като м. и з. п. на м. си д., се явява лично и с упълномощен п. п., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспореното решение. Счита, че в оспореното решение се сочат несъществуващи противоречия относно обстоятелствата, изнесени от оспорващата и с. ѝ в проведените с тях лични интервюта.
Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен п. п., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт.
Заинтересованото лице
Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора, не изразява становище по подадената жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по молба за предоставяне на закрила Вх. № 1201 от 15.10.2018 г. от К.М.А., г. на И., за нея и д. ѝ С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Оспорващата е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 14485 от 15.10.2018 г., като К. /с./ М. /б./ А. /ф./, от ж. п., родена на *** г. в гр. З., И., г. И., к. по етническа принадлежност, вероизповедание: м., с., д., о. н., о., без документи за самоличност. В регистрационния лист е посочено, че владее а.-малко и к. е.. Регистрационният лист е изготвен в присъствието на п. Т. М.
В Р. Б. К.М.А. е придружавана от с. си С.С.Ш. - ЛНЧ **********, от с. си С.С.Ш.- ЛНЧ ********** и К. С.Ш. - ЛНЧ **********, които имат самостоятелни молби за закрила, и от м. си д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Оспорващата К.М.А. е назначена със Заповеди № РД-1063 от 25.10.2018 г., № РД-1065 от 25.10.2018 г. и № РД-1064 от 25.10.2018 г. на Кмета на Община Х., за п. на м. си д. с правомощията по чл. 25, ал. 3 от ЗУБ. Със Заповеди № ЗД/Д-Х-Х-256 от 19.11.2018 г., № ЗД/Д-Х-Х-257 от 19.11.2018 г. и № ЗД/Д-Х-Х-258 от 19.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Х., за с. р. на м. д. С.С.Ш.,
С.С.Ш. и Д.С.Ш. е назначена З. О. А.-В. – с. р. в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“– Х.. Представени са социални доклади от 08.01.2019 г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Х., относно д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Със Заповеди на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Х., д.та С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш. са настанени временно в социална услуга резидентен тип с адрес: с. А., о. Н. З.
С Решения от 22.11.2018 г. на Председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/, на д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш. е назначен а. - К. А. Т., с цел предоставяне на п. п. и к. в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ.
С оспорващата К.М.А. е проведено интервю на 21.11.2018 г. в присъствието на п. от к. е. А. Б. И. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег.
№ УП 14485 от 22.11.2018 г. Оспорващата е потвърдила казаното от нея при попълване на регистрационния лист. По време на интервюто е посочила, че: е напуснала И. заедно със семейството си през м. с. …. г. със самолет за Т.; в Б. е влязла след двуседмичен престой в Т.; със с. ѝ са имали къща в З. и са били финансово добре; напуснала е страната си, защото се е страхувала от отмъщение от своя б. във връзка с р. на с. й; семейството ѝ не е било заплашвано; не е била а. или о. в страната си; не е потърсила помощ от полицията, защото е мислила, че няма да ѝ помогне. На
22.11.2018 г. интервюта са проведени и с м. д. на оспорващата – С.С.Ш. и Д.С.Ш., обективирани в протоколи от същата дата. Интервютата са проведени в присъствието на п. от к. е. А. Б. И., на с. р. и на назначения за п. а.
С Писмо Рег. № М-10375 от 06.11.2018 г. /Рег. №УП
14485 от 08.11.2018 г. в ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. Б. на лицето К.М.А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение № 1553 от 12.03.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.
75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К.М.А. и на м. ѝ д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
На 26.03.2019 г. решението е връчено на оспорващата срещу подпис и с отбелязване, че е запозната с текста му на е., който разбира, удостоверено с подпис на п. Т. М.. Жалбата срещу решението е подадена чрез изпращане по пощата на 08.04.2019 г.
Изслушани в съдебно заседание в присъствието на с. р., д. С.С.Ш. и Д.С.Ш. /м., навършили ….. г./, заявяват, че: не знаят защо са напуснали страната си; там са посещавали училище; в Б. сега не учат.
По делото са разпитани като с. лицата С.С.Ш. /с. на оспорващата/ и С.С.Ш. /с. на оспорващата/, които дават показания, че: в Б. са дошли цялото семейство; напуснали са легално И. със самолет до И. и са преминали б.-т. г. нелегално; напуснали са страната си, заради двама б. на оспорващата, които принадлежали на и. о. и са заплашили оспорващата, че ако не се забради и че ако д. ѝ не четат к., ще убият нея и д. ѝ; заплашили са и с. С.Ш., защото не е бил съгласен да се присъедини към тяхната о.; първоначално се преместили от гр. З. в гр. Е., И. К., но и там са ги намерили роднините на оспорващата и са ги заплашвали; не са подавали жалба в полицията, защото от приятели и познати знаели, че няма да им уважат жалбата и ще им кажат, че това е семеен проблем; нямали проблем с властите в И., не са били преследвани от властите; проблемът им бил с роднините на оспорващата; в семейството говорели на к. е.; по време на регистрацията в Х. с. С.Ш. е разбрал какво го питат, защото числата на а. и на к. е. били еднакви, както и част от въпросите.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена в предвидения в чл. 87 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт.
Оспореното решение е постановено от
Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, действащ при спазване на предоставената му по чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ материална компетентност. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т. 2) отказва статут на бежанец; (т. 4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденците не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от оспорващата данни в бежанската им история, така и обстановката в страната на произход на оспорващата и м. ѝ д.- И., респ. И.
К.. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган с оспорващата е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за нея е.. Проведените на 22.11.2018 г. беседи с м. д. на оспорващата - С.С.Ш. и Д.С.Ш., са проведени в присъствието на преводач на разбираем за тях е., в присъствието на с. р. и на назначения за п. а.. Изготвени и представени пред административния орган са и социални доклади относно м. д.
С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш.. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации и документи.
Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.
Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващата и д. ѝ.
Напротив, много подробно са обследвани всички заявени от К.М.А. факти от бежанската им история, подробно същите са анализирани, като въз основа на тях органът е приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на оспорващата и м. ѝ д. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната им на произход.
Съдът счита, че обстоятелството, че част от документите са преведени на оспорващата на а. е., за който е посочила, че разбира малко, не е довело до допускане на съществено процесуално нарушение.
Тези документи са съставени в присъствието на з. или назначен п. на д. на оспорващата, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото им на защита. При връчването на оспорения административен акт, същият е преведен на а. е., но в присъствието на п. на м. д., назначен на основание чл. 25, ал. 3 от ЗУБ, и на адвокат, като с подаването на жалбата е упражнено и правото този административен акт да бъде оспорен. В съдебното производство на оспорващата е предоставена възможността да изложи всички свои доводи против оспорения административен акт. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения. Интервюто, в което оспорващата е описала бежанската си история, е проведено на к. е., който е посочен като м. на оспорващата. Именно обстоятелствата, посочени в тази бежанска история, са анализирани от административния орган.
Разпечатката съдържа 54 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9a197c2-6192-451c-8466-acc1748dec5a