Определение № 2554 от 18.06.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2554

Велико Търново, 18.06.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20267060700670 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на А. И. И. гр.В. Търново,[улица],вхВ, ет.1,ап.3 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № 26-1739-000028/8.05.2026г. издадена от Началник РУ на МВР В. Търново , с която за на основание чл. 171, т.1, б.“з“ и б.“бб“ от ЗДвП за извършено нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м. Същата подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на ЗППАМ, изразяващи се в съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна. Като такива са посочени: липса на мотиви, порок по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, вкл. Прави искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ.

От страна на ответник жалба не се взема становище по направеното искане по чл. 166, ал.1 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ. и

Фактическата обстановка реално не е спорна. На 7.05.2026г. около 16,51 часа в гр.В.Търново ул. Н. Г. в посока ул. Магистрална жалбоподателят управлява МПС Ф. П. с рег. № [рег. номер] собственост на П. А. с прекратена регистрация от 7.1.2026г. след извършена проверка чрез РСОД и ОДЧ поради липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. За това нарушение е съставен АУАН Серия GА-№ 5067411г. от полицай Тоцева, в който подробно е описано горното нарушение и неговата правна квалификация. На 8.05.2026г. е издадена и процесната ЗППАМ, връчена на жалбоподателя на 19.6.2026г., като в срок е депозирана жалба до Административен съд Велико Търново.

Жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на акта му причинява значителни и трудно- поправими вреди, които надхвърлят обичайните неудобства от временно отнемане на СУМПС, като сочи на конкретни лични, здравословни, трудови и семейни обстоятелства и това са: настояща адрес на семейството му е [населено място], което налага ежедневно ползване на МПС за придвижване до работа поради нередовен обществен превоз, дъщеря му учи в гр. В. Търново,а съпругата му е тежко болна с диагностизирано онкологично заболяване , което налага често посещение до болнични заведения.За установяване на горните обстоятелства прилага:епикризи на П. А. 10 бр. свързани с нейното болнично лечение през различни периоди, Решение на обща клинична онкологична комисия.

Видно от представената административна преписка е, че на същата дата 7.05.2026г. жалбоподателят е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, стр 32 от делото , като служебно е възстановена стр 53 от делото, прекратената на 7.1.2026г. регистрация на МПС след уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ стр.44 от делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварителното изпълнение на ЗППАМ от вида на процесната е допуснато по силата на закона, тъй като законодателят е намерил, че това е необходимо за осигуряване безопасността на движението и защитата на значим обществен интерес. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на ЗППАМ. Самият специален закон ЗДвП не съдържа основания за спиране на така допуснатото по закон предварително изпълнение, поради което се прилага общия ред, предвиден в чл. 166, ал.2 във вр. с ал. 4 на АПК.

Или в обобщение искането за спиране по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал.1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумпираните предпоставки по чл. 60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са само нови факти и обстоятелства, възникнали след издаване на акта. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция, тъй като при тях се реализира диспозицията на правната норма по чл. 171 от ЗДвП. Основанието за прилагане на тази принуда е извършено правонарушение, целта- осигуряване безопасността на движението, докато санкцията за това нарушение се налага с издаване на НП, който е правораздавателен акт в хода на едно административно- наказателно производство по отношение на жалбоподателя. Адресат на процесната ЗППАМ се явява водачът на МПС, който в конкретната хипотеза не е собственик на същото. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта.

Следователно изискванията на закона за спиране на предварителното изпълнение се осъществяват кумулативно и са следните : 1.Адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. 2. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. 3. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. 4.Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Наистина всяко изпълнение на административен акт причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал.3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство. В случая, временното отнемане на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност - правата на участниците в движението по пътищата. 5..Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Безспорно е, че временното отнемане на СУМПС представлява затруднение на водача да управлява какъвто и да било автомобил, и по този начин предварителното изпълнение има по принцип неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват от самото допуснато от закона предварително изпълнение, а не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта. С оглед това сам по себе си фактът на невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Или в обобщение,за да е основателна молбата за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, което е постановено по силата на закона и в обществен интерес следва да се противопостави застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 12483 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2025 г., Определение № 12472 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2025 г., VII Определение № 12356 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2025 г., В настоящия казус следва да се има предвид, че жалбоподателят доказва вероятността на възникване на значителни и трудно- поправими вреди, Обосновава извода, че вредата е трудно поправима, тъй като причинените неудобства за такъв дълъг период не могат да бъдат адекватно компенсирани, макар при отмяна на акта да може да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ, но същото ще бъде само парично и съответно не може да поправи възникналите за него вреди от предварителното изпълнение. Продължаване действието на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността, т.е. до постановяване на окончателен съдебен акт досежно законосъобразността на издаденото Наказателно постановление означава, че същата губи своя превантивен характер, а се превръща във втора санкция. В този смисъл вероятността от настъпване за него на имуществени и неимуществени вреди е голяма, същите са значителни, и съгласно правилото на чл. 6 от АПК се явяват несъразмерни на защитимия обществен интерес. Целта на мярката е да се осигури безопасността на движението, при което да се управлява МПС само със сключена застраховка, като в тази хипотеза, съдът намира, че следва да бъде много прецизен, както досежно преценката за противопоставимост на евентуалните вреди за жалбоподателя и защитимия обществен интерес от една страна, и от втора законоустановената цел на ПАМ да не се превърне в наказание. Възможността на жалбоподателя след евентуална отмяна на ЗППАМ да търси по реда на ЗОДОВ отговорност за причинените му имуществени вреди, не препятства правото му да иска спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. Съдът намира, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че за жалбоподателя от отнемане на СУМПС възникват както имуществени вреди, така и неимуществени вреди. Същите са труднопоправими и реални, тъй като същият няма да може да управлява МПС за значителен период от време, при което ще бъде затруднено осигуряването на адекватно лечение на неговата съпруга, предвижването му до месторабота, при липсва на редовен обществен транспорт, доказва именно това твърдение за възникване на такива вреди за нейното здравословно състояние, които по определение са трудно поправими.

Подадената жалба е редовна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което налага разглеждането й в о.з. с призоваване на страните.

Всяка от страните, на основание чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК следва да докаже положителните факти, на които основава становището си, като в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е спазвал правилата на ЗДвП, а на ответник жалба, че е компетентен да издаде процесната Заповед и че са налице фактическите и правни основания за това.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И

СПИРА по жалба на А. И. И. гр.В. Търново,[улица],вхВ, ет.1,ап.3, Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № 26-1739-000028/8.05.2026г. издадена от Началник РУ на МВР В. Търново , с която за на основание чл. 171, т.1, б.“з“ и б.“бб“ от ЗДвП за извършено нарушение на чл.175, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м.