Акт от 16.08.2018, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Плевен, 16.08.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 14.08.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията

НИКОЛОВА гр.дело № 8033 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Д.Н., АК - Ловеч, съдебен адрес:*** против „П.И. Б.” АД, ***, ЕИК

8310943931460, в която се твърди следното: с трудов договор №059/17.09.2007г.ищцата е била назначена на работа в ответното дружество на безсрочен трудов договор, при пълно работно време и пет дневна работна седмица. С допълнително споразумение №17418/28.07.2017. трудовият договор бил изменен по отношение основното месечно трудово възнаграждение, като същото било определено в размер на 900.00лв., плюс корекция за трудов стаж и професионален опит, а така също индивидуална добавка в размер на 100 лева.

На 14.08.2017г. на Р.П.Г. била връчена Заповед за дисциплинарно уволнение №ЗК-0798/10.08.2017г., издадена от Изпълнителни директори при „П.и.б.” АД, *** 1797 - М.О.и С.П., с която на основание - чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.З, т.7, т.8 и т. 10 от КТ й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” от 14.08.2017г.

Излага се твърдение, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, т.к. М.О.и С.П. не са имали качеството на работодатели, съгласно подписания трудов договор с ищцата, т.е. обжалваната заповед е нищожна / издадена от лица без представителна власт и по своята същност не е могла да произведе правно действие/.

Излага се, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, без делото да се гледа по същество, т.к. при прекратяване на трудовото правоотношение на Р.П.Г., ЕГН ********** не било връчено Искане по чл.333 от КТ за установяване на здравословното й състояние към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, с цел установяване от страна на работодателя дали същата не страда от някое от заболяванията, посочени в Наредба №5/1987г., ползващи я със защита при прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.188 т.3 от КТ.

Твърди се, че ищцата страда повече от

20 години от ***, като през 2012г. било установено, че същата се е развила в ***, попадаща сред изброените в Наредба № 5/1987г. заболявания.

Твърди се, че трудовото правоотношение било прекратено незаконосъобразно, т.к. при прекратяването му не е била извършена проверка от страна на работодателя за здравословното състояние на ищцата и не е било поискано нарочно разрешение за това от „ГИТ”-Плевен, макар разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.188, ал.3 от КТ да предвижда това.

От 14.08.2017г. Р.П.Г. останала без работа по трудово правоотношение, именно в резултат на уволнението за периода от 14.08.2017г. до 14.02.2018г., през който период от време същата не е получавала трудово възнаграждение.

Размерът на претендираното от ищцата обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение е 6000лева - шест брутни работни заплати, като е направено изявление, че точният размер ще бъде конкретизиран до приключване на съдебното следствие, съобразен със заключението на исканата съдебно-икономическа експертиза.

Периодът, за който ищцата претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е за времето за оставането й без работа, а именно от деня на прекратяване на трудовото й правоотношение - 14.08.2017г. до изтичане на законоустановения шестмесечен срок - 14.02.2018г.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което :

- да признае уволнението на Р.П.Г., ЕГН **********

*** за незаконосъобразно и да отмени

Заповед за дисциплинарно уволнение № ЗК-0798/10.08.2017г.

- да възстанови Р.П.Г., ЕГН ********** *** на заеманата длъжност „Банков служител, Обслужване на клиенти” при „ПЪРВА ИВНЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, КЛОН ПЛЕВЕН, ЕИК 8310943931460.

- да осъди ответника да заплати на Р.П.Г., ЕГН ********** *** обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от прекратяване на трудовото й правоотношение – 14.10.2017г. до изтичане на законоустановения шестмесечен срок – 14.02.2018г. в размер на 6000лева – шест брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2017г. до пълното изплащане на сумите.

Претендира се на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. ал.1, т.2 от ЗА, заплащане на полагащия се на пълномощника адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който е изложено следното: исковете са процесуално допустими, но по същество неоснователни.

Заявява се, че трудовият договор

№059/17.09.2007г., от който възниква трудовото правоотношение, е сключен между ищцата и „П.И.Б.“ АД, ***, независимо че Допълнително споразумение №1/01.04.2008г., Допълнително споразумение №2/01.09.2008г. и Допълнително споразумение №3/23.03.2010г. са сключени от управителя на клон Плевен - Ц.Ф.П.и в тях фигурира като работодател клон Плевен. Първоначалният договор е сключен с „П.И.Б.“ АД, ***, следователно работодател по него е „П.И.Б.“ АД и в тази връзка съгласно законите и Устава на дружеството, представителните му органи в лицето на изпълнителните директори имат право да сключват, да прекратяват трудови договори, включително и да налагат дисциплинарни наказания по КТ.

Излага се, че дори да се приеме, че трудовият договор е сключен с „П.И.Б.“ АД, ***, то правоотношенията възникват за принципала „П.И.Б.“ АД, *** няма самостоятелни правомощия.

Клонът на търговеца представлява правно-организационна форма, предвидена в Търговския закон за развиване на търговска дейност в друго населено място, като клонът придобива относителна самостоятелност, представлява се в определен обем от правомощия от физическо лице - управител, изрично упълномощен за това, но на практика не представлява отделно юридическо лице. При наличие на сключена сделка с управителя на клона, в случая трудов договор с трето лице, то правата и задълженията по него възникват за търговеца - принципал, а именно за „П.И.Б.“ АД, а не за клона, тъй като последният не представлява самостоятелен правен субект.

Твърди се, че не е нарушена предвидената в чл.333 от КТ закрила, по следните съображения:

Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер, от значение за нея е само дали работникът е боледувал от заболяване по чл.1 Наредба №5/1987г. към момента на връчване на заповедта за уволнение (в този смисъл Решение №156 от 06.06.2012г. по гр. д. №1845/2010г. на Върховен касационен съд). Излага се, че от проведените годишни профилактични прегледи от 16.05.2017г. категорично се установява, че ищцата Г. не страда от никое от изброените в Наредба №5 от 1987г. заболявания. В картата за проведените прегледи е посочено, че на ищцата е поставена диагноза „***”, като заключението е направено от кардиолог на 16.05.2017г. Данни за заболяването *** не се съдържат в никой от приложените към медицинското й досие документи.

Доказателство за това е и приложеното към настоящия отговор Здравно досие, неразделна част от което са Заключенията на Службата по трудова медицина от 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., които заключения се издават вследствие на ежегодни медицински прегледи, като в никое от тях не фигурира като заключение, че Р.П. страда от ***. Твърди се, че същата не страда от заболяване, предполагащо закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ и към момента на уволнение.

Заявява се, че твърдяното от ищцата заболяване ***, от което същата твърди, че страда и за което е представила по делото доказателство Епикриза от 07.02.2012г. от МБАЛ „АВИС“- МЕДИКА“ ООД, не доказва по категоричен начин поставянето на такава диагноза, а същата е определена като „***“. Отделно потвърждение за това, че ищцата към 2017г. не страда от *** е видно от представеното от ищцата доказателство, а именно Амбулаторен лист № 2115 от 11.10.2017г. и Амбулаторен лист № 2116 от 11.10.2017г., съгласно които поставената основна диагноза на ищцата е хиперточино сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност с код по МБК I 11.0, което е ***, а в придружаващи заболявания е посочено други видове стенокардия с код по МКБ I 20.8, което отново не доказва наличие на исхемична болест и тези заболявания не попадат в Наредба № 5/1987г. ***, която подлежи на специална закрила.

На следващо място - задължението на работодателя по чл.1 ал.2 от Наредба №5/1987г. на МНЗ, в която са посочени заболяванията, за които законът предвижда закрила, може да бъде изпълнено само при съдействие от страна на работника или служителя, заявяващ, че се ползва от предварителната закрила на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, като това съдействие е регламентирано изрично в чл.2 от Наредбата, създаващ в тежест на работника или служителя задължение да представи в местоработата си медицински документи.

Работодателят не е в състояние да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното състояние на съответния работник/служител, ако последният не изпълни създаденото в негова тежест задължение да представи медицинска информация, установяваща съответното заболяване. Данни за заболяването *** не се съдържат в никой от приложените към медицинското й досие документи. Също така ищцата не е изпълнила своето задължение по чл.2 от Наредба № 5/1987г., а именно да уведоми своевременно работодателя си за заболяването си и да представи документи за това. Липсата на документи към момента на връчване на заповедта за уволнение, установяващи наличието на заболяване по наредбата, е пречка работникът/служителят успешно да се позове на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 от КТ по-късно, включително и в последващо исково производство относно незаконосъобразността на уволнението (в този смисъл Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК).

В заключение съдът е сезиран с искане да отхвърли исковете и да присъди разноски на ответната страна, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.Д.Н., който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з.

В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.К., която оспорва исковете и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че към момента на уволнението ищцата работила при ответната страна на длъжност ***, служител в П.и.б. АД-гр.Плевен. Не се спори, че трудовото правоотношение между страните по делото е основано на трудов договор от 17.09.2007год., както и че със Заповед №ЗК-0798/ 10.08.2017г., издадена от изпълнителните директори М.О.и С.П., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Безспорно е,че тази заповед й е връчена на 14.08.2017год.

Спорни са въпроси дали уволнението на ищцата е законосъобразно, респ. следва ли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и дължи ли й се обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:

Съдът намира доводите, наведени от ищцата за нищожност на издадената заповед за уволнение поради подписването й от изпълнителните директори М.О.и С.П. за несъстоятелни и в тази връзка възприема изложеното от ответника становище в писмения отговор. Ищцата е сключила трудовия си договор /№059/17.09.2007г./ с „П.И.Б.“ АД, *** и това е нейният работодател. Заповедта за уволнение е подписана от представляващите ответното дружество лица - изпълнителните директори, които имат право да сключват и прекратяват трудовите правоотношения с работниците и служителите, вкл. да им налагат дисциплинарни наказания по КТ. Ето защо съдът приема, че издадената заповед за уволнение не нищожна.

Следва да се отбележи, че ищцата не оспорва проведената от страна на работодателя процедура съгласно чл.193 ал.1 от КТ - работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Ищцата не оспорва и това, че е извършила описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина, като твърди, че същите не обосновават налагане на най-тежкото наказание по КТ/допълнително уточнение/. Заявява, че работодателят й следвало да й наложи по-леко наказание /в исковата молба се твърди само, че заповедта следва да бъде отменена като незаконна поради неспазване разпоредбата на чл.333 от КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество/.

Разпечатката съдържа 48 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9a13484-03c5-4791-9c8f-b47d26f41346