Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1261 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18029/2024
Вид
Решение № 1261
Подписан
19.03.2026
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330118029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът П. А. И. е предявил срещу С. И. П., Б. Й. Д. и С. Б. Д. иск за делба на поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. П., ул. „**“ № **.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът се явява собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот въз основа на договор за дарение от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П.. Посочва се, че ответниците се явявали собственици на останалата ½ ид. част, както следва: ¼ ид. част за С. П. и ¼ ид. част за Б. и С. Д.и, за което бил съставен договор за доброволна делба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. ** на Служба по вписванията гр. П.. В имота имало изградена и двуетажна жилищна сграда, която била индивидуална собственост на ответниците. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесния недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на искова молба от 1 ответниците Б. и С. Д.и, с които се посочва, че същите не се явяват собственици на процесния недвижим имот, доколкото са се разпоредили с правото си на собственост в полза на Т. Н. Т., за което е съставен договор за покупко – продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. ** дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П..

В указания срок не е постъпил отговор на искова молба от С. И. П..

С молба вх. № 2537/09.01.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът насочва иска за делба по отношение на Т. Н. Т., като оттегля предявения иск по отношение на ответниците Б. и С. Д.и.

С Определение № 1486/02.02.2025 г., постановено по делото, производството е прекратено по отношение на ответниците Б. Й. Д. и С. Б. Д. поради оттегляне на иска за делба.

В указания срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Т. Н. Т., в който се посочва, че ответникът е собственик на ¼ ид. част от процесния имот, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** и на ½ ид. част от сграда с идентификатор **, разположени в поземлен имот.

Посочва се, че предявеният иск е недопустим, като поземления имот представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което не подлежи на делба. Поради изложеното се претендира производството по делото да бъде прекратено. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба при квоти: ½ ид. част за ищеца, и по ¼ ид. части за двамата ответници.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е приобщен договор за дарение от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на нотариус с район на действие **, от който се установява, че Б. Д. П. е прехвърлила на И. Я. Щ. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. част от дворно място от 260,00 кв.м., находящо се в землището на гр. П., предградие „**“, съставляващо имот пл. № **, парцел ** – ** в кв. ** по плана на гр. П..

С договор за дарение от 21.04.1974 г., обективиран в нотариален акт № **, т. ** дело № **/** г. на нотариус с район не действие **, П. и К. П. са прехвърлили на А. П. И. собствеността върху ½ ид. част от дворно място, 2 находящо се в гр. П. ул. „**“ № **, съставляващо парцел ** – ** в кв. ** нов по плана на гр. П., кв. „**“ – **. Посоченият недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в Скица от ** г. на СГКК П..

По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № **, **, рег. № **, дело № ** от ** г. на нотариус В. Б. с район на действие – **, от който се установява, че И. Я. Щ. е признат за собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, изградена върху 91 кв.м. и стопанска сграда, изградена върху 18 кв.м. в парцел ** – ** в кв. ** по плана на гр. П., кв. „**“ – **.

От договор за дарение от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П., се изяснява, че А. П. И. е прехвърлил на П. А. И. собствеността върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. П., ул. „**“ № **.

С договор за доброволна делба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, вх. рег. № **/** г. на Служба по вписванията гр. П., е извършена делба между С. И. П., Б. Й. Д. и С. Б. Д., по следния начин: в самостоятелен дял на С. И. П. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. П., ул. „**“ № **, **, ведно с ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, гр. П., ул. „**“ № **, а в дял на Б. Й. Д. и С. Б. Д. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр.

П., ул. „**“ № **, **, ведно с ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, гр. П., ул. „**“ № **.

От договор за покупко – продажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. П., се изяснява, че Б. Й. Д. и С. Б. Д. са прехвърлили на ответника Т. Н. Т. собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. П., ул. „**“ № **, **, ведно с ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатор **, гр. П., ул. „**“ № **.

На база на описаното от фактическа страна, то несъмнено по делото се установява, че съсобствеността по отношение на поземлен имот с идентификатор ** е разпредЕ. по следния начин: ½ ид. част за ищеца, ¼ ид. част за ответника С. И. П. и ¼ ид. част за ответника Т. Н. Т..

Основният спорен въпрос по делото е представлявали дворното място 3 обща част, респ. подлежи ли същото на съдебна делба. В тази връзка следва да се посочи от правна страна, че несъмнено, ако един поземлен имот е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, същият не следва да бъде допускан до делба, защото няма самостоятелно значение, а предназначението му е единствено да обслужва самостоятелните обекти, които се намират в него. В своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че дворното място ще е обща част, само ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на терена. Същият не би бил обща част, в хипотеза, при която някой от съсобствениците на терена не притежава отделен обект в съсобствения поземлен имот, доколкото в този случай същият не е изгубил самостоятелния си характер. В този смисъл са Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на Върховен касационен съд; Решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № ** от 07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 3936 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен касационен съд.

В настоящия между страните липсва спор, а и от приобщените по делото писмени доказателства се изясни, че ищецът притежава ½ ид. част от поземления имот, но не притежава отделен самостоятелен обект в съсобствения парцел. Поради изложеното не може да се приеме, че дворното място е изгубило самостоятелния си характер, респ. същото не представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. С оглед на това и същото подлежи на съдебна делба, в която насока се явяват неоснователни възраженията на ответниците в производството.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: процесният недвижим имот при квоти, както следва: ½ ид. част за ищеца, ¼ ид. част за ответника С. И. П. и ¼ ид. част за ответника Т. Н. Т..

4

Така мотивиран, Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между П. А. И., ЕГН:

**********, С. И. П., ЕГН: **********, и Т. Н. Т., ЕГН: **********, на следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота е от ** г., адрес на поземления имот: гр. П., район **, ул. „**“ № **, площ: 247 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: **, квартал:

**, парцел **, съседи: **, **, ** и **.

ПРИ КВОТИ:

За П. А. И., ЕГН: ********** – 2/4 ид. части,

За С. И. П., ЕГН: ********** – ¼ ид. част, и

За Т. Н. Т., ЕГН: ********** – ¼ ид. част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5